Жени

80

Продължихме да пием. Сесилия изпи само още едно и спря.

— Искам да изляза и да погледам луната и звездите — заяви тя. — Навън е толкова красиво!

— Добре, Сесилия.

Тя отиде до басейна и седна на един шезлонг.

— Нищо чудно за Бил — отбелязах. — Вече съм сигурен, че е умрял от недостиг на секс.

— Тя каза същото за теб по време на вечерята, когато отиде до тоалетната — отвърна Валери. — Каза така: „О, стихотворенията на Ханк са толкова страстни, но той изобщо не е такъв човек!“

— Хората са различни — отвърнах философски.

— Чука ли я вече? — попита Боби.

— Не.

— Какъв беше Кийсинг като човек?

— Свестен. Но наистина се чудя как е издържал с нея. Може би кодеинът помага. Може да е била нещо като психеделична медицинска сестра в живота му.

— Майната му — отсече Боби. — Хайде да пием.

— Аха. Ако се наложи да избирам между пиенето и чукането, май ще се откажа от чукането.

— Чукането създава проблеми — заяви Валери.

— Когато моята жена отиде да се чука с някой друг, аз просто си обличам пижамата, лягам си и заспивам — отбеляза Боби.

— Боби е готин — каза Валери.

— Никой от нас не знае как да подхожда към секса — рекох аз. — За повечето хора сексът е просто като играчка — навиваш го и го пускаш.

— Ами любовта? — попита Валери.

— Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.

— Е, не е чак толкова зле!

— Любовта е вид предразсъдък. Аз си имам достатъчно други предразсъдъци.

Валери стана и погледна през прозореца:

— Хората се забавляват и скачат в басейна, а тя гледа луната.

— Мъжът й току-що е умрял — напомни Боби. — Оставете я на мира.

Взех си бутилката и отидох в нашата спалня. Съблякох се по боксерки и си легнах. Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Индия, рисуване, писане, скулптура, композиране, дирижиране, туризъм, йога, секс, хазарт, пиене, мързел, кисело мляко, Бетовен, Бах, Буда, Христос, сок от моркови, самоубийство, ръчно ушити костюми, частни реактивни самолети, Ню Йорк… а накрая всичко се изпарява и се разпада. Хората трябва да си намират някакво занимание, докато чакат смъртта. Сигурно е добре, че все пак имаме избор.

Аз бях направил своя избор. Надигнах бутилката с водка и започнах да я пия чиста. Руснаците разбират от алкохол.

Вратата се отвори и Сесилия влезе в стаята. Изглеждаше добре, с мощното си тяло с ниско разположен център на тежестта. Повечето американки са прекалено слаби и не издържат на напрежение. Ако се държиш по-грубо с тях, нещо вътре се чупи и стават невротични, а мъжете им се вманиачават на тема спорт, алкохол или автомобили. Норвежците, исландците и финландците обаче знаят как да е сложена една жена: широка и солидна, с едър гъз, едри бедра, едри бели хълбоци, едра глава, едри цици, много коса, големи очи, големи ноздри и долу в центъра — едновременно достатъчно голяма и достатъчно малка.

— Здравей, Сесилия. Ела да си легнеш.

— Днес беше приятно.

— Сигурно. Ела да ми кажеш здрасти.

Тя влезе в банята. Аз загасих лампата до леглото.

След малко тя излезе от банята. Усетих как се качи на леглото. В стаята беше тъмно, но през завесите проникваше малко светлина. Подадох й бутилката. Тя отпи миниатюрна глътка и ми я върна. Седяхме подпрени на възглавниците и таблата на леглото. Бедрата ни се докосваха.

— Ханк, луната беше като тънък сърп. Но звездите бяха ярки и прекрасни. Това те кара да се замислиш, нали?

— Да.

Някои от тези звезди са мъртви от милион светлинни години, но въпреки това все още ги виждаме.

Протегнах се и придърпах главата на Сесилия към себе си. Устата й се отвори. Беше влажна и приятна.

— Хайде да се чукаме, Сесилия.

— Не искам.

Всъщност и аз не исках. Точно затова бях попитал.

— Не искаш ли? — казах. — Тогава защо се целуваш така?

— Смятам, че хората не бива да бързат, а първо да се опознаят както трябва.

— Понякога нямаме толкова много време.

— Просто не искам да го правя сега.

Станах от леглото. Отидох до стаята на Боби и Валери, както си бях по боксерки, и почуках на вратата.

— Какво има? — попита Боби.

— Не иска да се чука с мен.

— Е, и?

— Да отидем да плуваме.

— Късно е. Вече затвориха басейна.

— Как така го затвориха? Нали вътре има вода?

— Искам да кажа, че угасиха лампите.

— Няма нужда от лампи. Тя не иска да се чукаме.

— Ти нямаш бански.

— Имам боксерки.

— Добре де, чакай малко…

След малко Боби и Валери излязоха с прекрасните си, стегнати, чисто нови бански костюми. Боби ми подаде една пура и аз си дръпнах.

— Какъв е проблемът със Сесилия?

— Християнска химия.

Отидохме до басейна. Вярно, наистина бяха угасили лампите. Боби и Валери едновременно се гмурнаха във водата. Аз седнах на ръба на басейна и провесих краката си вътре. Продължих да си пия от бутилката водка, която си носех.

Боби и Валери се показаха заедно от водата. Боби доплува до ръба на басейна и ме дръпна за глезена:

— Хайде бе, боклук! Прояви малко кураж! СКАЧАЙ!

Пак отпих от водката и оставих бутилката. Не скочих. Вместо това внимателно се отпуснах от ръба. Едва тогава влязох във водата. Вътре беше тъмно и странно. Бавно потънах към дъното на басейна. Бях висок метър и деветдесет и тежах сто килограма. Смятах да потъна до дъното и да се отблъсна от него. Къде беше това дъно? Когато най-сетне го достигнах, бях останал почти без кислород. Отблъснах се. Бавно се показах над водата и най-сетне си поех въздух.

— Смърт на всички курви, които не си отварят краката за мен! — изкрещях.

Някъде се отвори врата и до басейна дотича един човек. Беше управителят.

— Ей, по това време не е разрешено да се плува! Басейнът не е осветен!

Заплясках към него, стигнах до ръба на басейна и го изгледах:

— Виж сега, копеле мръсно, аз пия по две бъчви бира на ден и съм професионален кечист. По принцип съм добра душа. Но сега смятам да плувам и искам светлините да се включат ВЕДНАГА! Няма да повтарям!

После заплясках обратно.

Басейнът светна в целия си блясък. Беше вълшебно. Доплувах до водката, която си бях оставил на ръба на басейна, и отпих от нея. Бутилката вече беше почти празна. Погледнах надолу и видях, че Валери и Боби плуват в кръгове един около друг, под водата. Много ги биваше в това, движеха се елегантно и грациозно. Много странно, че вече всички бяха по-млади от мен.

Накрая приключихме с басейна. Отидох до вратата на управителя, както си бях по мокри боксерки, и почуках. Той отвори. Стана ми симпатичен.

— Ей, приятел, можеш вече да угасиш лампите. Стига ми толкова плуване за тази вечер. Ти си супер, приятел, няма проблеми.

После се върнахме в нашия апартамент.

— Ела да пиеш нещо с нас — предложи Боби. — Сигурно си нещастен.

Аз влязох при тях и изпих две.

— Стига с тези твои жени, Ханк! — каза ми Валери. — Не знаеш ли, че не можеш да изчукаш всички?

— Победа или смърт!

— Върви да се наспиш, Ханк.

— Лека нощ, приятели. Благодаря…

Върнах се в нашата спалия. Сесилия спеше по гръб и хъркаше:

— Бъззззз, бъззззз, бъззззз…

Изглеждаше си просто дебела. Свалих мокрите боксерки, легнах до нея и я разтърсих:

— Сесилия, ХЪРКАШ!

— Оооо, оооо… Извинявай…

— Добре, Сесилия. Сега все едно сме женени. Ще видиш какво ще стане утре сутринта, когато бъда свеж.