Светлината, която изгубихме

XXVI

ТОЙ СИ БЕШЕ ТРЪГНАЛ, ПРЕДИ ДА СЕ ВЪРНА ДОЛУ. По-скоро аз не излязох от стаята, докато не чух той и приятелите му да си заминават. Но явно беше разпитал Сабрина за мен, защото получих от него покана за приятелство във Френдстър[20]още на следващия ден. Имаше и съобщение, в което питаше за името на магазина за кафе.

Известно време се задявахме само със съобщения в мрежата, после той ме покани на дегустация на кафе и шоколад в бруклинския квартал Парк Слоуп, за която бил прочел. Провеждаше се в събота следобед, което по някакъв начин изключваше идеята за романтична среща, а и без това нямах какво друго да правя, така че приех.

Ще е лъжа, ако кажа, че изобщо не се сещах за теб. Всъщност почти през цялото време мислех за теб. Но междувременно имаше много забавни моменти. И шеги. По повод кафето, което едва не изригна от ноздрите на Дарън, защото той буквално се задави от смях при едно от описанията на дегустацията. Това за мен беше най-приятно прекараното време от месеци. По-точно най-приятното ми прекарване трезва от месеци.

Така че когато след седмица Дарън ме покани на вечеря, аз приех. Той не беше като теб, но въпреки това беше интелигентен, представителен, караше ме да се смея… и ме желаеше. Освен това ми помогна да забравя за теб, поне за кратко.