Жени

79

Боби и Валери дойдоха на гости и аз ги запознах със Сесилия.

— Двамата с Валери излизаме в отпуска и ще си вземем бунгало под наем в Манхатън Бийч — каза Боби. — Защо не дойдете с нас? Можем да си разделим наема. В бунгалото има две спални.

— Не, Боби, не мисля.

— О, Ханк, моля те! — възкликна Сесилия. — Обожавам океана! Ханк, ако отидем там, дори ще ти правя компания в пиенето. Обещавам!

— Добре, Сесилия.

— Супер — каза Боби. — Тръгваме довечера. Ще ви вземем към шест. Можем да вечеряме заедно.

— Звучи много добре — каза Сесилия.

— Страшно е забавно да ходиш на ресторант с Ханк — заяви Валери. — Последния път, когато излизахме с него, отидохме в някакъв много изискан ресторант, а той каза на управителя: „Искам да донесете зелева салата и пържени картофи за всички! Двойна порция на всеки и не сипвайте вода в алкохола, че ще останете без работа!“

— Нямам търпение! — възкликна Сесилия.

Към два следобед Сесилия пожела да предприемем здравословна разходка. Обиколихме двора на кооперацията. Тя забеляза мексиканските храсти, доближи се и пъхна лице в цветовете им, като започна да ги гали с пръсти.

— Колко са красиви!

— Те умират, Сесилия. Не виждаш ли колко са сбръчкани? Градският смог ги убива.

Продължихме да се разхождаме под палмите.

— И навсякъде има птички! Има стотици птички, Ханк!

— И десетки котки — отвърнах аз.

Отидохме в Манхатън Бийч с Боби и Валери, настанихме се в бунгалото на брега и излязохме да вечеряме. Вечерята беше сносна. Сесилия изпи едно питие и разказа на всички за вегетарианските си убеждения. Поръча си супа, салата и кисело мляко; всички останали си поръчахме пържоли, пържени картофи, франзели и салати. Боби и Валери задигнаха солниците, два ножа и бакшиша, който бях оставил на сервитьора.

По пътя спряхме за алкохол, лед и цигари, после се върнахме в бунгалото. Сесилия беше започнала да се кикоти от едното питие, което беше изпила по време на вечерята, и не спираше да дърдори за това как и животните имали душа. Никой не твърдеше противното. Знаехме, че не е изключено животните наистина да имат душа. Просто не бяхме сигурни дали ние самите имаме.