Светлината, която изгубихме

XXXI

СТРАННО Е ДА ПРЕЖИВЕЕШ ЕДНО И СЪЩО с различни хора. Виждаш ги как реагират, как оправдават или попарват очакванията ти. Това с Дарън се случваше много често. Аз бях приела, че ти си критерият за мъжественост и че постъпваш по начин, по който действат всички мъже.

Двамата с Дарън излязохме да тичаме за първи път след второто му нощуване при мен. След работа пристигна у нас със спортен сак — така и не беше успял да стигне до фитнеса. Каза, че имал намерение да поспортува преди работа, но в метрото имало някаква авария. Повярвах му. Но докато тичахме на следващата сутрин, той си призна: бил се подготвил, в случай че го поканя да остане, за да има дрехи за смяна, освен служебния костюм.

— Ами ако не те бях поканила? — попитах.

— Тогава щях да си върна сака и да удавя мъката с брецели, намазани с фъстъчено масло.

— Брецели с фъстъчено масло? — повторих. — Сериозно?

— Истински деликатес — увери ме Дарън. — Честно. След кроса може да си купим и да опиташ.

Дарън можеше да тича по-бързо от мен, но не се перчеше с това. Изчака аз да тръгна първа и през цялото време се съобразяваше с моето темпо. Така без проблем можехме да си говорим. Това ме изненада приятно. Ти забеляза ли, че едва се навих да тичам заедно с теб? Никога не сме говорили за това. А сигурно е трябвало. При всеки наш крос имах чувството, че ти се ще да хвръкнеш, а аз ти тежа като гира.

Засмях се.

— Справяш ли се? — попита Дарън. Кимнах, стискайки зъби.

— Мога да издържа още малко — казах.

— Няма нужда да се пресилваш — отвърна той и забави крачка до равномерен ход.

— Ти защо не продължиш — предложих и също намалих темпото. — Изпълни си нормата. — Така правеше ти, когато аз се изморявах.

Той обаче поклати глава.

— Предпочитам да повървя заедно с теб, отколкото да тичам сам. Пък и ходенето, както знаеш, също е добра тренировка. Изгаряш едни и същи калории на километър, независимо дали вървиш, или тичаш. Просто като тичаш, отнема по-малко време.

Погледнах го изкосо, чудейки се дали е откровен. Изглежда, говореше искрено.

— Не си направил и кардиоупражненията. Той сви рамене.

— Затова пък използвах това време да бъда с теб.

ОНЗИ СЛЕДОБЕД ЗА ПЪРВИ ПЪТ правих секс с него. Това също беше по-различно, отколкото с теб. Не по-лошо, просто различно. Той действаше по-бавно, по-внимателно и следеше дали онова, което прави, ми харесва и има ли друго, което бих желала.

Отначало ми се виждаше малко странно, но към финала той определено ме спечели. Започнах да го направлявам, което никога не ми се беше случвало с теб.

— Сложи краката ми на раменете си — казах му. Той го направи и проникна още по-дълбоко в мен.

— Боже — простена и тласъците му станаха още по-интензивни.

— Знам — промърморих. Лежах със затворени очи и почувствах как той стига до онова място, дълбоко в мен, което ще ме доведе до оргазъм. — Ако продължиш така, ще свърша — казах.

— И аз — отвърна. — Ще свършим заедно.

Отворих очи и видях, че ме гледа. Очите му бяха тъмни, но в този момент изглеждаха почти черни.

Дишането ми стана хрипкаво и учестено, неговото — също. И двамата наближавахме кулминацията, но се изчаквахме един друг.

— Сега ли? — попита той.

— Сега — отвърнах.

И двамата свършихме едновременно. Достигайки оргазъм, усетих как в очите ми се събират сълзи, стичат се по бузите и влизат в ушите ми.

— Добре ли си? — попита Дарън, след като свали презерватива и се търкулна обратно при мен.

— Повече от добре — отвърнах. — Чувствам се страхотно.

— Аз също — каза той. — Повече от страхотно.

Обви ръка около мен и двамата останахме да лежим още известно време, дишайки в синхрон.

Пак се сетих за теб, съвсем за кратко. Мислех как с Дарън всичко е различно. Но тоя път мисълта за теб не ме раздроби на части. Не се почувствах опустошена.

Сигурно на това му казват клин клин избива — или тойнаистинами помагаше пак да си стъпя на краката.