Светлината, която изгубихме

XXV

В КРАЯ НА ЛЯТОТО, БЛИЗО ДВЕ СЕДМИЦИ след като получих твоя имейл и създадох папката „Катастрофа", срещнах Дарън.

Притеснява ли те, че говоря за него? Съжалявам, ако е така, но той също е част от нашата история. Колкото и да не ти се нрави това — колкото и да не харесваш Дарън — нашият път нямаше да е същият без него.

Последният ни уикенд в наетата лятна къща в Хамптън се събудих първа и станах да направя кафе, а той спеше на дивана в средата на дневната. Не го бях виждала преди. И определено не беше на дивана, когато тръгнах да си лягам предишната вечер. Но Сабрина, приятелката на Алексис, имаше навик да мъкне в къщата какви ли не компании, така че не беше нещо необичайно сутрин да ги заварваме да спят по диваните и столовете, а понякога даже на пода в дневната.

Минах на пръсти покрай него и тръгнах към кухнята да направя кафе. След заминаването ти целият ми сутрешен график се преобърна. Щом се събудех — независимо колко е рано, независимо колко е тежък махмурлукът ми — веднага скачах от леглото, защото да остана да лежа там без теб беше истинско изтезание. Така че това лято сутрешното кафе стана мое задължение.

Къщата постоянно гъмжеше от народ, затова се стараех сутрин да не изглеждам като повлекана. В онзи ден даже бях успяла да си сложа банския — любимите ми червени бикини с горнище тип бандо — и късите панталонки от срязани джинси. Косата бях привързала с шарена кърпа, оставяйки заресания настрани бретон да пада над лявото ми око. От уикендите в Хамптън имах хубав тен, а дългите преходи с велосипед по брега бяха оформили тялото ми неочаквано добре. Онова лято наистина харесвах отражението си в огледалото. Опитвах се да не мисля дали и на теб гледката щеше да ти се понрави.

Докато кафемашината загрее и започне да пуска струя, Дарън вече беше буден. Дойде в кухнята и се пробва с най-жалкия опит за свалка, който бях чувала. Или пък изобщо не беше опит за свалка? Той така и не си призна — нито едното, нито другото. Каквото и да е било обаче, си остава нелепост, каквато човек винаги трябва да избягва.

— Сигурно съм умрял и съм попаднал в рая на кафето! — изтърси. — Защото ти си като същински ангел на кафето.

Въпреки всичко това ме накара да се усмихна.

Косата му стърчеше във всички посоки, само на едно място беше сплескана — от страната, на която е лежал върху облегалката на канапето. Носеше само боксерки и тениска с надпис „Ню Джърси: само силните оцеляват". Нямаше как да не се запитам къде са другите му дрехи.

Подадох му първата чаша кафе и той отпи.

— Не съм ангел — казах. — Честна дума. Аз съм Луси.

— Дарън — представи се той, протягайки ръка. — Кафето е фантастично.

— Вчера го смлях — отвърнах. — Купих го от новия магазин за „феър трейд" стоки[19].

Дарън пак отпи.

— Гаджето ти трябва да е голям късметлия — каза, — щом ходи с момиче, което прави такова кафе.

Не се овладях и очите ми се наляха със сълзи.

— Нямам гадже — отвърнах.

— Наистина? — Той пак отпи от кафето, поглеждайки ме над ръба на чашата.

И тогава го сравних с теб. Правата му коса с твоите къдрици. Ниската му набита фигура с високото ти източено тяло. Кафявите му очи със синия ти поглед. Усещах, че е настроен да флиртува, аз обаче не можех да му отвърна.

— Отивам да си взема нещата за плаж — казах. — Ако си тръгнеш, преди да съм слязла — приятно ми беше да се запознаем.

Той кимна и вдигна керамичната чаша.

— Благодаря за кафето, Луси.