Катрин остана още четири-пет дни. Бяхме стигнали до онзи момент от месеца, когато беше рисковано да се чукаме. Аз не можех да понасям презервативите. Затова Катрин си купи някаква контрацептивна пяна. Междувременно полицията откри моя фолксваген. Отидохме да си го приберем от техния гараж. Колата беше непокътната и в добро състояние, само акумулаторът беше изтощен. Уредих да я закарат при един монтьор в Холивуд, който я поправи. След като си казахме „довиждане“ в леглото, закарах Катрин до летището в моя син фолксваген, регистрационен номер TRV 469.
Не беше хубав ден за мен. Не си говорехме много. След това обявиха нейния полет и ние се целунахме.
— Ей, всички видяха как едно младо момиче се целува с някакъв старец.
— Не ме интересува — отвърна Катрин и пак ме целуна.
— Ще си изпуснеш полета — казах аз.
— Ела ми на гости, Ханк. Имам хубава къща. Живея сама. Ела ми на гости.
— Ще дойда.
— И пиши!
— Ще ти пиша — обещах аз.
Катрин влезе в ръкава и се изгуби от поглед.
Аз се върнах на паркинга, качих се на фолксвагена и си помислих: „Е, поне ми остана тази кола. Не съм загубил всичко, по дяволите.“
Колата запали от първия път.