Светлината, която изгубихме

LVII

НЯКЪДЕ ЧЕТОХ, ЧЕ В НЮ ЙОРК СЕ ОТДАВА много по-голямо значение на рождените дни и организацията им е много по-сложна, отколкото на други места по света. Не разполагам със социологическо проучване по въпроса, нито мога да се позова на сериозно изследване, както иначе държа, ако някой в офиса направи подобно изявление, но съдейки по един конкретен случай, не бих го оспорвала.

За моя трийсети рожден ден Дарън осигури целодневни спа процедури за мен, Кейт и Джулия в център на Bliss и организира едноседмична екскурзия за нас, двамата, до Австралия.

— Това го имаше в твоя списък на живота! — каза.

Тоя път поне първо ме попита. Двамата се справяхме отлично с нашите списъци на живота. Няколко месеца по-рано той беше карал сегуей на едно ергенско парти в Маями и най-после беше зачеркнал първа точка в своя списък.

— Ами, Вайълет? — попитах. По онова време тя беше почти на две години и половина; понякога я оставяхме на родителите на Дарън или на нашите за три-четири дни, никога повече, освен това не бяхме пътували по-далеч от Калифорния.

— Според мен Вайълет също може да си почине от нас — каза той.

Вайълет беше на пода с Ани, заобиколена от своите пастели с безопасна триъгълна форма. Тя обичаше такива неща — можеше да дращи часове наред. Изобщо не преувеличавам.

— Ей, Вай! — подвикна й той.

— Ей, тате! — откликна тя.

— Имам страхотна новина. Отиваш при нани и папи за цяла седмица, докато ние с мама сме на пътешествие!

— Папи! — възкликна Вайълет с ококорени очи. — Да, моля — каза и продължи да оцветява.

— Мисля, че всичко ще бъде наред — заключи Дарън.

И така, ние поехме на път. Със самолет от Ню Йорк до Сан Франциско. После от Сан Франциско до Хавай. От Хавай до Фиджи. От Фиджи до Сидни. Не обичам самолети. Ставало ли е дума за това? Заради теснотията вътре, заради преработения въздух, заради невъзможността да си тръгнеш — всичко това ме вади от равновесие, ако мисля по-дълго за него. Ето защо Дарън реши да съчетаем няколко по-къси полета, за да нямам много време да се паникьосам във въздуха. Идеята му се оказа сполучлива — щом ми се стореше, че полетът трае прекалено дълго и шапката започваше да ме стяга, идваше време за кацане. Оттогава се придържам към тази летателна стратегия. Въпреки това взех директен полет от Ню Йорк за Тел Авив. Така най-бързо можех да стигна дотук.

В края на краищата кацнахме двайсет и четири часа преди рождения ми ден. От летището ни взе лимузина и ни откара до нашия хотел „Четири сезона".

— Запазих апартамент — каза Дарън, когато се разположихме на задната седалка.

— Как можа да ти хрумне?! — възкликнах. Той сви рамене.

— След медения месец не сме били на истинско пътешествие. Един господ знае кога пак ще ни се случи.

Щом се настанихме, аз се включих към безжичния интернет на хотела и звъннах на нашите.

— Вайълет се чувства чудесно — каза мама. — Джейсън и Ванеса също са тук с тризнаците. В момента тя вилнее на старата ти люлка.

Не бях сигурна дали ще е уместно да извикам Вайълет на телефона; в края на краищата тя се забавляваше, затова реших да звънна по-късно.

— Трябва да видиш това! — провикна се Дарън откъм спалнята.

— Пак ще се обадя, мамо — казах. — Целуни Вайълет от мен.

— Разбира се — отвърна мама.

Отидох в спалнята — на тоалетката имаше ягоди в шоколад и шампанско. Върху леглото беше оставена кутия дългостеблени рози.

— Какво им каза? — попитах Дарън.

— Че имаме празник — отвърна той. — И да изпратят най-доброто, което имат.

После ме целуна, а аз се отпуснах в прегръдките му. Присъствието му ме караше да се чувствам така, все едно съм се освободила от високите токчета след дълъг работен ден. Естествена, освободена, безгрижна.

— Обичам те — казах му, докато той пъхаше ръце под ризата ми и разкопчаваше сутиена.

Накрая розите се оказаха разпилени по целия под.

СЪБУДИХ СЕ В ПАНИКА ПОСРЕД НОЩ, сякаш съм забравила нещо важно. Прехвърлих списъка наум. Зарядното за телефона, адаптерите за електрическата мрежа — всичко бях взела. Не бях забравила нито сутиените, нито бельото и чорапите. Нито грима. Дезодоранта. Кецовете. Обадих се на мама, говорих с Вайълет. И чак тогава се сетих. Сръгах Дарън.

— Забравих си противозачатъчните — прошепнах, когато той се разсъни достатъчно.

— Хубаво — промърмори. — Тъкмо е време за второ бебе.

После пак заспа, не и аз обаче. Цяла нощ се взирах в тавана и се чудех колко ли ще се разстрои Дарън, ако го помоля да използва презерватив.

Отговорът беше: много.

Лиъм беше заченат в Австралия.