Жената на Боби работеше две вечери в седмицата и когато я нямаше, той започваше да звъни по телефона. Знаех, че във вторник и в четвъртък вечер винаги се чувства самотен.
Когато телефонът звънна, беше вторник вечерта. Обаждаше се Боби.
— Ей, човече, може ли да сляза да изпием няколко бири?
— Добре, Боби.
Настаних се на един стол срещу Тами, която седеше на дивана. Боби пристигна и се разположи на дивана. Отворих му една бира. Боби започна да си говори с Тами. Разговорът им беше толкова безсмислен, че се отнесох. Но все пак дочувах това-онова.
— Сутрин си взимам студен душ — каза например Боби. — Веднага се разбуждам.
— И аз си взимам студен душ сутрин — отвърна Тами.
— Взимам си студен душ — продължи Боби — и веднага се избърсвам с хавлията. После прочитам някое списание или нещо подобно. И вече съм готов за новия ден.
— Аз пък си взимам студен душ, но не се бърша — сподели Тами. — Просто оставям капчиците да си стоят.
— Понякога пък си взимам адски гореща вана — добави Боби. — С толкова гореща вода, че трябва бавно да влизам във ваната.
С тези думи Боби стана и демонстрира колко бавно влиза във ваната с гореща вода.
След това разговорът се прехвърли към филмите и телевизионните програми. И двамата, изглежда, много си падаха по филми и телевизионни програми.
Говориха два-три часа без прекъсване.
Накрая Боби стана:
— Е, трябва да тръгвам.
— Недей да си ходиш, Боби — каза Тами. — Моля те.
— Не, наистина трябва да тръгвам.
Валери трябваше да се прибере от работа всеки момент.