Жени

77

Мина един месец. После ми писа Р. А. Дуайт, редактор в Dogbite, за да ме помоли да напиша предговор към „Избрани стихотворения“ на Кийсинг. След като беше умрял, Кийсинг най-сетне щеше да получи някакво признание и другаде, освен в Австралия.

Тогава ми се обади и Сесилия.

— Ханк, отивам в Сан Франциско, за да се срещна с Р. А. Дуайт. Ще му занеса снимки на Бил и някои непубликувани стихотворения. Искам да ги прегледаме и да решим какво да влезе в книгата. Но първо ми се иска да остана в Лос Анджелис за един-два дни. Възможно ли е да ме посрещнеш на летището?

— Естествено, Сесилия, можеш да спиш вкъщи.

— Много ти благодаря.

Тя ми каза кога ще пристигне, а аз станах, измих тоалетната, изтърках ваната и смених чаршафите и калъфките на възглавниците.

Сесилия пристигна в десет сутринта, което ми се стори същински ад, но пък тя изглеждаше добре — макар и малко пълничка. Беше набита и приличаше на яко момиче от Средния запад. Мъжете се обръщаха след нея, защото въртеше задника си по особен начин; изглеждаше властна, заплашителна и в същото време сексапилна.

Отидохме в бара, за да изчакаме багажа й. Сесилия не пиеше. Поръча си портокалов сок.

— Обожавам летищата и пътниците! — каза тя. — А ти?

— Аз не.

— Хората в самолетите ми се струват толкова интересни!

— Просто имат повече пари от хората, които пътуват с влак или автобус.

— По пътя минахме над Големия каньон!

— Да, оттам се минава.

— А тези сервитьорки имат толкова къси поли! Погледни, виждат им се бикините!

— Така получават по-добри бакшиши. Всичките живеят в мезонети и карат английски коли.

— Всички в самолета бяха толкова мили! Човекът на съседната седалка предложи да ме почерпи нещо за пиене, представяш ли си?

— Хайде да ти вземем багажа.

— Р. А. ми се обади да ми каже, че е получил предговора ти за „Избрани стихотворения“ на Бил. Прочете ми няколко откъса по телефона. Бяха прекрасни. Искам да ти благодаря.

— Няма нужда.

— Не знам как да ти се отплатя.

— Сигурна ли си, че не искаш нищо за пиене?

— Аз пия много рядко. Може би по-късно.

— Какво предпочиташ? Когато се върнем вкъщи, ще взема нещо. Искам да се чувстваш удобно и спокойно.

— Сигурна съм, че Бил ни гледа и ни се радва.

— Мислиш ли?

— Да!

Взехме багажа и тръгнахме към паркинга.