Жени

9

С Лидия постоянно се карахме. Тя си падаше по флиртовете и това ме дразнеше. Всякога, когато излизахме на вечеря, тя зяпаше някой мъж в другия край на ресторанта. Когато приятелите ми идваха на гости и Лидия беше там, винаги чувах как започва да говори по-интимно и със сексуален подтекст. Все сядаше много плътно до приятелите ми, като заемаше възможно най-близка позиция.

От своя страна, Лидия се дразнеше от това, че пия. Тя обичаше секса, а моето пиене ни пречеше да правим любов.

— Вечер си толкова пиян, че не можеш — казваше ми тя. — А сутрин ти е толкова лошо, че не искаш.

Лидия побесняваше дори когато изпивах бутилка бира пред нея. Скъсвахме поне веднъж седмично — „окончателно“ — но някак си винаги успявахме да се сдобрим. Тя беше завършила бюста ми и ми го подари. Когато скъсвахме, аз качвах бюста на предната седалка на колата, откарвах го до тях и го оставях на верандата й. После отивах в някоя телефонна будка, за да й позвъня и да й кажа:

— Проклетата ти глава е пред вратата!

Така главата постоянно пътуваше напред-назад.

Веднъж пак бяхме скъсали и аз бях оставил главата. Отново бях свободен човек и пиех. Имах един по-млад приятел, Боби, доста скучно момче, който работеше в порнокнижарница и освен това се занимаваше с фотография. Живееше на няколко пресечки от мен. Боби имаше проблеми с жена си, която се наричаше Валери. Една вечер ми позвъни и ми каза, че ще доведе Валери да спи при мен. Нямах нищо против. Валери беше на двайсет и две, абсолютно прекрасна, с дълга руса коса, безумни сини очи и красиво тяло. Подобно на Лидия, тя също беше прекарала известно време в психиатрична клиника. След малко ги чух как доближават с колата пред входа. Валери слезе. Спомних си как Боби ми беше разказвал, че когато за пръв път запознал Валери с родителите си, те казали, че много харесват роклята й, а тя отговорила: „Добре, а останалото не ви ли харесва?“ После си вдигнала роклята над кръста. И не носела бикини.

Валери почука. Чух как Боби се отдалечава с колата. Отворих й вратата. Изглеждаше добре. Налях две уискита с вода. И двамата мълчахме. Изпихме ги и аз налях още две. След това предложих:

— Хайде да отидем в някой бар.

Качихме се в колата ми. Glue Machine беше точно зад ъгъла. По-рано тази седмица ме бяха изхвърлили оттам, но никой не каза нищо, когато влязохме. Намерихме си маса и си поръчахме питиета. Продължавахме да мълчим. Аз просто я гледах право в безумните сини очи. Както седяхме един до друг, аз я целунах. Устата й беше хладна и отворена. Пак я целунах и краката ни се притиснаха един в друг. Боби имаше хубава жена. Беше луд да я пуска по този начин.

Решихме да вечеряме. И двамата си поръчахме пържоли, а докато чакахме, пиехме и се целувахме. Барманката отбеляза:

— О, вие сте влюбени!

И двамата се засмяхме. Когато пържолите пристигнаха, Валери каза:

— Не искам да ям.

— И аз не искам да ям — отвърнах.

Продължихме да пием още един час, после решихме да се прибираме. Когато паркирах колата пред входа, видях на алеята жена. Беше Лидия. Държеше някакъв плик в ръка. Двамата с Валери слязохме от колата и Лидия ни изгледа.

— Коя е тази? — попита Валери.

— Жената, която обичам — обясних.

В същото време Лидия изкрещя:

— Коя е тази кучка?

Валери се обърна и побягна по тротоара. Високите й токчета тракаха.

— Влез — поканих Лидия.

Тя влезе.

— Дойдох да ти дам това писмо и явно улучих момента. Коя беше тази?

— Жената на Боби. Ние сме само приятели.

— Щеше да я чукаш, нали?

— Виж, аз й казах, че обичам теб.

— Щеше да я чукаш, нали?

— Виж, сладурче…

Тя изведнъж ме блъсна. Стоях до масичката, която беше пред дивана. Паднах назад през масичката, между нея и дивана. Чух как вратата се затръшна. Докато успея да стана, чух как навън заръмжа двигателят на колата на Лидия. После тя си тръгна.

Мамка му, помислих си.

В един момент имах две жени, а в следващия — нито една.