Жени

29

На следващата сутрин телефонът звънна. Лидия се беше прибрала у тях. Обаждаше се Боби — момчето, което живееше на съседната пресечка и работеше в порнокнижарница.

— Минди е тук — каза той. — Иска да дойдеш да си поговорите.

— Добре.

Отидох там с три бутилки бира. Минди беше с високи токчета и черна полупрозрачна рокля от Frederick’s. Приличаше на кукленска рокличка, през която се виждаха черните й бикини. Не носеше сутиен. Валери не се виждаше наоколо. Седнах, отворих бирите и ги раздадох.

— С Лидия ли ще останеш, Ханк? — попита ме Минди.

— Да, съжалявам. Ще остана с нея.

— Това, което се случи, беше много гадно. Мислех, че двамата с Лидия вече не сте заедно?

— И аз така мислех. Тези неща са много странни.

— Всичките ми дрехи са при теб. Ще трябва да дойда да си ги взема.

— Да, разбира се.

— Сигурен ли си, че тя не е там?

— Да.

— Тази жена се държи като бик. Да не е лесбийка?

— Май не е.

Минди стана и отиде в банята. Боби ме погледна и каза:

— Ами аз я чуках. Не й се сърди. Нямаше къде да отиде.

— Не й се сърдя.

— Валери я заведе във Frederick’s, за да се разсее малко. Купиха нова рокля.

Минди излезе от банята. Беше плакала.

— Минди — казах. — Трябва да тръгвам.

— По-късно ще дойда да си прибера дрехите.

Станах и излязох. Минди излезе с мен.

— Прегърни ме — помоли.

Прегърнах я. Тя пак се разплака.

— Ти никога няма да ме забравиш… никога!

Докато се прибирах, се чудех дали Боби наистина е чукал Минди. Боби и Валери си падаха по всякакви нови и странни неща. Не можех да разбера как правят любов, без да показват никаква емоция. Точно така, както другите хора се прозяват или варят картофи.