Жени

75

Четенето вечерта мина много зле. Не ми пукаше. И на тях не им пукаше. След като Джон Кейдж можеше да изкара хиляда долара, като изяде една ябълка, аз бях готов да взема петстотин плюс парите за самолета дотам и обратно, за да бъда кисел като лимон.

След четенето беше същото както винаги. Младите студентки дойдоха при мен с апетитните си млади тела и острите си очички и ме помолиха да им дам автографи на някои от моите книги. Мислех си някой път да изчукам поне пет от тях в рамките на една и съща вечер, за да спра най-сетне да мисля за тях.

После се появиха и няколко преподаватели, които много се радваха, че съм се изложил. Така самите те се чувстваха по-добре и смятаха, че имат някакъв шанс с пишещата машина.

Накрая си взех чека и си тръгнах. След четенето трябваше да има малко събиране с избрани гости в къщата на Сесилия. Това беше неписана част от договора. Колкото повече момичета, толкова по-добре, но аз знаех, че в дома на Сесилия нямам големи шансове. И наистина, на сутринта се събудих сам.

На Бил пак му беше лошо. В един следобед отново имаше лекция и преди да тръгне, ми каза:

— Сесилия ще те закара до летището. Аз тръгвам. Нека да не се сбогуваме.

— Добре.

Бил си взе раницата и колелото и излезе.