Светлината, която изгубихме

XXXVIII

НЯКОЛКО ДНИ СЛЕД СРЕЩАТА С ТЕБ двете с Кейт излязохме на пазар. Преди това тя ми прати съобщение, че с Том за първи път заминават заедно на далечно пътуване — наистина далечно; отиваха за десет дни в Испания и тя искаше да освежи гардероба си.

— От какво имаш нужда? — беше първият ми въпрос, щом влязох в апартамента й — онзи, който навремето деляхме. Двамата с Том не живееха заедно. Още в началото му беше заявила, че няма да живее под един покрив с мъж, ако на ръката си няма годежен пръстен от него. Неволно се почувствах засегната от името на нас, двамата, когато ми го каза. Ясно ми беше, че от край време целта й е да мине с някого под венчило, но очаквах да се промени, като срещне човек на място. А Том наистина беше чудесен мъж — уравновесен, грижовен и щедър. Тя обаче твърдо настояваше на своето. Кейт отвори списъка в блекберито си.

— Два бански костюма, плажна рокля, дълга вечерна рокля за престоя в Сан Себастиян и Барселона. И може би чифт сандали с танк подметка за разходките из Мадрид. Не бих имала нищо против и някоя широкопола сламена шапка. Според теб това не прави ли една жена наистина шармантна?

Усмихнах й се.

— Мисля, че с такава шапка ще изглеждаш като филмова звезда — отговорих. — Същинска, хъм, Грета Гарбо.

Тя ме погледна изкосо, после и двете се разсмяхме.

— Ти май идея си нямаш за стила на Грета Гарбо, а? — подметна, слагайки ръка на раменете ми.

— Никаква — признах. — Тя не е ли била шармантна все пак? Кейт въздъхна.

— При това много. Но според мен по-скоро имаш предвид Хеди Ламар[27]. Тя изглежда поразително с шапките с широка периферия.

— О, да, същинска Хеди Ламар — казах и обвих ръка около кръста на Кейти. — И така, къде отиваме? Предизвикателствата едно по едно ли ще ги посрещаме, или направо поемаме към някой магазин?

— Магазин — отсече тя без никакво колебание. — Според мен „Блумингдейл" е най-близо, а после може да хапнем от тяхното замразено кисело мляко.

Споменаването на „Блумингдейл", естествено, ме наведе на мисълта за теб. През последната година и нещо умишлено го бях отбягвала — не ми беше особено трудно, след като живеех в Бруклин. Сега обаче бях решена да върна в живота си някои от Гейб-местата.

— Обичам това мляко — казах само.

Отначало започнахме да се оглеждаме за бански. Кейт искаше да подхожда на бъдещата й шапка ала Хеди Ламар, така че търсехме ретро стил, съчетан с убити цветове. Накрая поехме към пробните с шест-седем варианта на бански костюми.

Настаних се в един фотьойл с банските в скута и казах на Кейт — едва тогава — че двамата с теб сме се срещнали на по питие.

— И как беше? — попита тя предпазливо.

— Странно — отвърнах. — Обичам Дарън, наистина. В това няма съмнение. Но с него е толкова по-различно, отколкото с Гейб. Не бих казала, че обичам Дарън по-малко. Или пък че го обичам другояче. Том кара ли те да се чувстваш някак по-жива в сравнение с времето отпреди него?

Кейт ме изгледа сериозно, сякаш размишляваше върху въпроса и търсеше най-правилния отговор. Това у нея много ми харесваше. Думите й винаги бяха внимателно премислени, даже като бяхме още деца.

— Не — каза тя най-накрая. — Чувствам се еднакво жива и сега в пробната с теб, и когато съм с Том.

Подадох й първия от банските.

— Аз пък от всички хора на света се чувствам най-жива с Гейб — казах. — Което няма нищо общо с обичта ми към теб — добавих.

— Или към Дарън? — уточни тя.

— Онова е. просто различно — отвърнах. — Боя се, че не ми е достатъчно. С Гейб беше толкова голямо и значимо, че трудно бих се задоволила с по-малко.

Кейт навлече банския и промуши ръце през презрамките.

— Какво ще кажеш? — попита, поглеждайки се в огледалото.

— Честно ли?

— Както винаги — отвърна тя.

— Честно казано, според мен те прерязва през задника на много странно място.

Тя се обърна и изви врат, за да се погледне отзад в огледалото.

— Леле! Права си. Много странно. — И започна да смъква банския. — Наскоро двете със сестра ми си приказвахме за отношенията между хората и тя каза нещо интересно.

Ти успя ли да се запознаеш със сестрата на Кейт? Трябва да съм ти разправяла за Лиз, дори двамата да не сте се срещали. Завърши университета „Браун" и е пълна противоположност на Кейт във всяко едно отношение — изключително артистична, творческа личност. След колежа замина за Париж да работи за „Вог". По онова време ние, двете с Кейт, бяхме на шестнайсет. Лиз имаше куп любовни истории — и с мъже, и с жени — и до ден-днешен си остава една от най-интересните личности, които познавам.

— И какво разправя Лиз? — попитах.

— Каза, че за нея всяка връзка е нещо като пожар. И че някои от тия пожари са направо огнена стихия — могъщи, завладяващи, величествени и опасни, способни да те изпепелят още преди да си усетил, че гориш. Други пък са като домашно огнище — с укротени пламъци, даващи уют и животворна топлина. Имаше и други примери — свалка като фойерверк, като бенгалски огън, която трае само една нощ. Но аз запомних главно огнената стихия и домашното огнище.

— Вие с Том домашно огнище ли сте? — попитах. Кейт кимна.

— Така мисля. И точно това искам. Сигурност, стабилност и топлина.

— Според мен ние с Дарън също сме домашно огнище — казах. — С Гейб обаче бяхме огнена стихия.

— Да, и аз така мисля — съгласи се Кейт.

Сега Кейт пробваше бански от две части — с висока талия и на бели и червени точки.

— О, този ти стои великолепно! — възкликнах.

Тя измери с поглед отражението си в огледалото.

— Харесва ми! — каза, кимвайки на огледалния си образ. — Първата задача е изпълнена, остава още една.

— А според Лиз кое е за предпочитане? — продължих да разпитвам.

Кейт поклати глава, докато разкопчаваше горнището.

— Каза, че зависи от това що за човек си. И какво искаш. Лично нея връзките от типа домашно огнище след време я отегчавали. Отначало търсела огнената стихия, но вече искала нещо по средата. Според мен е бенгалският огън — такава връзка винаги заплашва да погълне в стихията си всичко останало, но не трае достатъчно дълго, за да го направи. Лиз каза, че досега не й се е случвало, но иска да го изпита.

— Ти би ли могла да укротиш огнена стихия, или да превърнеш домашното огнище в буйна клада? — попитах.

— Не знам — отвърна Кейт, изхлузвайки долнището на банския. — Лиз каза, че досега не е успяла да трансформира един тип връзка в друг. Ако обаче разширим метафората — щом пожарникарите са способни да укротят огнена стихия, значи и други сигурно ще могат. Пита се обаче дали е възможно да овладееш огнена стихия, без напълно да я потушиш.

Подадох на Кейт следващия бански, обмисляйки дали и аз да не потърся огнена клада. Нали ако искам да реша коя връзка е моят тип, трябва да изпробвам всички.

— Едно нещо обаче ме притеснява — продължи Кейт. — Ако човек се откаже от домашното огнище заради фойерверк, а после установи, че не това е искал. Нали тогава ще е изгубил безвъзвратно домашното огнище.

— За вас с Том ли става дума? — попитах. Тя сви рамене.

— Може би. Не знам.

— Според мен въпросът е сложен — казах. — А гърдите ти изскачат от това горнище.

Кейт се погледна.

— Ужас! — възкликна и преметна връзките на банския през глава. — Според мен човек трябва да направи нещо като рисков анализ на дадена връзка. Колко щастлив се чувства, съотнесено към риска да се откаже от това щастие и потенциала да открие нещо по-добро. Аз лично не съм убедена, че съм готова да поема такъв риск. Зависи къде е горната граница. Ако съм осемдесет и пет процентово щастлива с Том, дали да рискувам връзката ни срещу вероятността да съм деветдесет и пет процентово щастлива с някой друг? И какъв е максимумът щастие, който може да постигнеш с някого? Едва ли е сто процента.

— Не, определено не е сто процента — казах. — Нищо не е съвършено.

Запитах се колко процента е било Щастието ми с теб. И колко е сега с Дарън.

После се замислих как бихте отговорили ти и Дарън на този въпрос — какъв е вашият процент щастие с мен. Ти как мислиш? Дали процентът ни щастие е бил еднакъв, докато бяхме заедно? Дали сме били осемдесетпроцентово щастливи? Осемдесет и пет? Имам чувството, че съм била по-щастливата от двама ни, защото ти беше този, който напусна, който имаше нужда да замине. Дори да не си го формулирал точно по този начин, ти определено беше готов да поемеш риск — да провериш дали няма да си по-щастлив без мен, преследвайки мечтите си.

Наистина ли така се оказа? Поне за кратко? Защото знам, че най-накрая рискът не се е оказал оправдан.