Светлината, която изгубихме

LXV

СЪЩАТА ЕСЕН, СЛЕД КАТО МИ ПОПРАВИ ПЕРАЛНЯТА — а тинаистиная поправи, казах ти го, нали? — едно обаждане на Кейт ме обезпокои. Дарън гледаше голф, а децата си играеха в дневната. Ани душеше под дивана, издирвайки зрънцата зърнена закуска, разпиляна навсякъде по пода. Аз опитвах да се преборя с купчината списания „Нюйоркър", размишлявайки дали да не се откажа от абонамента, защото трупането на непрочетени броеве всяка седмица ме караше да се чувствам неадекватна. И ми напомняше всъщност колко малко време отделям за себе си извън работата и семейството.

— Какво е мнението ти за бикините с цепка отдолу? — подхвана Кейт направо, щом вдигнах.

— Ами. — измънках и тръгнах към кухнята, като преди това се уверих, че Лиъм и Вайълет са все така погълнати от строежа на своята висока крепост. — Честно казано, никога не съм мислила по въпроса, но ми се виждат малко безсмислени. Нещо като очила без стъкла или сутиен без чашки, например.

— Има ли изобщо сутиен без чашки? — попита Кейт.

— Представа нямам — отвърнах. — Просто така ми хрумна. Защо питаш за бикините с цепка?

Кейт въздъхна от другата страна на линията.

— Понякога иска ли ти се… знам ли — да понажежиш нещата?

— За секс ли става дума? — попитах. Това изобщо не беше в стила на Кейт. Никога досега не я бях чувала да произнася думи като „бикини с цепка" и „понажежаване". Нейното моминско парти беше в спа център и не бяха допуснати никакви сламки с форма на пенис.

— Оплаках се на Лиз, че нещата с Том са вече толкова. банални. А тя ме посъветва да си взема бикини с цепка.

Вече започваше леко да ми се прояснява. Сигурно Лиз постоянно носеше бикини с цепка. И сутиени без чашки, ако изобщо имаше такива.

— В секса ли има застой? — уточних. Кейт въздъхна.

— Във всичко — отговори. — Всяка сутрин пътувам с един и същи влак за работа и пак с един и същи влак се връщам вечер. Том всеки ден ми задава едни и същи въпроси, като се прибира от работа — на два влака след мен. Аз винаги си мия лицето, докато той си мие зъбите, а после докато аз си мия зъбите, той пикае. Всяка вечер. А когато реша за разнообразие да си измия зъбите, преди да си наплискам лицето, той се обърква и не знае какво да прави. Така ли ще продължава вечно?

Не бих казала, че нещата между мен и Дарън са в застой, но ако трябва да съм напълно откровена, понякога ми се струваха малко… рутинни, по инерция.

— Разбирам за какво говориш — казах. — Дарън всеки ден се обажда в пет и две минути да пита по кое време ще се прибера. Асистентката ми вече ни взе на подбив. Откакто съм с него, купувам само една марка тоалетна хартия — „Чармин ултра стронг". Миналия месец се замислих дали да не купя „Чармин ултра софт". Но така и не го направих.

— А е трябвало — отбеляза Кейт.

— Ти пък трябва да смениш влака — казах й. — Или да се подстрижеш. Или да заминете само двамата с Том. Може да оставиш момичетата при нас за един уикенд.

— Наистина ли си готова да ги гледаш някой уикенд? — попита тя.

— Разбира се — отговорих. — Хайде, действай. И като за начало планирай пътуването.

— Ами ти? — настоя Кейт.

— Аз ще сменя марката тоалетна хартия — уверих я.

И двете се разсмяхме. Том и Кейт ни оставиха момичетата и заминаха за уикенда. А аз купих „Чармин ултра софт". Но иначе всеки ден има толкова много задачи, толкова работа за вършене, че е много по-лесно нещата да са рутинни, за да не се налага да ги мислиш. Дори нищожното усилие да избереш марка тоалетна хартия може да промени ситуацията от управляема в неуправляема.

Разговорът с Кейт обаче ме накара да се размисля: понякога животът ми с Дарън наистина изглежда застоял. А застоят може да се превърне в нещо по-лошо, ако не се вземат мерки.