Жени

26

Седнах на летището и зачаках. Със снимките човек никога не знае. Понякога лъжат. Бях нервен. Повръщаше ми се. Запалих цигара и ми се повдигна. Защо го правех? Защо ми трябваше сега? При това Минди щеше да дойде чак от Ню Йорк. Вече бях познал много жени. Защо винаги ми трябваха още? Какво се опитвах да постигна? Новите връзки бяха вълнуващи, но освен това си бяха сериозна работа. В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта. Щях да струвам все по-малко за тях; те щяха да означават все по-малко за мен.

Бях стар и грозен. Може би затова беше толкова приятно да си го пъхам в млади момичета. Аз бях Кинг Конг, а те бяха стройни и нежни. Дали не се опитвах да измамя смъртта с чукане? Дали не се надявах, че като съм с млади момичета, няма да остарея, или поне няма да се усещам стар? Просто не исках да остарявам неприятно: исках да се откажа и да умра, преди да дойде истинската смърт.

Самолетът на Минди пристигна и кацна. Чувствах се застрашен. Жените ме познаваха предварително, защото бяха чели книгите ми. Бях се разкрил напълно. От друга страна, аз не знаех нищо за тях. Всъщност аз рискувах много повече от тях. Можеха да ме убият или да ми отрежат топките. Чинаски без топки. „Любовните поеми на евнуха“.

Стоях и чаках Минди. Пътниците започнаха да излизат от терминала.

Ох, надявам се да не е тази.

Или тази.

Особено пък тази.

А, ето тази ще е супер! Виж какви крака, какво дупе, какви очи…

Една от тях ме доближи. Надявах се да е тя. Беше най-хубавата от всички. Просто нямаше как да извадя такъв късмет. Тя спря до мен и се усмихна:

— Аз съм Минди.

— Радвам се, че ти си Минди.

— И аз се радвам, че ти си Чинаски.

— Имаш ли багаж?

— Да, нося багаж за дълго време!

— Хайде да го чакаме в бара.

Отидохме и си намерихме маса. Минди си поръча водка с тоник. Аз си поръчах водка с лимон. Почти в синхрон. Запалих й цигарата. Изглеждаше чудесно. Като момиченце. Просто не беше за вярване. Беше дребна, руса и с идеална фигура. По-скоро естествена, отколкото ошлайфана. Беше лесно да я гледаш в очите, които бяха синьо-зелени. Носеше две миниатюрни обици. И високи токчета. Бях й писал, че високите токчета ме възбуждат.

— Е, страх ли те е? — попита тя.

— Вече не толкова. Много ми харесваш.

— Изглеждаш далеч по-добре на живо, отколкото на снимките — рече ми тя. — Изобщо не смятам, че си грозен.

— Благодаря.

— Е, не искам да кажа, че си красив, поне не така, както го разбират повечето хора. Но лицето ти изглежда мило. А очите ти — виж, те са красиви. Диви, луди очи, като на някакво животно, което наднича от опожарена гора. Господи, не знам. Не ме бива много да се изразявам.

— Аз мисля, че си красива — казах. — И много мила. С теб ми е хубаво. Добре, че сме заедно. Пий. Ние имаме нужда един от друг. Ти си точно като писмата си.

Изпихме по още едно и слязохме за багажа. Чувствах се горд, че съм с Минди. Имаше стилна походка. Много жени, дори с хубави тела, се влачат като шлепове. Минди се носеше.

„Колко хубаво — мислех си аз. — Просто не е за вярване.“

Когато пристигнахме у нас, Минди се изкъпа и се преоблече. Излезе от банята, облечена със светлосиня рокля. Освен това съвсем малко си беше променила прическата. Седнахме заедно на дивана с водката, тоника и лимона.

— Е, мен още ме е страх малко — съобщих. — Смятам да се понапия.

— Домът ти е точно такъв, какъвто си го представях — каза ми тя.

Тя ме гледаше и се усмихваше. Пресегнах се и я докоснах по врата, придърпах я към себе си и леко я целунах.

Точно тогава звънна телефонът. Беше Лидия.

— Какво правиш?

— Седя с една приятелка.

— Приятелка?!

— Лидия, нашата връзка приключи — заявих аз. — Нали знаеш?

— ПРИЯТЕЛКА?!

— Да.

— Ами добре.

— Добре. Чао.

— Чао — каза тя.

Гласът на Лидия изведнъж се беше успокоил. Стана ми по-добре. Нейната склонност към насилие ме плашеше. Тя винаги твърдеше, че аз съм по-ревнивият от двамата и аз наистина често проявявах ревност, но когато виждах, че нещата се обръщат срещу мен, просто ми ставаше гадно и се отдръпвах. Лидия беше различна от мен. Тя реагираше. В Играта на Насилие беше като Главната Мажоретка.

Но сега от тона й разбрах, че се е отказала. Че няма да се занимава. Познавах този тон.

— Бившата ми приятелка — обясних на Минди.

— Вече не сте заедно?

— Не.

— Но тя още те обича?

— Така мисля.

— Значи още сте заедно.

— Не, не сме.

— Мога ли да остана?

— Разбира се. Моля те.

— Нали не смяташ просто да ме използваш? Чела съм онези любовни стихотворения, които си написал за Лидия.

— Аз бях влюбен в нея. Но не, не смятам да те използвам.

Минди се притисна към мен и ме целуна. Беше дълга целувка. Курът ми се вдигна. От известно време пиех много витамин Е. Имах си някои теории за секса. Постоянно ми се чукаше и мастурбирах. Правех любов с Лидия, а после се прибирах вкъщи и на сутринта пак мастурбирах. Мисълта за секса като за нещо забранено страшно ме възбуждаше. Представях си, че сме като животни и едното подчинява другото с тласъци.

Когато свършвах, все едно се изпразвах в лицето на всичко благовъзпитано — по лицата и душите на мъртвите си предци. Ако се бях родил жена, със сигурност щях да стана проститутка. Но тъй като по рождение бях мъж, постоянно жадувах за жени — колкото по-долни, толкова по-добре. И все пак жените — свестните жени — ме плашеха, защото рано или късно искаха и душата ти, а аз исках да си запазя това, което беше останало от моята. Жадувах най-вече за проститутки, за долни жени, защото те бяха смъртоносни и корави и не искаха нищо лично. Когато си тръгваха, не вземаха нищо със себе си. И в същото време жадувах за нежна, добра жена, въпреки ужасната цена. И в двата случая бях загубен. Един силен мъж щеше да се откаже и от двете. Но аз не бях силен. Ето защо продължавах да се боря с жените, със самата представа за тях.

Двамата с Минди довършихме бутилката и си легнахме. Аз я поцелувах известно време, после се извиних и се отдръпнах. Бях прекалено пиян, за да направя нещо. Страхотен любовник, няма що. Обещах й много любовни емоции в най-близко бъдеще, а после заспах, притиснат към нея.

На сутринта се събудих и ми беше лошо. Погледнах към Минди, която спеше гола до мен. Дори тогава, след цялото пиене, тя беше чудо. Никога не бях срещал младо момиче, което да е толкова красиво и в същото време толкова нежно и умно. Какво се беше случило с мъжете й? В какво се бяха провалили?

Влязох в банята и се опитах да се поизмия. Изплакнах си устата с освежител и ми се повдигна. Избръснах се и си сложих малко крем за след бръснене. Намокрих си косата и я сресах. Отидох до хладилника, извадих един севън-ъп и го изпих наведнъж.

После се върнах в леглото. Минди беше топла — с топло тяло. Май спеше. Това ми хареса. Нежно потърках устните си в нейните. Курът ми стана. Усетих гърдите й, притиснати в моите. Хванах едната и започнах да я смуча. Почувствах как зърното й се втвърди. Минди се размърда. Протегнах ръка надолу по корема й, към путката. Започнах нежно да я галя.

Помислих си, че все едно отварям розова пъпка. В това имаше смисъл. Беше хубаво. Бяхме като две насекоми в цветна градина, които бавно се приближават едно към друго. Мъжкият бавно изпълнява магиите си. Женската бавно се отваря за него. Харесваше ми. Като две буболечки. Минди се разтваря и се навлажнява. Красива. После се качих върху й. Пъхнах го в нея, притиснал уста към нейната.