Светлината, която изгубихме

XXX

ДАРЪН ВСЕ ТАКА НЕ ПОСЯГАШЕ ДА МЕ ЦЕЛУНЕ. Нито на следващата среща, нито след нея, нито по-нататък. Така лека-полека наближи Хелоуин.

— Искаш ли да дойдеш с мен на Хелоуин парти тоя уикенд? — попита, като звънна няколко дни след последната ни среща. — Обещавам да бъде забавно.

Ето там беше цялата работа: с Дарън винаги беше забавно. Всичко с него вървеше леко. Той беше спокоен — и ми действаше успокояващо. Създаваше уют, в негово присъствие човек се чувстваше удобно. Накрая си дадох сметка, че чакам с нетърпение всяка среща с него. И все по-малко и по-рядко мисля за теб. Което беше добре, защото от дълго време нямах никакви вести от теб — нито пък бях опитвала да ти пиша. Когато не чаках мейл от теб, някак успявах да запазя здравия си разум. Ти обаче не напусна живота ми окончателно. От време на време виждах твои снимки в „Ню Йорк таймс" — името ти попадаше пред погледа ми, докато пътувах с метрото например. Всеки път сърцето ми започваше да препуска и цял ден след това се чувствах някак болнава и неспокойна. Това обаче не се случваше в присъствието на Дарън.

— Хелоуин парти? — повторих. — Дадено, звучи добре. Ще ни трябват ли костюми?

— Тя пита ще ни трябват ли костюми! — възкликна Дарън, сякаш препредаваше разговора ни на някого другиго, макар че живееше сам. И двамата живеехме сами. — Костюмите са крайно необходими! — продължи. — Аз си мислех за. „Затворникът от Азкабан"[23]? Може да се дегизираме като Хари и Хърмаяни. Или пък аз да съм Спайдърмен, а ти — моята Мери Джейн.

Неволно ми хрумна — само за миг — че точно тия два костюма ти никога, ама никога не би предложил. Само година по-рано ние с теб се бяхме появили маскирани като щепсел и контакт, помниш ли? Точно това беше в твой стил. Всъщност в стила и на двама ни.

— Значи залагаш на попкултурата? — казах.

— Виж, мога ли да ти призная нещо? — отвърна той. Сърцето ми подскочи.

— Давай… — казах. Нямах представа какво ще последва. Вече съжалявах, че все още не съм го целунала, че не се постарах повече.

— Тъй като нищо не ми идваше наум, проверих в Гугъл кои са най-популярните костюми за Хелоуин. Ако ти обаче имаш идея, целият съм в слух. Всъщност, не само това. Освен уши съм наострил очи, нос, уста и. ами. някои други части на тялото.

Разсмях се с облекчение.

— Други части на тялото? — попитах и за първи път си дадох сметка, че наистина съм склонна да флиртувам с него. И че ми е приятно. — Не думай!

От другата страна на линията настъпи мълчание. Можех да си представя физиономията му с широко ококорени очи и поруменели бузи.

— Нямах предвид. — заекна той.

— Какво ще кажеш за фройдистка грешка[24]— предложих. — Имам предвид като костюми за Хелоуин. Аз може да нося надпис „Фройдистка", а ти да си самият д-р Фройд. Ще ти намеря пура.

Той се разсмя.

— Това ми харесва! — отвърна. — Определено е по-добро от Спайдърмен и Мери Джейн.

— По кое време е партито — попитах.

— Започва в девет вечерта у Гевин и Арджит. Помниш ли Арджит от Хамптън?

— Не се сещам.

— Е, тогава на партито ще се запознаеш и с двамата. Какво ще кажеш да дойда у вас към осем и да донеса пица? Нямам представа какво ще поднесат за почерпка тия момчета, така че трябва да си подложим още от вкъщи.

— Звучи добре. Мисля, че се сещам за нещо подходящо, върху което да напиша „Фройдистка". Утре ще потърся и маркери за текстил.

— А пура за мен? — напомни Дарън. — Всъщност и сам мога да си намеря.

— О, така ли? — възкликнах. Усетих, че пак го смутих.

— Ами. — запъна се той.

— Само се шегувам! Тогава до събота вечер!

СЪБОТА ВЕЧЕР ДОЙДЕ И ДАРЪН ПРИСТИГНА, дегизиран с бяла брада, фалшиви очила, сив костюм с жилетка и консервативна вратовръзка на райета. В едната ръка държеше кутия с пица, в другата — пура.

— Изглеждам ли фройдистки? — бяха първите му думи.

— Направо забележително — отвърнах. — А аз приличам ли на фройдистка грешка?

Косата ми се спускаше свободно, бях облечена в дантелен комбинезон, на който с червен маркер беше написана думата „Фройдистка". Не бях съвсем сигурна какви обувки са подходящи за този тоалет, така че се спрях на сребристи балеринки. Избрах червило в тон с надписа, така че бях с аленочервени устни.

Дарън се ухили иззад изкуствената брада.

— Дума да няма — отвърна. — Улучила си право в целта.

ТАЯ НОЩ НЕЩО МЕЖДУ НАС ОСЕЗАЕМО СЕ ПРОМЕНИ. Вместо да ми предложи като джентълмен прегъната в лакътя ръка, той взе дланта ми в своята и ме поведе към апартамента на своите приятели. Скоро бяхме въвлечени в състезание по надпиване, което той приключи леко подпийнал, а аз — една степен по-замаяна.

Независимо в чия компания беше на партито, погледът му постоянно ме търсеше, сякаш искаше да се увери, че съм добре, че още съм там. Помня какво ставаше, когато двамата с теб ходехме по купони — как погледът ми претърсваше всички кътчета за теб, както сега правеха очите на Дарън. Приятно беше да сменя ролята.

По някое време купонът взе да зацикля и Дарън полека тръгна към мен. Аз си бъбрех с мои приятелки бог знае за какво.

— Вече се поуморих — каза той. Извърнах се към него.

— Май и аз. Ще тръгваме ли? Той кимна.

— Отивам да взема палтата и ще те чакам на входа.

Казах „довиждане" на приятелките си и тръгнах към входната врата, където Дарън приказваше с Гевин. По-рано ми го беше показал отдалече, но още не се бяхме запознали.

— Това е Луси — представи ме Дарън, като приближих.

— А, значи ти си момичето като по картинка — посрещна ме Гевин.

— Какво? — попитах.

Видях как Дарън и Гевин се спогледаха.

— Красива си — побърза да каже той. — Също като картинка.

— Благодаря — отвърнах с усмивка.

Усещах, че нещо ми убягва, но не му отдадох значение. Защото оная вечер, на тръгване от партито за Хелоуин, аз се чувствах обожавана. И щастлива. И развълнувана до дън душа — Дарън беше хванал ръката ми, докато вървяхме един до друг в мразовитата есенна нощ.

— Да те изпратя ли до вас? — попита.

— Разбира се — отвърнах. Погледът ми се плъзна по устните му, полускрити от брадата на Фройд. Ако беше опитал да ме целуне три седмици по-рано, сигурно щях да истерясам. И най-вероятно никога повече нямаше да поискам да го видя. Сега обаче го желаех. Желаех него. Той не беше като теб, никога нямаше да бъде, но беше сладък, мил и забавен, интелигентен и ми беше станал скъп. И в това имаше нещо прекрасно.

Стигнахме до нас и Дарън спря. Аз също спрях. Гледахме се очи в очи. Той свали фалшивата брада и погледът ми отново се задържа върху устните му.

— Луси — започна, — не искам да прибързваме, но…

— Целуни ме — прекъснах го. Веждите му скочиха високо на челото.

— Нали искаш да ме целунеш — казах. — Нямам нищо против. Целуни ме.

Дарън се наведе към мен, устните ни се срещаха, меки и топли в нощния въздух. Телата ни се притиснаха. Усетих аромата на одеколон Reaction на Кенет Коул — май половината мъже в офиса бяха започнали да го употребяват оная година.

Той миришеше толкова различно от теб. Имаше друг вкус, на допир беше различен. Скришом изтрих сълзата в ъгълчето на окото си.

После устните ни се разделиха, Дарън ме погледна и се усмихна.

Чудех се дали би трябвало да го поканя вътре, дали би било редно. Не че много ми се искаше, но пък и не ми се щеше да остане с впечатление, че ми е безразличен. И докато се колебаех, Дарън ме изпревари.

— Аз ще вървя… тая вечер обаче беше голяма веселба. Свободна ли си в четвъртък?

Усмихнах се.

— Свободна съм.

Дарън се приведе и ние пак се целунахме.

— Ще ти звънна — каза на тръгване, докато аз влизах вътре. За първи път след твоето заминаване сънувах нещо различно.