Светлината, която изгубихме

XXXV

СТРАННО, ЧЕ ДОКАТО ДВАМАТА С ТЕБ БЯХМЕ ЗАЕДНО, понякога си фантазирах за бъдещето — не нещо конкретно. Мислите ми се рееха ту в една, ту в друга посока. Представях си как се запознавам с майка ти — съжалявам, че така и не се случи наистина. Или пък че двамата се местим в по-голям апартамент, така че да имаш собствен кабинет, а не само масичката за кафе, на която работеше. Представях си ни как заминаваме на дълга ваканция — и за това съжалявам, че не се случи в действителност.

С Дарън бъдещето не беше въпрос на фантазия, а се планираше стъпка по стъпка. Той винаги има план. Дарън е запален по шахмата и аз постепенно осъзнах, че гледа на живота като на партия на шах: премисля до шест или осем хода напред, за да е сигурен в постигането на целта, която преследва. Жертва фигура. Взема царицата. Шах. Мат.

Няколко седмици преди рождения ми ден от нашата първа година като гаджета той ме попита дали си имам списък на живота.

— Какво?! — изумих се.

— Нали знаеш — обясни, — списък с неща, които искаш да направиш, преди да ритнеш камбаната. — И измъкна от джоба си някакъв сгънат лист. — Аз започнах моя — леле — почти преди пет години, като навърших двайсет и пет. Оттогава все отмятам и прибавям по нещо.

Имаше нещо мило в това гаджето ми да е близо пет години по-голямо от мен — като се има предвид развоя на професионалната кариера, как хората се женят, как всичко завършва с добър край — но понякога тази разлика ми изглеждаше твърде голяма, сякаш той е постигнал много повече в живота от мен. Това беше един от тези случаи.

Той разгъна листа на масата — бяхме в „При Тереза" на ул. „Монтагю", любимото му заведение за неделна вечеря. Надзърнах и видях:

Списък на живота

1. Да карам сегуей[26]

2. Да участвам в маратон — осъществено

3. Да отида на гръцки остров — осъществено

4. Да стана леководолаз — осъществено

5. Да отида на круиз — осъществено

6. Да си взема домашен любимец от приют

7. Да науча китайски — осъществено

8. Да карам състезателна кола

9. Да се оженя

10. Да стана баща

11. Да отида в Австралия

12. Да участвам в триатлон

13. Да си купя къща на плажа

15. Да стигна с колело от Бруклин до Монтик пойнт

— Внушителен списък. И внушителен брой зачеркнати задачи. Как беше в Гърция?

— Красота — каза той. — Отидохме с братовчед ми Франк. Той живее в Силициевата долина. Свястно момче. Изпихме много узо, гмуркахме се с шнорхели и се возихме на яхта. Също така изядохме огромни количества вкусна храна.

— Е, какво ще е следващото? — попитах с надеждата да не каже „да се оженя", да не ми предложи още сега, на това място.

Той прегледа списъка.

— Предполагам или сегуей, или велопреходът — отвърна. — Или триатлонът, но ако наистина реша да се заема с него, ще ми трябват страшно много тренировки.

— Колко е разстоянието от Бруклин до Монтик пойнт? — попитах.

— Около двеста километра — отговори. — Направил съм маршрут, обаче не съм сигурен дали съм напълно готов.

— Но сега, след като имаме и велосипеди… — казах усмихнато.

Той ме изгледа въпросително.

— Ще дойдеш ли с мен? Вдигнах рамене.

— Какво ще кажеш да го направим за рождения ти ден? — предложих. — До юни ще имаме време да развием издръжливостта си. Разполагаме с три месеца за тренировка.

Той се наведе през масата и ме целуна.

— Звучи ми като най-страхотния начин да отпразнувам трийсетия си рожден ден. Но поводът да стане дума за списъка на живота бешетвоятрожден ден. Има ли нещо, което държиш да направиш?

На мен обаче нищо не ми хрумваше.

— Май ще е най-добре да направя списък, пък да видим какво ще излезе — казах, измъквайки от чантата си химикалка и стара касова бележка от аптеките „Дуейн Рийд". Моят списък на живота все още е на гърба на тая касова бележка. Едва ли някога ще имам възможност да ти го покажа. Трябва още сега да добавя това към своя списък на живота:да покажа този списък на Гейб. Или може би: да накарам Гейб да си състави списък на живота. Но дори да добавя тия две точки, едва ли ще имам шанс да ги задраскам някога. Докажи ми, че греша, Гейб. Моля те.

Най-отгоре на гърба на касовата бележка написах „Списък на живота", после откраднах няколко точки от списъка на Дарън — въпреки че № 2 и № 3 ми изглеждаха по-скоро реална възможност, отколкото съкровено желание.

1. Да отида в Австралия

2. Да се омъжа

3. Да стана майка

4. Да се изкача на върха на Емпайър Стейт Билдинг

5. Да карам лодка

6. Да отида на дълъг уикенд в Париж просто ей така

7. Да стана изпълнителен продуцент на детски телевизионни предавания

8. Да имам чифт обувки на Маноло Бланик с високи токчета

9. Да си имам куче

10….

— Свършиха ми идеите — обърнах се към Дарън.

— Ще измислиш и още — каза той. — На мен с времето ми идват все повече. Но пък началото ти е страхотно. — Той придърпа списъка към себе си. — О, някои са лесни! Знаеш ли какво ще направим за рождения ти ден? Отиваме на върха на Емпайър Стейт Билдинг. И тогава ще може да зачеркнеш няколко наведнъж.

— Така ли? — попитах.

— Абсолютно — отвърна.

Сякаш виждах как колелцата в главата му трескаво се въртят, докато премисля какво още бихме могли да направим. Питам се дали тогава реши да уреди пътуването до Париж, за да може там да ми предложи. И дали там е планирал отиването в Австралия за трийсетия ми рожден ден. Или е замислил да ми купи обувки на Маноло Бланик. Него наистина го бива в планирането. И не се притеснява да изчака, докато планът проработи. Всъщност това е едно от нещата, заради които му се възхищавам.

После обаче той стигна до номер 7.

— Искаш да си изпълнителен продуцент на детски телевизионни предавания? — попита.

— Да — кимнах. Той се ухили.

— Много сладко. Направо се стъписах.

— Моля?! — възкликнах.

— Работата ти е очарователна — каза. — Също като теб самата.

Примигнах. Звучеше толкова. снизходително. макар че той нямаше това предвид, сигурна бях. Поне се надявах да е така. Нямаше как да не помисля колко сериозно приемаше ти моите мечти. Колко важни бяха за теб.

— Работата ми не е сладка — отсякох. — Нито е очарователна.

Дарън направо изгуби ума и дума. Явно го бях стреснала. Изглежда, изобщо не допускаше, че е казал нещо нередно. Което още повече влоши положението.

— Дали би казал за някой мъж, изпълнителен продуцент на… „Закон и ред" примерно, че работата му е сладка? — попитах. — Кое точно те кара да мислиш, че моите професионални стремежи са сладки?

Дарън най-после си възвърна дар словото.

— Чакай, чакай — подхвана. — Нищо такова не съм искал да кажа. Съжалявам. Явно съм използвал неточна дума. Знаеш за колко очарователна те смятам — всичко, свързано с теб, е очарователно. Обувките, четката за коса, пакетчето дъвки в чантата. Всичко — само защото е твое.

Оставих химикалката и взех вилицата, за да хапна още малко от спагетите, макар да бях сита — само и само да не се налага да отговоря веднага. А ми се щеше да кажа: „Аз съм много повече от очарователна". Щеше ми се да кажа: „Искам да разбереш колко важна е за мен професията ми". Щеше ми се да кажа: „Искам да ме обичаш заради това, не въпреки това". Но Дарън имаше толкова много прекрасни черти, освен това искрено се разкайваше — не беше ме наранил умишлено. Пък и беше интелигентен. С времето щеше да проумее. Преглътнах спагетите.

— Надявам се да съм нещо повече от очарователна за теб — казах.

— Ама, разбира се — откликна той. — Ти си красива, нежна, забавна, умна. Искаш ли да продължавам? Няма да ми стигнат прилагателните, за да те опиша.

Разсмях се.

— Е, не бих имала против още няколко… Дарън също се усмихна — облекчен.

— Хъм, какво ще кажеш за секси? Ами, внимателна и деликатна?

— Тия си ги бива — казах.

Понякога се питам дали не е трябвало да приема този разговор по-насериозно навремето. Дали не е трябвало да го продължа и да си кажа всичко, което ми напира отвътре, но съм преглъщала дотогава? Защото той така и не разбира. Не съвсем.