Светлината, която изгубихме

IX

НЯКОЛКО СЕДМИЦИ СЛЕД КАТО СИ КАЗАХМЕ „ОБИЧАМ ТЕ" за първи път, двамата с теб заживяхме заедно в моята квартира. Решихме да го отпразнуваме, като се разхождаме из къщи само по бельо. Навън беше нетърпима жега, цареше такъв юлски задух, че си мечтаех да прекарам цял ден потопена в плувния басейн; климатикът работеше с пълна сила, но в апартамента пак беше топло. Жилището беше толкова голямо, че май щеше да ни трябва повече от един климатик.

— Бабата и дядото на Кейт са били същински гении по отношение на недвижимото имущество — отбеляза ти, докато двамата, полуголи, си приготвяхме бъркани яйца. — Кога са купили това място?

— Нямам представа — отвърнах и пъхнах в тостера няколко хлебчета. — Още преди баща й да се роди. Значи… четирийсетте години на двайсети век.

Ти подсвирна.

Знам, не се задържахме много там, но съм готова да се обзаложа, че помниш този апартамент. Трудно е да се забрави. Двете огромни спални и баните, малката трапезна ниша, която бяхме превърнали в библиотека. Таваните, високи по три и половина метра. Тогава не оценявах всички тези детайли, но много харесвах апартамента. Кейт следваше право и баща й каза, че за нея ще е по-евтино да живее там, отколкото да плаща за общежитие в университета. Така и аз извадих късмет.

— Идвахме на гости при бабата на Кейт, докато двете с нея учехме в средното училище — разказах ти, докато седяхме на дивана с чиниите със закуска върху голите крака. — Тя беше гид в музея „Метрополитън" чак докато се разболя. Навремето, когато повечето жени дори не помисляли за колеж, тя изучавала история на изкуството в Смитсониън[10].

— Ще ми се да я бях познавал — каза ти, след като отпи глътка кафе.

— Щеше да я харесаш.

Дъвчехме мълчаливо, притиснали бедро в бедро; рамото ми леко опираше ръката ти. За нас беше немислимо да сме в едно и също помещение, без да се докосваме.

— Кога се връща Кейт? — попита, след като преглътна хапката си.

Вдигнах рамене. Преди месец тя се беше запознала с Том и най-вероятно тази нощ за втори път щеше да остане при него.

— Май не е зле да се облечем. Усетих погледа ти върху гърдите си.

Остави чинията, беше приключил със закуската.

— Представа нямаш какво е всичко това за мен, Луси — каза, докато ме наблюдаваше как оставям вилицата в чинията. — Цяла сутрин си без дрехи. Все едно ме вкара в една от моите фантазии. — Ръката ти беше в скута и ти бавно се галеше през памучната материя на боксерките.

Никога не те бях виждала да се докосваш, никога не те бях наблюдавала какво правиш, когато си сам. Не можех да откъсна очи.

— А сега ти — каза, придърпвайки боксерките си надолу. Бутнах чинията настрани и посегнах към теб, вече възбудена.

Ти поклати глава и се усмихна.

— Нямах това предвид.

Вдигнах въпросително вежди и едва тогава разбрах какво точно искаш. Плъзнах пръсти надолу по корема си. Ти също никога не ме беше виждал да се докосвам. Самата мисъл за това ме караше да тръпна. Затворих очи, мислейки за теб, за това как ме гледаш, за този така интимен споделен момент и усетих как тялото ми се разтърсва от конвулсии.

— Луси — прошепна ти.

Отворих очи и видях как все по-бързо и по-настойчиво се галиш.

Този акт — двамата да правим нещо толкова интимно един пред друг — ми се стори много по-съкровен от секса. Границите, които ни деляха на „ти" и „аз" все повече се размиваха, превръщайки ни в „нас".

Аз продължавах да се галя, а ти се облегна на дивана и се освободи напълно от боксерките, като през цялото време не сваляше очи от мен. Ритъмът на ръцете ни ставаше все по-трескав. Дишането ни — също. Ти беше прехапал устни. Видях как дланта ти все по-плътно те обгръща. Видях как мускулите ти се стегнаха. Видях те как свърши.

— Божичко — простена. — О, Луси.

Започнах още по-настойчиво да движа ръката си, за да те настигна, но ти сключи пръсти около китката ми.

— Ще ми позволиш ли? — прошепна. Потръпнах от звука на гласа ти.

Кимнах, а ти се помести, за да мога да се изпъна цялата на дивана и да свалиш бельото ми. После се притисна плътно в мен, а аз се гърчех в очакване.

— Имам една тайна — каза, докато пръстите ти проникваха в мен.

— Така ли — промълвих, извивайки се в дъга при твоя досег.

— Така — отвърна и се излегна плътно до мен, така че устата ти се озова срещу моята. — Всеки път, когато се докосвам, мисля за теб.

Тръпка премина по цялото ми тяло.

— Аз също — прошушнах задъхано. Свърших трийсет секунди по-късно.