Сесилия седеше и ни гледаше как пием. Виждах, че я отвращавам. Ядях месо. Не вярвах в Господ. Обичах да се чукам. Природата не ме интересуваше. Никога не гласувах. Обичах войните. Космосът ми беше скучен. Бейзболът също. Както и историята. И зоологическите градини.
— Ханк — каза тя. — Излизам за малко навън.
— Какво има навън?
— Обичам да гледам как хората плуват в басейна. Обичам да ги гледам как се забавляват.
Сесилия стана и излезе.
Валери се засмя. Боби също се засмя.
— Добре де, значи все пак няма да я изчукам — казах аз.
— А искаш ли? — попита Боби.
— Всъщност вече не го правя заради сексуалния си нагон, а заради обиденото си его.
— Не забравяй и за възрастта — напомни ми Боби.
— Няма нищо по-лошо от дърт мачо-прасе — отвърнах аз.
Продължихме да пием мълчаливо.
Сесилия се върна след около час.
— Ханк, искам да тръгвам.
— За къде?
— На летището. Искам да взема самолета до Сан Франциско. Целият ми багаж е тук.
— Аз нямам нищо против. Но все пак Валери и Боби ни докараха с тяхната кола. Може би те още не искат да си ходят.
— Ще я закараме до Лос Анджелис — каза Боби.
Платихме си сметката и се настанихме в колата — Боби караше, Валери седеше до него, а двамата със Сесилия бяхме на задната седалка. Сесилия се облегна в другата посока, към вратата, възможно най-далеч от мен.
Боби пусна музика, която заля задната седалка като вълна. Боб Дилан.
Валери ни подаде един джойнт. Всмукнах и се опитах да го подам на Сесилия. Тя се отдръпна от мен. Протегнах ръка и я погалих по коляното. Тя бутна ръката ми.
— Как сте там отзад? — попита Боби.
— Любовно — отвърнах.
Така се повозихме един час.
— Ето го летището — каза Боби.
— Имаш още два часа до полета — рекох на Сесилия. — Можем да отидем да чакаме вкъщи.
— Няма нужда — отвърна Сесилия. — Искам да тръгвам.
— Но какво ще правиш два часа на летището? — попитах.
— О, аз обожавам летищата! — отвърна тя.
Спряхме пред терминала. Аз скочих от колата и разтоварих багажа на Сесилия. Тя се повдигна на пръсти и ме целуна по бузата. Оставих я да влезе сама.