Светлината, която изгубихме

БЛАГОДАРНОСТИ

Нахвърлих бележките върху онова, което по-късно щеше да се превърне в „Светлината, която изгубихме", през 2012 г. — тъкмо бях приключила връзка, която смятах за вечна. Следващите четири години работих върху романа през малкото свободно време, оставащо между крайните срокове за предаване на различни други книги. Оказа се, че тия четири години са били най-вълнуващите и бурни години в живота ми. През това време много разсъждавах върху любовта, загубата, съдбата, волевия избор, амбицията и разкаянието — и неведнъж се чувствах благодарна, че мога да създавам света на Луси, докато собственият ми свят ставаше все по-съкрушителен.

Толкова съм благодарна на приятелите и семейството си, които ме подкрепяха през четирите години в радости и скърби. Но, разпращайки благодарности на всички прекрасни хора в моя живот, искам специално да откроя онези, които спомогнаха разхвърляните ми бележки да се превърнат в роман. И така: благодарности на Ейми Юинг, която прочете първите двайсет и осем страници и каза да продължавам; на Мариана Беър, Ан Хелтцъл, Мари Руткоски и Елиът Шрефър — най-добрата писателска група на планетата, която изчете не една и две чернови на тази история — както обикновено — и ме окуражаваше и критикуваше по най-добрия възможен начин; на Талия Бенами и Лиза Каплан Монтанино, чието мнение — и множеството последвали разговори — бяха неоценими; на Сара Фогелман и Кимбърли Грант Грико, моята фокус-група от двама, чиито проникновени разсъждения за Луси като майка и съпруга придадоха окончателен вид на последните чернови на книгата. Благодаря на сестрите си, Алисън Мей и Сузи Сантополо, които споделиха своите експертни познания относно болничните и медицински въпроси; на леля ми Елън Франклин Силвър, която ми помогна с информация за телевизионното продуциране; на Атия и Конър Пауъл, които отговориха на въпросите ми относно репортажите от Газа; на Бари Лури Вестерберг заради историята с косата на Джеф, която била пратена за пране и защото после ми позволи да я включа леко изменена в книгата си. Милиони пъти благодаря на Ник Шифрин, с когото нахвърлихме сюжетния финал върху една коктейлна салфетка — той допринесе журналистическата кариера на Гейб да звучи достоверно, прецизира всички факти, свързани с Йерусалим, обходи Рехавия заедно с мен, препрочете и обсъди с мен поне по три пъти всяка сцена от тази книга, като ме караше да задълбавам все повече и предлагаше нови посоки, когато не знаех накъде да продължа. Ник, билетът за мюзикъла „Хамилтън" не дава дори най-бегла представа за това колко съм ти благодарна.

Тази книга обаче все още щеше да е само ръкопис в паметта на компютъра ми, ако не бяха две невероятни жени: моят агент Мириам Олтшулър и моят редактор Тара Сингх Карлсън. Мириам, толкова високо ценя всичко, което направи за мен и моя труд, и съм толкова благодарна, че житейският ми път ме отведе до теб. Тара, твоите прозрения и визия промениха Луси, Гейб, Дарън и тяхната история само за добро. Благодаря ти, че отстояваше и защитаваше моя ръкопис; благодаря ти, че ми зададе най-добрите редакторски въпроси, както благодаря на Айвън Хелд, Сали Ким, Хелън Ричард, Ейми Шнайдър, Андреа Пийбълс, Кайли Бърд, Клер Съливан и целия екип от издателство Putnam and Penguin — особено на Лий Бътлър, Том Дюсел и Хал Фесендън — за предоставения шанс да споделя „Светлината, която изгубихме" със света.

Но никога не бих си помислила да напиша книга, ако не бяха други двама души. Финалните благодарности са за мама, Бет Сантополо, и — макар той никога да не види това — за татко, Джон Сантополо, които нито веднъж не си позволиха да се разпореждат с мечтите ми и ме окуражаваха да ги отстоявам, каквито и да са те. Никога няма да приема това за даденост.