Жени

24

След това започнах да получавам писма от някакво момиче от Ню Йорк. Казваше се Минди. Беше попадала на някои от книгите ми, но всъщност най-хубавото в писмата й беше, че рядко споменаваше за писане — само колкото да каже, че самата тя не пише нищо. В писмата й се разказваше за нещата от живота, в частност за мъже и за секс. Минди беше на двайсет и пет, имаше красив почерк и пишеше разумни, верни и все пак смешни неща. Аз отговарях на писмата й и винаги се радвах, когато получавах ново писмо от нея. Повечето хора се изразяват много по-ясно в писма, отколкото в разговор, а някои хора умеят да пишат артистични, творчески писма, но когато се опитат да напишат стихотворение или разказ, проявяват претенциозност.

После Минди ми изпрати няколко снимки. Ако отговаряха на истината, тя беше доста красива. Писахме си още няколко седмици, а после тя спомена, че скоро ще има две седмици ваканция.

Защо не дойдеш? — предложих аз.

Добре — отговори тя.

Тогава започнахме да си говорим по телефона. Накрая тя ми каза на коя дата пристига на летището в Лос Анджелис.

Ще те посрещна — отговорих аз. — Нищо не може да ме спре.