Жени

89

След три-четири дни намерих бележката на Дебра и се обадих на телефона, който ми беше написала.

— Ела — каза тя.

Даде ми адреса в Плая дел Рей и аз отидох с колата. Дебра живееше в малка къща под наем, с двор отпред. Паркирах в двора, слязох от колата и почуках, а после позвъних. Звънецът беше с мелодия от два тона. Дебра отвори вратата. Беше същата, каквато си я спомнях — с огромна начервена уста, къса коса, ярки обици, парфюм и широка усмивка, която почти никога не слизаше от лицето й.

— Влизай, Хенри! — възкликна тя.

Влязох. Вътре имаше друг мъж, но той толкова очевидно беше хомосексуалист, че не се обидих.

— Това е Лари, моят съсед. Живее в съседната къща.

Стиснахме си ръцете и аз седнах.

— Има ли нещо за пиене? — попитах.

— О, Хенри!

— Мога да отида да купя. Всъщност щях, но не знаех какво искаш.

— О, ами аз имам нещо — каза Дебра и отиде в кухнята.

— Как си? — обърнах се към Лари, колкото да кажа нещо.

— Не бях много добре, но вече се оправям. Започнах да се занимавам с автохипноза. Това направи истински чудеса с мен.

— Искаш ли нещо за пиене, Лари? — подвикна Дебра от кухнята.

— О, не, благодаря…

Дебра се появи с две чаши червено вино. Къщата й беше претрупана. Навсякъде имаше по нещо. Повечето вещи изглеждаха скъпи, а от всички страни звучеше рокмузика, която се разнасяше от миниатюрни колонки.

— Лари се занимава с автохипноза — заяви Дебра.

— Да, той ми каза.

— Нямате представа колко по-добре спя и колко по-добре общувам с хората — обясни Лари.

— Смяташ ли, че всеки трябва да пробва? — попита го Дебра.

— Ами трудно е да се каже. Но знам, че при мен действа много добре.

— Ще организирам парти за Вси светии, Хенри. Поканила съм всички. Защо не дойдеш? Според теб как трябва да се маскира Хенри, Лари?

И двамата ме погледнаха изучаващо.

— Ами не знам — каза Лари. — Наистина не знам. Може би като…? Всъщност не, не мисля…

На вратата се позвъни (с два тона) и Дебра отиде да отвори. Пред вратата стоеше още един хомосексуалист, който беше гол до кръста. Беше с маска на вълк и от устата му висеше голям гумен език. Стори ми се дълбоко потиснат.

— Винсънт, това е Хенри. Хенри, това е Винсънт. Винсънт не ми обърна внимание. Седна, както си беше с гумения език, и каза следното:

— Днес имах ужасен ден на работа. Вече не издържам там. Мисля да напусна.

— Но Винсънт, какво ще правиш тогава? — попита го Дебра.

— Не знам. Но мога да правя много неща. Не съм длъжен да ги търпя!

— Нали ще дойдеш на партито за Хелоуин, Винсънт?

— Разбира се. Готвя се от няколко дни.

— Запомни ли си текста от пиесата?

— Да, но си мисля, че този път трябва да изиграем пиесата преди игрите. Последния път бяхме толкова размазани преди пиесата, че според мен не я изиграхме, както подобава.

— Добре, Винсънт, точно така ще направим.

При тези думи Винсънт и езикът му станаха и излязоха. После Лари също стана:

— Е, и аз ще си тръгвам. Радвам се, че се запознахме.

— Добре, Лари.

Стиснахме си ръцете и Лари излезе през кухнята, от задния вход.

— Лари много ми помага — рече Дебра. — Чудесен съсед. Радвам се, че се държа мило с него.

— Той също се държа мило. Все пак беше дошъл преди мен, по дяволите.

— Ние не правим секс.

— Ние също.

— Знаеш какво имам предвид.

— Ще отида да купя нещо за пиене.

— Хенри, имам много пиене. Нали знаех, че ще идваш.

Дебра отново напълни чашите. Погледнах я. Беше млада, но изглеждаше като излязла направо от трийсетте години. Носеше черна пола, която й стигаше до средата на прасците, черни обувки с високи токчета, бяла блуза с висока яка, огърлица, обици, гривни, червилото на устата, много руж и парфюм. Беше добре сложена, с хубави гърди и задник, които полюшваше, докато вървеше. Не спираше да пуши и навсякъде имаше фасове с червило. Сякаш отново се бях върнал в детството си. Дори не носеше чорапогащник, а истински дълги чорапи, които от време на време подръпваше, като показваше съвсем малко крак или коляно. Беше точно от онези момичета, по които са си падали бащите ни.

Разказа ми за работата си. Беше нещо свързано с адвокатите и съда. Работата я подлудявала, но изкарвала добри пари.

— Понякога се държа много остро с помощничките си, но после ми минава и те ми прощават. Просто нямаш представа какви са тези проклети адвокати! Винаги искат всичко да се направи веднага и не се сещат, че за всичко трябва време.

— Адвокатите и лекарите са най-ненужно високоплатените и разглезени членове на нашето общество — заявих аз. — Веднага след тях са автомеханиците. Чак след това идват зъболекарите.

Дебра кръстоса коса и полата й се вдигна.

— Имаш много хубави крака, Дебра. И знаеш как да се обличаш. Напомняш ми на момичетата от времето на майка ми. Тогава жените бяха истински жени.

— Бива те в приказките, Хенри.

— Знаеш какво искам да кажа. И това важи особено много за Лос Анджелис. Преди известно време ми се наложи да пътувам извън града и знаеш ли как разбрах, че съм се върнал, когато се върнах?

— Ами не.

— Разбрах го в момента, в който видях първата жена. Беше с толкова къса пола, че й се виждаше дъното на бикините. А през бикините — извинявай — се виждаха космите на путката. Точно така разбрах, че съм се върнал в Лос Анджелис.

— Къде се случи това? На улица „Мейн“, където са проститутките?

— Ами, на улица „Мейн“. Беше на ъгъла на „Бевърли“ и „Феърфакс“.

— Харесва ли ти виното?

— Да, и у вас също ми харесва. Може дори да се преместя тук.

— Хазяинът ми ще ревнува.

— А някой друг ще ревнува ли?

— Не.

— Защо?

— Работя много и вечер обичам просто да се прибера и да си почивам. Обичам да декорирам това място. Двете с моята приятелка — която работи при мен — утре сутринта ще пообиколим антикварните магазини. Искаш ли да дойдеш с нас?

— Ще бъда ли тук утре сутринта?

Дебра не отговори. Вместо това ми напълни чашата и седна до мен на дивана. Наведох се към нея и я целунах. Докато я целувах, вдигнах полата й още по-нагоре и погледнах крака й, обут в найлонов чорап. Изглеждаше добре. Когато свършихме с целувката, тя пак си дръпна полата надолу, но аз вече бях запомнил крака. Тя стана и отиде в банята. Чух как пусна водата в тоалетната. След това настъпи известна пауза. Сигурно си слагаше още червило. Извадих носната си кърпичка и си избърсах устата. Носната ми кърпичка стана червена. Най-сетне получавах това, на което се радваха момчетата в моята гимназия — богатите златни момчета с хубавите им дрехи и новите им автомобили, на които изобщо не подхождах със старите си прокъсани дрехи и счупеното си колело.

Дебра излезе от банята. Седна и си запали цигара.

— Хайде да се чукаме — казах аз.

Дебра отиде в спалнята. На масата беше останала половин бутилка вино. Напълних чашата си и запалих една от нейните цигари. Тя спря рокмузиката. Стана много приятно.

Настъпи тишина. Налях си още едно. Може би наистина трябваше да се преместя при нея? Къде щях да сложа пишещата машина?

— Хенри?

— Какво?

— Къде си?

— Чакай. Искам само да доизпия това.

— Добре.

Довърших си чашата и доизпих виното от бутилката. Бях в Плая дел Рей. Съблякох се, като зарязах дрехите си на грозна купчина на дивана. Никога не съм умеел да се обличам добре. Всичките ми ризи са избелели и свити от пране, на по пет-шест години, износени до дупка. Панталоните ми също. Мразя магазини за конфекция. Мразя продавачите, които се държат толкова надменно, все едно знаят тайната на живота и притежават самоувереност, която аз никога няма да имам. Обувките ми също винаги са очукани, защото мразя и магазините за обувки. Никога не си купувам нещо, преди предишното да стане напълно неизползваемо, включително и автомобили. Не съм стиснат, просто не мога да понеса мисълта да бъда купувач, когато продавачите изглеждат толкова по-добре от мен и са толкова надменни. А и това пазаруването отнема време — време, през което иначе можеш да си лежиш и да си пиеш.

Влязох в спалнята само по боксерки. Забелязах, че бялото ми шкембе виси над боксерките. Но дори не се опитах да го глътна. Застанах до леглото и си събух боксерките. Изведнъж спря да ми се пие. Легнах под завивките. Обърнах се към Дебра. Прегърнах я. Тя се притисна в мен. Устата й беше отворена. Целунах я. Устата й беше като влажна путка. Беше готова. Усещах го. Нямаше нужда от предварителна игра. Целунахме се, а езикът й заигра навътре-навън в устата ми. Хванах го със зъби и го задържах. После се претърколих върху Дебра и го вкарах.

Мисля, че беше заради начина, по който извръщаше главата си встрани, докато я чуках. Това ме възбуди най-много. Главата й беше извърната встрани и при всеки тласък подскачаше на възглавницата. От време на време, докато я чуках, обръщах главата й към себе си и целувах кървавочервената й уста. Най-сетне успях. Най-сетне чуках всички жени и момичета, след които тъжно бях гледал по тротоарите на Лос Анджелис през 1937-а, последната гадна година от Голямата депресия, когато проститутките струваха по два долара, но никой нямаше никакви пари и никаква надежда. Наложи се да чакам много дълго. Не спирах да чукам. Най-сетне чуках както трябва, по дяволите! Отново сграбчих главата на Дебра и успях да целуна кървавочервената уста за последен път, докато свършвах в нея, чак до диафрагмата.