Светлината, която изгубихме

XXIV

АЛЕКСИС МЕ МЪКНЕШЕ КЪДЕ ЛИ НЕ ПРЕЗ ОНОВА ЛЯТО. По барове, по концерти, по купони, на кино. Контехме се всяка вечер, кръстосвахме Бруклин, Манхатън, Саутхемптън и с достатъчно количество мартинита успявах поне малко да се забравя.

Кейт заряза Том сам в Манхатън и двете отидохме в къщата на родителите й в Кейп Код. Там тя ме глезеше със спа процедури и ме заведе да ми направят прическа по последен писък на модата — беше я видяла в едно френско списание, което сестра й изпрати. Тогава си отрязах плитката и я дарих за благотворителност.

Джулия също каза, че се присъединява към моя отбор и че мога да разчитам на нея по всяко време. Колко вечери прекарахме двете на макарони със сирене — защото ти ги ненавиждаше — докато гледаме най-кръвожадните екшън филми, които успявахме да открием.

Всъщност приятелките ми бяха забележителни, като се има предвид колко те ненавиждаха тогава. Не съм сигурна дали Кейт и Алексис изобщо ти простиха, задето ме заряза. Джулия го преглътна, но й трябваше време да осъзнае какво ме свързва с теб — разбра го чак като видя твоята изложба в галерията.

Мама ми пускаше есемеси по цял ден. А по мейла пращаше вдъхновяващи статии.

Джейсън също дойде да ме види — черпеше ме с мачове на бейзболния отбор „Бруклинските циклони", хотдог и експлозии от диетична кола и бонбони „Ментос".

На практика всички мои близки се стараеха да ме развеселят по някакъв начин. Аз също опитвах, доколкото ми стигат силите, някак да те преживея, но всъщност се нуждаех единствено от време.