Жени

43

Обадих й се по телефона. Беше един сутринта. Отидох у тях.

Тами живееше в малко бунгало зад някаква къща.

Пусна ме да вляза и каза:

— Не вдигай шум. Да не събудиш Данси. Дъщеря ми. На шест годинки е, спи в спалнята.

Носех шест бири. Тами ги прибра в хладилника и извади две други, студени.

— Дъщеря ми не трябва да вижда нищо. И още не съм си оправила зъбите, така че имам лош дъх. Не може да се целуваме.

— Добре.

Вратата на спалнята беше затворена.

— Виж — каза тя, — трябва да взема витамин В. Налага се да си сваля гащите и да си ударя инжекция в гъза. Не гледай насам.

— Добре.

Проследих как напълни спринцовката с течност. После се обърнах на другата страна.

— Цялото трябва да си го бия — обясни тя.

Когато свърши, тя пусна малко червено радио.

— Хубава къща имаш — казах.

— Закъснявам за наема с един месец.

— Ох…

— Няма проблеми. Хазяинът живее в къщата отпред и засега го залъгвам.

— Добре.

— Старият пръдльо е женен. Обаче познай какво?

— Не мога.

— Онзи ден жена му беше отишла някъде и старият пръдльо ме покани на гости. Аз отидох, седнах и познай какво?

— Той си го извади?

— Не, пусна ми порно. Мислеше си, че така ще ме възбуди.

— Не те ли възбуди?

— Не, аз му казах така: „Господин Милър, трябва да тръгвам. Трябва да взема Данси от училище.“

Тами ми даде едно хапче. После започнахме да си говорим. И да пием бира.

В шест сутринта Тами разгъна дивана, на който седяхме. Имаше одеяло. Свалихме си обувките, легнахме си с дрехите и се завихме с одеялото. Аз я прегърнах отзад, като зарових лице в червената й коса. Надървих се. Започнах да я ръгам отзад, през дрехите. Чух как пръстите й се вкопчват в ръба на дивана.

— Трябва да си тръгвам — казах на Тами.

— Слушай, само трябва да направя закуска на Данси и да я закарам на училище. Няма проблеми да те види. Само ме изчакай да се върна.

— Не, тръгвам си — рекох.

Прибрах се пиян с колата. Слънцето вече беше изгряло, болезнено ярко и жълто…