Жени

14

Пак се скарахме. След това се прибрах, но не ми се пиеше сам вкъщи. Тази вечер имаше вечерни конни надбягвания. Купих си бутилка и отидох на хиподрума. Пристигнах по-рано и заложих за цялата вечер. Докато свърши първото състезание, за моя изненада повече от половината бутилка беше заминала. Смесвах уискито с горещо кафе, така че вървеше бързо.

Спечелих на три от първите четири гонки. След това улучих точния ред, в който завършиха участниците, и към края на петата гонка вече се бях натоварил с почти 200 долара. Отидох до бара и продължих да залагам направо оттам. Много ми вървеше тази вечер. Ако ме беше видяла как прибирам парите, Лидия щеше да побеснее. Страшно мразеше да печеля на хиподрума, особено ако тя губи.

Продължих да пия и да печеля. Докато свърши деветата гонка, вече бях 950 долара на кяр и много пиян. Прибрах портфейла си в един от страничните джобове и бавно тръгнах към колата.

Седнах вътре и загледах как загубеняците си тръгват от паркинга. Останах там, докато движението се разреди, и едва тогава запалих двигателя. Точно пред хиподрума имаше супермаркет. Видях една осветена телефонна кабина в края на паркинга, спрях до нея и слязох от колата. Влязох в кабината и набрах номера на Лидия.

— Слушай, кучко — казах. — Тази вечер отидох на хиподрума и спечелих деветстотин и петдесет долара. Аз съм велик! Винаги ще бъда велик! А ти не ме заслужаваш, кучко! Само си играеш с мен! Е, няма повече! Късам с теб! Писна ми! Нямам нужда нито от теб, нито от тъпите ти игрички! Разбра ли? Схващаш ли какво ти говоря? Или главата ти е още по-дебела от глезените?

— Ханк…?

— Да?

— Аз не съм Лидия. Аз съм Бони. Гледам й децата. Лидия излезе.

Затворих и се върнах в колата.