Светлината, която изгубихме

ПРОЛОГ

ПОЗНАВАМЕ СЕ БЛИЗО ПОЛОВИН живот. Виждала съм те усмихнат, самонадеян, безкрайно щастлив. Виждала съм те прекършен, наранен, изгубен. Но никога не съм те виждала такъв. Ти ме научи да търся красотата. Дори в мрака, сред разрухата, винаги успяваше да откриеш светлина.

Не зная каква красота ще открия тук, каква светлина. Но ще опитам. Ще го направя заради теб. Защото знам, че и ти би го направил заради мен.

В нашия съвместен живот имаше толкова много красота. Може би точно оттам би трябвало да започна.