Светлината, която изгубихме

LXII

ПОНЯКОГА ИМАМ ЧУВСТВО, ЧЕ КОНКРЕТНИ ДУМИ, фрази или имена на хора засядат в съзнанието ми и започвам да ги чувам навсякъде. Нямам представа дали наистина са навсякъде, или просто моите сетива са особено обострени за тях.

След позвъняването тиКабулсе превърна в една от тия думи.Афганистанбеше другата.

Три дни по-късно ги чух и двете по новините. Американското посолство в Кабул беше бомбардирано. Веднага се сетих за теб. Грабнах телефона още преди да съм го обмислила. „Добре ли си?", написах в съобщение. Не откъснах поглед от екрана, докато не видях трите точки, които показваха, че отговаряш в момента.

„Жив съм. Не съм ранен. Не бях тук. Но приятелите ми пострадаха", написа. После още точки. „Не съм добре."

Не знаех как да отговоря. Затова и замълчах. Съжалявам.