Жени

5

След това в продължение на няколко дни не видях Лидия, въпреки че успях да й се обадя шест-седем пъти по телефона. Дойде краят на седмицата. В края на седмицата бившият й съпруг Джералд винаги вземаше децата.

В 11 часа сутринта в събота отидох с колата до тях и почуках на вратата. Лидия носеше тесни джинси, ботуши и оранжева блуза. Когато ми отвори и застана на слънце, очите й изглеждаха по-тъмнокафяви отвсякога, а в тъмната й коса имаше естествено рижи кичури. Изглеждаше зашеметяващо. Позволи ми да я целуна, после заключи вратата и отидохме при колата ми. Бяхме решили да отидем до брега, въпреки че не ставаше за къпане, защото беше средата на зимата — просто така, за по-интересно.

Потеглихме натам. Беше приятно Лидия да се вози в колата до мен.

— Егати купона — каза тя. — Затова ли го нарече телбод-купон? Защото беше решил да ме боднеш?

Карах с едната ръка и отпуснах другата от вътрешната страна на бедрото й. Не можах да се стърпя. Лидия сякаш не забелязваше. Продължих да карам, без да си махам ръката. Тя не млъкваше. Изведнъж каза:

— Махни си ръката. Пипаш ми путката!

— Извинявай — рекох аз.

И двамата мълчахме, докато не стигнахме до паркинга на плажа във Венис.

— Искаш ли сандвич и кола или нещо такова? — попитах.

— Добре — отвърна тя.

Отидохме до малкото еврейско магазинче, купихме разни неща и ги занесохме до една затревена дюна с изглед към океана. Бяхме взели сандвичи, кисели краставички, чипс и безалкохолни напитки. На плажа нямаше почти никой, а храната беше вкусна. Лидия я поглъщаше мълчаливо. Останах изумен от бързината, с която ядеше. Дъвчеше сандвича си хищно като див звяр, пиеше колата на големи глътки, отхапа половин кисела краставичка наведнъж и грабеше от чипса с цели шепи. Аз правя точно обратното — ям много бавно.

„Страст — помислих си аз. — Прави нещата със страст.“

— Как е сандвичът? — попитах.

— Бива го. Бях много гладна.

— Тук правят хубави сандвичи. Искаш ли нещо друго?

— Да, искам някакво шоколадче.

— Какво?

— Ами няма значение. Нещо вкусно.

Отхапах от сандвича, отпих от колата, оставих ги и отидох до магазина. Купих две различни шоколадчета, за да има избор. Когато се върнах, видях един висок чернокож да върви към нашата дюна. Беше хладно, но той си беше свалил ризата и се виждаше, че има много мускулесто тяло. Изглеждаше някъде между двайсет и двайсет и пет. Вървеше много изправен, много бавно. Имаше дълга стройна шия и златна обица на лявото ухо. Мина точно пред Лидия, по пясъка между дюната и океана. Аз се качих и седнах при нея.

— Видя ли го този? — попита тя.

— Да.

— Господи, защо съм излязла с мъж, който е с двайсет години по-възрастен от мен? Можех да изляза с някой като него. Какъв ми е проблемът?

— Виж, донесох ти две шоколадчета. Да си избереш.

Тя взе едното, отвори го, отхапа от него и се загледа в младия чернокож, който се отдалечаваше по брега.

— Омръзна ми на плажа — каза след малко. — Хайде да ходим у нас.

Останахме разделени една седмица. После един следобед аз бях на гости на Лидия и двамата се целувахме на леглото. Лидия се отдръпна и ме попита:

— Ти нищо не разбираш от жени, нали?

— Как така?

— Ами така. Като чета твоите стихотворения и разкази, веднага си личи, че просто нищо не разбираш от жени.

— Какво точно имаш предвид?

— Ами например, за да харесвам един мъж, той трябва да ме лиже. Ти лижеш ли?

— Не, никога.

— Вече си минал петдесетте, а никога не си лизал путка?

— Не.

— Значи е твърде късно.

— Защо?

— Вече си стар да се научиш.

— Естествено, че не съм.

— Не, вече е късно за теб.

— Аз винаги започвам късно.

Лидия стана и отиде в другата стая. Върна се с молив и хартия.

— Нека ти покажа нещо — каза тя и започна да рисува. — Това е путката. А това е нещо, за което вероятно не си чувал — клиторът. Оттам идва удоволствието. Защото клиторът се крие и се показва само понякога. Тогава е розов и много чувствителен. Понякога се крие от теб и трябва да го намериш, за да го докоснеш с върха на езика си…

— Добре — прекъснах я. — Схванах.

— Според мен не си. Нали ти казвам, че си стар да се научиш.

— Хайде да се съблечем и да си легнем.

Съблякохме се и легнахме. Започнах да целувам Лидия. Слязох от устните на шията, а после на гърдите. После на пъпа. После продължих още по-надолу.

— Няма да можеш — каза тя. — Представи си само, че кръвта и урината също излизат оттам!

Стигнах до целта и започнах да лижа. Беше нарисувала доста точна схема. Всичко си беше на мястото. Чух как започна да диша по-тежко, а после да стене. Това ме възбуди. Надървих се. Клиторът се показа, но в интерес на истината не беше точно розов, а по-скоро лилав. Започнах да лижа него. Появиха се разни сокове и заблестяха по путката й. Лидия стенеше ли, стенеше. Тогава чух как входната врата се отвори и пак се затвори. Чуха се стъпки. Вдигнах поглед. До леглото стоеше едно малко негърче на около пет години.

— Ти пък какво искаш, по дяволите? — попитах го аз.

— Имате ли празни бутилки? — попита ме то.

— Не, нямаме празни бутилки — отвърнах аз.

Момчето излезе от спалнята, прекоси хола, затвори вратата зад гърба си и си тръгна.

— Божичко — каза Лидия. — Мислех, че вратата е заключена. Това беше момчето на Бони.

Лидия стана и отиде да заключи вратата. После се върна и пак легна. Беше около четири следобед, събота.

Аз отново се спуснах там долу.