Жени

28

Минди остана около седмица. Запознах я с приятелите си. Ходихме на разни места. Но нищо не се промени. Не можех да свърша. Тя, изглежда, нямаше нищо против. Странна работа.

Една вечер към 10:45 Минди си пиеше в дневната, а аз четях списание. Лежах на леглото по боксерки, пиян, пушех, а на стола ми беше чашата. Зяпах синия таван, без да мисля или да чувствам нещо определено.

На външната врата се почука.

— Да отворя ли? — подвикна Минди.

— Естествено, давай — отвърнах.

Чух как Минди отвори вратата. После чух гласа на Лидия.

— Дойдох само да проверя каква е конкуренцията.

„Супер — помислих си аз. — Сега ще стана, ще им налея по едно питие, тримата ще седнем и ще си поговорим. Много обичам жените ми да се разбират помежду си!“

После обаче чух как Лидия каза:

— Ама ти си много сладка, бе!

А после Минди изпищя. Лидия също изпищя. Чух шум от борба, ръмжене, падащи тела. Преобърнати мебели. Минди отново изпищя — като някакво животно, нападнато от хищник. Лидия също изпищя — като тигрица на лов. Скочих от леглото. Трябваше да ги разделя. Изтичах в дневната, както си бях по боксерки. Там се скубеха коси, плюеше се и се драскаше с нокти — пълна лудница. Изтичах да ги разделя. По пътя се спънах в една от обувките си и паднах лошо. Минди изтича навън, преследвана от Лидия. Хукнаха по алеята към улицата. Чух пореден писък.

Минаха няколко минути. Успях да стана и да затворя вратата. Минди очевидно беше успяла да избяга, защото Лидия изведнъж се върна сама. Седна на един стол до вратата. Погледна ме и каза:

— Извинявай. Май съм се напикала.

Така си беше. На слабините й имаше тъмно петно, което продължаваше надолу по чорапогащника на единия крак.

— Няма проблеми — казах аз.

Налях й питие и Лидия го взе. Аз не бях в състояние да си държа чашата в ръка. Никой не продума. След малко на вратата се почука. Станах, все още по боксерки, и отворих. Над боксерките ми висеше огромният ми бял отпуснат корем. На вратата стояха двама полицаи.

— Здравейте — казах аз.

— Получихме оплакване за нарушение на обществения ред.

— Просто малка семейна свада — обясних аз.

— Знаем подробности — заяви ми по-близкото ченге. — Замесени са две жени.

— Обикновено са замесени две жени — съгласих се аз.

— Добре — каза първото ченге. — Искам да ти задам само един въпрос.

— Добре.

— Коя от двете жени искаш?

— Ще взема тази — рекох и посочих към Лидия, която си седеше напикана на стола.

— Добре, господине, сигурен ли сте?

— Сигурен съм.

И така, ченгетата си тръгнаха, а аз пак останах с Лидия.