Жени

20

Лидия се върна и си намери хубав апартамент в Бърбанк. Сега сякаш ме обичаше много повече, отколкото преди да се разделим.

— Мъжът ми имаше голям кур и толкова. Нямаше характер, нямаше вибрации. Само един голям кур — и си мислеше, че повече не му трябва. Господи, колко ми беше скучно с него! А с теб вибрациите никога не спират… като електричество, което тече във вените ми.

Лежахме заедно на леглото.

— А аз дори не знаех, че курът му е голям, защото тогава още не бях виждала друг — добави тя и внимателно ме огледа, преди да добави. — Мислех си, че всичките са такива.

— Лидия?

— Какво има?

— Трябва да ти кажа нещо.

— Какво има?

— Трябва да отида да видя Ди Ди.

— Да отидеш да видиш Ди Ди?

— Недей да реагираш така. Имам сериозна причина.

— Нали каза, че всичко е свършило?

— Така е. Просто не искам да я нараня толкова много. Искам да й обясня какво се случи. Хората са толкова студени един към друг. Не искам да си я върна, а просто да се опитам да й обясня какво се е случило, така че да разбере.

— Искаш да я чукаш.

— Не, не искам да я чукам. Аз почти не исках да я чукам, дори когато бяхме заедно. Просто искам да й обясня.

— Това не ми харесва. Звучи ми… гадно.

— Нека го направя. Моля те. Просто искам да изясня нещата. Скоро ще се върна.

— Добре. Но нека наистина да е скоро.

Качих се във фолксвагена, отидох до „Фаунтин“, покарах няколко километра, завих на север по „Бронсън“ и влязох в онази част на града, където наемите бяха по-високи. Паркирах отвън и слязох. Изкачих дългото стълбище и позвъних. Бианка отвори вратата. Спомних си как една вечер тя отвори вратата и беше гола, аз я награбих и двамата започнахме да се целуваме, но после Ди Ди излезе и попита: „Какво става тук, по дяволите?“

Този път не беше така. Бианка просто попита:

— Какво искаш?

— Искам да видя Ди Ди. Да поговоря с нея.

— Тя е болна. Много болна. Според мен нямаш право да я виждаш, след като се отнесе по този начин с нея. Ти си първокласен мръсник.

— Просто искам да си поговорим и да й обясня защо се получи така.

— Добре. Тя е в спалнята си.

Минах по коридора и влязох в спалнята. Ди Ди лежеше на леглото, само по бикини. Беше закрила очите си с едната ръка. Гърдите й изглеждаха добре. На пода до леглото имаше празна бутилка уиски и леген. Легенът вонеше на повръщано и алкохол.

— Ди Ди…

Тя повдигна ръката си:

— Какво? Ханк, ти се върна!

— Не, чакай, искам само да поговорим…

— О, Ханк, толкова ми липсваше! Едва не полудях, толкова ужасно ме заболя…

— Искам да изгладя нещата. Затова дойдох. Може да ти прозвучи глупаво, но аз не вярвам в отявлената жестокост…

— Не знаеш как се почувствах…

— Знам. И аз съм го изпитвал.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита тя и посочи бутилката.

Вдигнах я, но бутилката наистина беше празна и аз тъжно я оставих обратно.

— На света има прекалено много студенина — казах й аз. — Ако хората само се научат да говорят помежду си, нещата ще се оправят.

— Остани с мен, Ханк. Не се връщай при нея, моля те. Моля те. Живяла съм достатъчно дълго и умея да бъда добра жена. И ти го знаеш. Ще бъда добра с теб и за теб.

— Лидия ме е омагьосала. Не мога да го обясня.

— Тя флиртува. Импулсивна е. Ще те зареже.

— Може би това е част от магията.

— Значи искаш курва. Защото те е страх от любовта.

— Може би е така.

— Само ме целуни. Нали няма да е твърде много, ако те помоля да ме целунеш?

— Не.

Легнах до нея. Прегърнахме се. Устата на Ди Ди миришеше на повръщано. Целунахме се и тя ме притисна към себе си. Измъкнах се от прегръдката й с цялата нежност, на която бях способен.

— Ханк — каза тя. — Остани при мен! Не се връщай при нея! Виж, аз имам хубави крака!

Ди Ди повдигна един от краката си, за да ми го покаже.

— Имам и хубави глезени! Виж!

Тя ми показа и глезените си.

Седнах на ръба на леглото и рекох:

— Не мога да остана с теб, Ди Ди.

Тя седна в леглото и започна да ме удря. Юмруците й бяха твърди като камъни. Удряше и с двете ръце. Седях и поемах ударите. Удряше ме по веждите, по очите, по челото и скулите. Дори отнесох един удар в гърлото.

— Копеле такова! Копеле, копеле, копеле! МРАЗЯ ТЕ!

Хванах я за китките:

— Стига толкова, Ди Ди.

Тя падна обратно на леглото, а аз станах, излязох от стаята, минах по коридора и излязох навън.

Когато се върнах, Лидия седеше в едно кресло. Лицето й беше потъмняло.

— Нямаше те много време. Погледни ме! Чука я, нали?

— Не, не съм.

— Нямаше те ужасно дълго време. Виж, одраскала те е по лицето!

— Казвам ти, че нищо не е станало.

— Свали си ризата. Искам да ти видя гърба!

— Ох, Лидия, мамка му.

— Свали си ризата и потника.

Свалих си ги. Тя застана зад мен.

— Какво е това одраскано на гърба ти?

— Какво одраскано?

— Ето тук, една дълга драскотина… от женски нокът.

— Значи ти си ме одраскала.

— Добре. Знам как да проверя дали не лъжеш.

— Как?

— Хайде да си лягаме.

— Добре!

Издържах теста, но след това си помислих: „А как може един мъж да провери дали жената е вярна?“ Струваше ми се, че така не е честно.