Жени

21

Постоянно получавах писма от някаква жена, която живееше само на километър-два от мен. Подписваше се с името Никол. Твърдеше, че е чела някои от моите книги и ги харесва. Веднъж отговорих на едно от писмата и тя ме покани на гости. Един следобед, без да казвам нищо на Лидия, се качих на фолксвагена и отидох. Жената живееше в апартамент на втория етаж над едно химическо чистене на булевард „Санта Моника“. Външната врата беше на нивото на улицата, а през стъклото й се виждаше стълбище. Натиснах звънеца. От малкия тенекиен домофон се чу женски глас:

— Кой е?

— Чинаски — отвърнах.

Вратата избръмча и аз я отворих.

Никол стоеше на най-горното стъпало и ме гледаше. Имаше проницателно, почти трагично лице и беше облечена с дълга зелена домашна рокля с дълбоко деколте. Тялото й изглеждаше хубаво. Гледаше ме с големи, тъмнокафяви очи. Около тях имаше множество миниатюрни бръчици, вероятно защото пиеше или плачеше прекалено много.

— Сама ли си? — попитах.

— Да — усмихна се тя. — Качвай се.

Качих се. Апартаментът беше просторен, с две спални и почти никакви мебели. Забелязах малка етажерка за книги и друга, на която бяха наредени плочи с класическа музика. Седнах на дивана. Тя седна до мен.

— Току-що прочетох „Животът на Пикасо“ — съобщи.

На масичката имаше и няколко броя на списанието The New Yorker.

— Искаш ли да ти направя чай? — попита Никол.

— Не, ще изляза да купя нещо за пиене.

— Няма нужда. Аз имам.

— Какво?

— Хубаво червено вино.

— Искам малко.

Никол стана и отиде в кухнята. Гледах как се движи. Винаги съм харесвал жени с дълги рокли. Никол се движеше грациозно. Явно имаше класа. Върна се с две чаши и бутилка вино и наля. Предложи ми цигара Benson & Hedges. Запалих.

— Четеш ли The New Yorker? — попита ме тя. — Публикуват доста хубави разкази.

— Не съм съгласен.

— Защо не ти харесват?

— Прекалено са образовани.

— На мен ми харесват.

— Много тъпо — отвърнах.

Седяхме, пиехме и пушехме.

— Харесва ли ти апартаментът ми?

— Да, приятен е.

— Напомня ми на някои места, в които съм живяла в Европа. Обичам празното пространство и светлината.

— Европа, а?

— Да, Гърция, Италия… Най-вече Гърция.

— Ходила ли си в Париж?

— О, да, в Париж ми хареса. Но в Лондон — не.

После тя ми разказа за себе си. Семейството й живеело в Ню Йорк. Баща й бил комунист, а майка й — шивачка. Работела на най-важната шевна машина в цеха, защото била номер едно, най-добрата от всички шивачки. Солидна, симпатична жена. Никол се образовала сама, беше отраснала в Ню Йорк, някак си беше успяла да се запознае с някакъв известен лекар, омъжила се за него, живяла с него в продължение на десет години, а после се развела. Сега получавала само четиристотин долара месечна издръжка, с която й било трудно да се оправя. Не можела да си позволи наема на този апартамент, но толкова й харесвало тук, че не искала да се мести.

— Пишеш толкова сурово — каза ми тя. — Пишеш като парен чук, но въпреки това притежаваш и чувство за хумор, и нежност…

— Аха — съгласих се аз.

Оставих си чашата и я изгледах. Хванах брадичката й и я притеглих към себе си. Целунах я, съвсем лекичко.

Никол продължи да говори. Разправи ми доста истории, за някои от които реших да ги използвам като основа на разкази или стихотворения. Когато се навеждаше да налива вино в чашите ни, й гледах гърдите. Помислих си, че сме като в някакъв шибан филм. Стана ми смешно. Все едно и двамата бяхме пред камерата. Но ми харесваше. Беше по-интересно, отколкото на хиподрума или на боксовия ринг. Продължихме да пием. Никол отвори още една бутилка вино. Продължи да говори. Не беше трудно да я слушаш. Във всичките й истории имаше мъдрост и по малко смях. Впечатляваше ме повече, отколкото осъзнаваше. Това малко ме притесни.

После излязохме на верандата с чашите си, за да погледаме колите по улицата. Тя говореше нещо за Олдъс Хъксли и за Д. Х. Лорънс от италианския му период. Ебати глупостите. Казах й, че всъщност най-големият писател на света е бил Кнут Хамсун. Тя ме изгледа, изумена, че съм чувал за него, и се съгласи. Целунахме се на верандата, където се разнасяше миризмата на изгорели газове от колите по улицата под нас. Тялото й приятно се притискаше в моето. Бях сигурен, че няма веднага да се чукаме, но освен това знаех, че пак ще дойда при нея. Никол също го знаеше.