Светлината, която изгубихме

XX

Сутринта в деня на церемонията отидох да ми издухат косата със сешоар и да я навият на едри вълни. Направиха ми и професионален грим — тонове спирала за мигли, очна линия и алено червило, почти в тон с роклята. Щом навлякох копринената си обвивка, се почувствах наистина неустоима. И трепетна. Сякаш всичко, към което съм се стремила от завършването на колежа до този момент, наистина си е струвало.

— Съчетание на ум и красота — отбеляза ти с полуусмивка, като ме видя.

— Ти също не изглеждаш зле — отвърнах. Носеше смокинг с жилетка и вратовръзка, къдриците ти бяха укротени с някакъв гел, който използваше само за специални случаи. Заради него ухаеше така, сякаш току-що си излязъл от фризьорския салон. Понякога се случва да мина покрай мъж и да доловя същата миризма, която и досега ме запраща обратно в онзи ден. И с теб ли е така? Връщал ли си се назад във времето заради ухание, което ти напомня за мен?

Но тогава по пътя към центъра „Рокфелер", докато те представях на моите колеги и заемахме местата си, усещах, че умът ти е някъде другаде. Ти продължаваше да ръкопляскаш, след като всички останали бяха престанали. Гледаше ме, прехапал долната си устна — правиш така, когато усилено обмисляш нещо, прехвърляйки го отново и отново в ума си. Какво точно ставаше в главата ти тогава?

А после дойде ред да обявят наградата в нашата категория и ние спечелихме! Едва дишах. Във въздуха се носеше радост. Представях си как родителите ми гледат просълзени, но татко се прави, че не плаче. Представях си как Джейсън надава одобрителни викове, а Кейт пляска с ръце. Фил ме повлече към подиума заедно с останалите от екипа и аз стоях до него, докато говореше. Усмивката ми беше толкова широка, че усетих как бузите ми се разтягат. Не откъсвах очи от теб, очаквах да споделиш моето щастие, но погледът ти беше някак отнесен, мътен. Даже не срещна моя поглед. За миг се зачудих какво става, но вече беше време да напуснем сцената, всички един по един се заизнизвахме надолу по стълбите, а когато отново заех мястото си до теб, ти ме целуна нежно и прошепна: „Обичам те".

После всички купонясвахме, замаяни от адреналина на победата. Танцувахме, пиехме и се смеехме, а ти разменяше по някоя дума със съпругите, гаджетата и годениците на моите колеги. Аз обаче усещах, че през цялото време мислено си някъде другаде.