Жени

48

Имах среща с един анархист, Бен Солвнаг, който пишеше биографията ми. Тогава чух стъпките й отвън на алеята. Веднага ги познах — винаги вървеше бързо, напрегнато и секси с малките си крачета. Вратата беше отворена. Тами влезе направо вътре.

Веднага се прегърнахме и започнахме да се целуваме.

Бен Солвнаг се сбогува и си тръгна.

— Кучите синове конфискуваха нещата ми, всичките ми неща! Не можах да платя наема! Мръсен кучи син!

— Ей сега ще отида и ще го пребия. Ще ти приберем нещата.

— Не, той има пистолети! Всякакви пистолети.

— Ох.

— Дъщеря ми е при майка ми.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Естествено.

— Какво?

— Много сухо шампанско.

— Добре.

Вратата все още беше отворена и светлината на следобеда огряваше косата й — толкова дълга и червена, че сякаш гореше.

— Може ли да се изкъпя? — попита тя.

— Естествено.

— Чакай ме — каза тя.

На сутринта се заговорихме за финансите й. Имаше доходи: детска издръжка, както и чекове от бюрото за безработни.

— В този блок, точно над мен, има свободна квартира.

— Колко струва?

— Сто и пет долара. В това влизат и половината сметки за вода и ток.

— Че това нищо не е. Пускат ли с деца? С дете?

— Ще те пуснат. Аз ще говоря с тях. Познавам управителите.

До неделя Тами вече се беше преместила. Точно над мен. Можеше да се наведе и да погледне в кухнята ми, където пишех на масата в ъгъла.