Жени

64

На следващата сутрин Тами намери една рецепта в чантата си.

— Трябва да си купя от това — каза ми тя. — Я виж.

Рецептата беше намачкана и мастилото се беше разтекло.

— Какво е станало?

— Нали познаваш брат ми? Той се друса с хапчета.

— Да, познавам брат ти. Дължи ми двайсет долара.

— Ами той се опита да ми вземе рецептата. Опита се да ме удуши. Тогава аз я пъхнах в устата си и я глътнах. Или поне се престорих, че я гълтам. Той не разбра. Това беше онзи път, когато ти се обадих по телефона и те помолих да дойдеш, за да го пребиеш. Той се чупи. Но рецептата остана в устата ми и аз не съм я използвала. Мога да пробвам тук.

— Добре.

Слязохме с асансьора. Навън беше над 37 градуса. Едва се движех. Тами тръгна напред, а аз я последвах, докато вървеше на зигзаг по тротоара.

— Хайде! — подвикна ми тя. — Не изоставай!

Беше на нещо — на някакви успокоителни. Постоянно се отнасяше. Отиде до една будка за вестници и се загледа в някакво печатно издание. Мисля, че беше списанието „Варайъти“. Тами стоеше и го гледаше. Аз стоях до нея. Стана ми скучно. Тя просто гледаше „Варайъти“ и толкова.

— Ей, сестро! — обади се човекът от будката. — Или го купувай проклетото списание, или се махай!

Тами се раздвижи и продължи:

— Господи, Ню Йорк е ужасно място! Просто исках да видя дали пише нещо за твоето четене!

Тами продължи напред, като си въртеше задника и залиташе от единия край на тротоара до другия. Ако бяхме в Холивуд, до бордюра щяха да спират коли, щяха да я заговарят чернокожи, към нея щяха да се приближават мъже, да й правят серенади и да ръкопляскат. В Ню Йорк беше различно — тук всички бяха уморени и отвратени от живота и се отнасяха с презрение към плътта.

Бяхме в квартал на чернокожи. Хората ни гледаха, докато минавахме покрай тях: жената с дълга червена коса, надрусана до козирката, и старецът с посивяла брада, който уморено вървеше след нея. Докато ги подминавахме, ги поглеждах: изглеждаха добри хора. Тези хора ми харесваха. Харесваха ми повече отколкото Тами.

Продължих по улицата след Тами. Накрая стигнахме до един мебелен магазин. На тротоара пред магазина беше изнесен един счупен канцеларски стол. Тами се приближи до стола и вторачено се загледа в него. Приличаше на хипнотизирана. Не откъсваше очи от стола. Протегна ръка и го пипна с пръст. Минаха няколко минути. Накрая Тами седна на него.

— Виж какво — казах й аз. — Връщам се в хотела. Прави каквото искаш.

Тами дори не вдигна поглед към мен. Започна да гали облегалката на стола. Беше в някакъв собствен свят. Обърнах се и тръгнах обратно към хотел „Челси“.

Купих бира и се качих в асансьора. Съблякох се, взех си душ, подпрях се на таблата на леглото с няколко възглавници зад гърба и започнах да смуча бирата. Четенията ме изтощаваха. Направо ми изсмукваха душата. Изпих една бира и си отворих втора. Понякога на четенията човек можеше да чукне нещо. Рокзвездите чукат постоянно; боксьорите чукат, когато побеждават; великите матадори чукат само девици. Струваше ми се, че само матадорите заслужават това, което получават.

На вратата се почука. Станах и я отворих малко. Тами бутна вратата и влезе.

— Намерих един мръсен евреин. Поиска ми дванайсет долара, за да изпълни рецептата! На Западния бряг е шест долара. Казах му, че имам само шест. Но той не се нави. Мръсен евреин от Харлем! Може ли една бира?

Тами си взе бира и седна на перваза на прозореца — единият й крак и едната ръка висяха навън, а другият крак и другата ръка бяха вътре.

— Искам да видя Статуята на свободата. Искам да видя Кони Айланд — каза тя.

Отворих си нова бира.

— Тук навън е страхотно! Хладно и приятно.

Тами се наведе навън, за да гледа.

После изпищя.

Ръката, която беше останала вътре в стаята и се държеше за прозореца, някак си се беше изплъзнала. Видях как по-голямата част от тялото й се наклони навън. После Тами някак си успя да се изтегли обратно в стаята. Остана на перваза, като зашеметена.

— На косъм — казах й аз. — Щеше да излезе добро стихотворение. Загубил съм много жени по всякакви начини, но това щеше да бъде ново и за мен.

Тами дойде до леглото. Просна се по лице. Разбрах, че още е надрусана. Тя полежа малко и се изхлузи на пода. Падна по гръб. Не помръдна. Отидох при нея, за да я вдигна и да я сложа обратно на леглото. Хванах я за косата и яростно я целунах.

— Ей… какво правиш?

Спомних си, че ми беше обещала секс. Обърнах я по корем, дръпнах й роклята нагоре, свалих й бикините. Качих се върху нея и започнах да ръгам, като се опитвах да й нацеля путката. Ръгах ли, ръгах. Накрая успях. Влезе ми навътре, все по-навътре. Здравата я чуках. Тя издаваше разни звуци. След това телефонът взе, че звънна. Измъкнах се от нея, станах и вдигнах слушалката. Беше Гари Бенсън.

— Идвам с диктофона, за да запишем онова интервю за радиото — каза ми той.

— Кога?

— След около четирийсет и пет минути.

Затворих и се върнах при Тами. Все още бях надървен. Сграбчих я за косата и пак я целунах яростно. Очите й останаха затворени, а устата й — безжизнена. Пак се качих върху нея. Хората навън седяха на противопожарните изходи. Когато слънцето започнеше да залязва и сенките да се удължават, излизаха да се разхладят. Нюйоркчани седяха навън, пиеха бира, безалкохолни и вода с лед. Търпяха жегата и пушеха цигари. Дори това, че оставаха живи, беше победа. Украсяваха пожарните изходи с цветя в саксии. Оправяха се, както могат.

Натъпках го чак до сърцето на Тами. Кучешката. Кучетата разбират от ебане. Не спирах да чукам. Беше страхотно, че се бях измъкнал от пощата. Въпреки че беше надрусана от хапчетата, тя се опита да се обади:

— Ханк…

Най-сетне свърших и се отпуснах върху нея. И двамата бяхме мокри от пот. Изтърколих се от нея, станах, съблякох се и отидох в банята. Пак бях чукал тази червенокоса, по-млада от мен с трийсет и две години. Под душа беше страхотно. Смятах да доживея до осемдесет, за да мога да чукам осемнайсетгодишна. Климатикът не работеше, но душът си беше наред. Беше много приятно. Вече бях готов за интервюто за онова радио.