Светлината, която изгубихме

XXXIII

ДЕНЯТ НА СВЕТИ ВАЛЕНТИН ВИНАГИ МЕ Е КАРАЛ ДА СЕ чувствам особено. Дори в началното училище, когато трябваше да пишем картички на всеки от класа и да ги пускаме в картонените пощенски кутии с форма на сърце, които бяхме сглобили с помощта на телбод и лепило. Още тогава много старателно премислях коя валентинка с героите от „Фъстъчетата" на кого да дам: със Снупи, с Чарли Браун, или — любимата ми — с Луси, защото с нея имахме едно и също име и еднакви прически. Само най-близките ми приятели получаваха картичка с Луси.

Като пораснах, денят на Свети Валентин стана за мен като Нова година или Четвърти юли — очакваш да е толкова прекрасен, че големите очаквания накрая ти провалят вечерта, независимо какво правиш. Стоиш в претъпкания бар или лежиш на одеяло, вперил поглед в облачното нощно небе и си мислиш: „Не трябваше ли да е по-забавно?".

На първия Свети Валентин — ден след колежа, месец преди двамата с теб да се съберем отново, четирите с Алексис, Джулия и Сабрина се напихме до козирката с коктейли „Космополитън" и ябълкови мартинита. На следващия ден Джулия не можа да се вдигне от леглото чак до два следобед, а блекберито на Алексис ни уведомяваше всеки път, щом повърне — май бяха шест тоя ден. Аз се разминах само с главоболие, което обаче трая точно единайсет часа. Сабрина, естествено, беше кукуряк.

А после на хоризонта се появи ти с твоите епични празненства. Нашият Свети Валентин беше от събитията, които само ти си способен да сътвориш. Прибрах се след работа, а ти беше изрязал от различни снимки лицата ни с форма на звезда и ги беше провесил от тавана.

— „И той небето ти ще озвезди/ така, че всичко живо ще се влюби/ във тебе, дивна нощ, и ще престане/ да тачи заслепяващото слънце!"[25]— изрецитирах, като видях какво си направил.

Твоят отговор бе да обвиеш ръце около мен.

— Боже, колко те обичам! — възкликна.

— И аз толкова — отвърнах. Ти ме зацелува по темето, докато разглеждах наоколо.

Разместил беше мебелите, така че в средата на студиото ни да се отвори място за голямото одеяло за пикник. В единия му ъгъл се мъдреше чиния сандвичи със запечено сирене и трюфели, в другия имаше бутилка шампанско в малка кофа, пълна с лед. Докато си свалях палтото, ти пусна албум с мелодии по сонетите на Шекспир.

— Божичко, Гейб — възкликнах, докато провесвах палтото си в дрешника. Всичко, направено от теб, направо ме смая, но и ме накара да се почувствам някак недостойна. Аз самата не бях подготвила нищо подобно за нашия Свети Валентин.

— Предположих, че ще е твърде студено за пикник под звездите, затова доведох звездите при нас. Шекспировите звезди.

Целунах те страстно, после изхлузих обувките с високи токчета и се настаних до теб върху одеялото.

— Това беше най-доброто, което ми хрумна, за да го отпразнуваме — каза, докато си вземаше от триъгълните сандвичи със запечено сирене. — Гладна ли си? — попита.

Кимнах, ти ми подаде сандвича и аз отхапах. После и ти отхапа от него.

След като сдъвках и преглътнах хапката, вдигнах поглед към теб.

— Моят подарък изобщо не е толкова… екстравагантен — казах. После прекосих студиото и измъкнах един пакет изпод моята страна на леглото. Вътре имаше кашмирен шал, който изплетох за месец по време на обедните почивки в работата — в същия син цвят като очите ти.

— Щастлив Свети Валентин — пожелах ти и ти го подадох. Ти го отвори и лицето ти се озари от усмивка.

— Сама ли го изплете? — попита. Кимнах, леко окуражена.

— Толкова е мек! — Уви го около врата си и остана така цяла вечер. — Направо се влюбих в него! — каза. — Почти толкова силно, колкото съм влюбен в теб.

Видях да го прибираш, когато тръгна за Ирак. Носиш ли го там? Напомня ли ти за мен? Или, ако сега се върна в твоя апартамент, ще го открия натикан на дъното на някой кашон?

ПРЕЗ 2005 Г. СВЕТИ ВАЛЕНТИН СЕ ПАДАШЕ близо две седмици след сватбата на Джейсън и Ванеса. Дарън не беше от хората, които биха организирали внимателно планиран романтичен пикник за Свети Валентин като теб, но пък беше сладък и щедър и аз знаех, че ще измисли нещо да го отпразнуваме. Обаче не бях много сигурна дали го искам. Питах се не е ли редно да скъсам с него, щом не мога да отвърна на силното му чувство към мен.

Звъннах на Кейт и й казах за колебанията си.

— Просто не е същото като с Гейб — казах. Чух я как си поема дълбоко дъх.

— Трябва да си честна с него — отвърна. — Защото според мен е отговорил сериозно на чичо ти на сватбата на Джейсън.

— Знам — казах. — Затова постоянно го мисля. И защото все пак наближава Свети Валентин.

— Хубаво ли ти е с него? — попита Кейт.

— Да — признах си.

— Щастлива ли си, като сте заедно? — продължи тя.

— Да — отвърнах.

— Ясно. Това е добре. Как мислиш, дали е възможно един ден да се влюбиш в него?

Замислих се. Замислих се занего, за това колко е ведър, колко е щедър и какво чувство за хумор има. Сетих се как двамата правехме кросове, ходехме по партита и готвехме у дома заедно. Замислих се за тялото му, легнало голо до моето.

— Мисля, че бих могла да го обикна — казах.

— А би ли се омъжила за него? — попита тя. — Защото ти е ясно, че той е почти натрийсет. И съвсем скоро ще се замисли за това, ако вече не го е направил.

Опитах да си го представя — себе си, Дарън, сватба, бебе, как се прибирам всяка вечер при него.

— Може би — отговорих. — Не знам. Може би. Кейт мълча известно време.

— В такъв случай не смятам, че трябва да късаш с него — заяви тя най-накрая. — Ако беше казала, че не можеш да го обикнеш, или че не можеш да се омъжиш за него, тогава бих те посъветвала да се разделите. Иначе нямаше да е честно. Но след като не го изключваш напълно, тогава според мен дължиш и на двама ви малко време, за да разбереш дали ще потръгне. Просто карай лека-полека.

— Добре — отвърнах. — Има логика. Ще изчакам да видя накъде ще тръгнат нещата.

— И още нещо — продължи Кейт. — Двамата с Том планираме парти за Свети Валентин. Вие с Дарън идвате ли?

За части от секундата се зачудих дали не ме увещава да не късам с Дарън само за да отидем като двойка на нейното парти за Свети Валентин.

— Ще питам Дарън и ще дам знак — отговорих. Попитах го и той каза „да".

— А може ли да прекараме и предишния ден заедно? — каза после. — Пада се неделя.

— Разбира се — уверих го. — Дали да не измислим нещо забавно за случая?

— Имам някои идеи — отвърна той.

Оказа се, че представата на Дарън за празнуване на Свети Валентин е посещение на магазина за велосипеди в Челси.

— Опитвах се да ти измисля перфектния подарък за Свети Валентин; искаше ми се да е нещо… което включва и двамата. Точно тогава минавах покрай магазина и видях надписа: „Специално за влюбени! На колело заедно с любимия!". Влязох да разбера каква е работата и се оказа, че за Свети Валентин може да се купят два велосипеда на цената на един!

Примигнах недоумяващо насреща.

— Искаш да ми купиш колело?! Той сви рамене.

— Ами — отвърна, — по-скоро искам да купя два велосипеда. Така през лятото ще може да караме заедно. Или тук, или в Хамптън, ако наемем къща с приятели. Сигурно ще е много забавно да караме заедно по брега.

Отново примигнах. След като преодолях шока, че Дарън иска да ми купи точно колело — признавам, беше много странен подарък — си дадох сметка колко внимателно беше обмислено. Той искаше да ми подари нещо, което подсказва, че желае да останем заедно и през пролетта, и през лятото. Дали ако го приема, ще означава, че съм съгласна? Исках ли подобно нещо? Замислих се какво би било двамата с него да караме колело — сигурно ще е много забавно. Идеята да летувам заедно с Дарън, а не сама, също изглеждаше доста привлекателна. Харесвах живота си с Дарън и бях почти сигурна, че и занапред ще е така. Всъщност вярвах, че все повече щеше да ми харесва.

— Това е огромен подарък — казах.

— Е, твоето колело ще е малко по-малко от моето — отвърна той.

Разсмях се.

— А поне по цвят еднакви ли ще бъдат? Той се почеса по главата.

— Не мисля — отвърна. — Но какво пречи да попитаме? — Прозвуча като въпрос, сякаш не беше на сто процента сигурен, че ще приема подаръка, нито предложението да отидем заедно до магазина за велосипеди.

Взех ръката му в ръкавица в двете си длани.

— Добре, нека попитаме — казах. — И в случай че пропусна да ти го кажа — благодаря.

Планирах да му подаря бутилка от неговия любим бърбън за Свети Валентин, но набързо промених решението си.

— Между другото — казах, когато на влизане в магазина зърнах една табела, — отказвам се от подаръка за Свети Валентин, който се канех да ти дам.

Той ме погледна въпросително.

— Вместо това ще взема и за двама ни велосипедни шлемове, които си подхождат. — И посочих надписа „Зимна разпродажба: две на цената на едно!".

Той се усмихна, наклони се и ме целуна по бузата.

— Знаех си, че си моят тип момиче — каза. Аз също започвах да го вярвам.