Светлината, която изгубихме

XVI

МАЛКО СЛЕД РОЖДЕНИЯ МИ ДЕН ТИ СЕ ЗАПИСА във фотографския курс на Пийт. Още се чудя колко ли време двамата сте поддържали връзка, след като ти напусна Ню Йорк. Знам, той означаваше много за теб. Нали благодарение на него кариерата ти започна с летящ старт. Винаги съм се питала дали той най-после ти даде оная подкрепа и напътствие, каквито си очаквал от баща си. Не съм те виждала по-щастлив от периода, в който посещаваше курса на Пийт и с негова помощ продаваше снимките си на „Вилидж войс"[13]. Затова известно време си мислех, че съм се заблудила, че най-вероятно ти си се заблуждавал и чеби могълда си щастлив в Ню Йорк.

По същото време ти пое и ангажимента да приготвяш вечерята ни, защото за мен беше важно да оставам в офиса, докато Фил не си тръгне; той стоеше до все по-късно и по-късно, търсейки свежи идеи за новия сезон на „Иска се цяла галактика". Помниш ли вечерта, когато се прибрах даже по-късно от обикновено — почти в девет — а ти приготвяше паста с домашен сос песто? На масата имаше отворена бутилка вино и ти вече си беше налял една чаша. Когато влязох, слагаше масата. От колоните, свързани с твоя лаптоп, се носеше гласът на Ела Фицджералд.

— Добре дошла — посрещна ме. Целувката ти имаше вкус на малбек[14].

— Тая вечер май си в добро настроение — отвърнах, освобождавайки се от синьото джинсово яке.

— Познай чия снимка ще публикуват в „Ню Йорк таймс" — каза.

Ахнах.

— Твоя!

— Моя! — отвърна замаяно. — Пийт ме свърза с точните хора и те ще пуснат оная, дето я направих на съседната пряка, когато една от водопроводните тръби изби насред улицата. С нея ще илюстрират статията за разпадащата се инфраструктура в града.

Пуснах чантите си на пода и те прегърнах.

— Поздравления за моето блестящо и талантливо гадже! Ти ме вдигна на ръце и ме отнесе на дивана, а аз си мислех, че има шанс — просто шанс — така да продължи. И че все пак може и да не заминеш.

Тази вечер ядохме полуразсъблечени, а след това аз на свой ред разказах за новостите около мен. Фил ме беше помолил да му помогна с някои идеи за следващия сезон на шоуто.

— Ето това е — обявих. — Най-после ще имам реален шанс да определям какво да гледат, какво да научават и върху какво да си мислят децата в страната ни.

Оная нощ ти стоя до късно буден с мен, докато нахвърлях някои бележки в леглото; държа се като всеотдаен и безрезервно подкрепящ ме съветник. Аз обаче все не бях доволна от списъка с идеи. И тогава с ъгълчето на окото си зърнах фотоапарата ти.

— Ей, дали пък оттук няма да изскочи нещо — казах. — Какво имаш на картата памет?

Ти донесе фотоапарата в леглото и двамата започнахме да преглеждаме снимките; накрая те накарах да задържиш по-дълго на една: малко момиченце зад прозорец на апартамент на първия етаж, вкопчено в металните решетки.

— Как мислиш, каква ли е нейната история? — попитах.

— Самота? — предположи ти. — Може би техните са я оставили, докато са на работа. Или пък е мечтателка, която копнее за нещо различно в тоя живот?

— Мечти! Трябва да направим епизод за мечтите.

Това се превърна в първи епизод на нашия втори сезон. А мен ме повишиха в началото на следващото тримесечие. Но ти беше заминал още преди да се случат тези две неща.