Светлината, която изгубихме

XXXVII

ПОНЯКОГА ПО ПЪТЯ СИ ПОПАДАМЕ НА ХОРА, които щом веднъж излязат от живота ни, то е завинаги. Дори пак да ги видим, срещата приключва с едно празно и казано набързо „Здрасти, как си?". Има обаче и други — с тях всичко продължава от мига, в който сте се разделили, без значение колко време е минало. Сякаш е било едва вчера.

Точно така се почувствах, като те видях отново. Случи се малко повече от година след заминаването ти. И няколко месеца след като звънна по телефона. Прати ми имейл, който гласеше:

Привет, Лиси,

току-що кацнах на летище „Кенеди". В града ли си тази седмица? Ще се радвам да те видя. Какво ще кажеш за по едно питие в сряда или четвъртък?

Гейб

Р. S. В самолета гледах „Иска се цяла галактика". Много ми хареса как се е получил епизодът 3а мечтите.

Намирах се в апартамента на Дарън, когато дойде имейлът. Неделя беше и ние току-що се бяхме върнали от Монтик. Имах намерение да нощувам в моето жилище, но в хладилника на Дарън имаше храна, така че останах да хапнем набързо, преди да се прибера, да изпера и да се приготвя за работа на следващия ден. Дарън вадеше мокрите си бански и кърпата за плаж и ги мяташе във ваната, за да не мухлясат в чантата, а аз ровех из кухненските шкафове за още продукти, с които да обогатя студената ни вечеря. Междувременно измъкнах блекберито си от чантата, за да проверя дали не е станало нещо извънредно в работата, докато сме били във влака. От службата нямаше никакви вести, затова пък ме чакаше твоят имейл. Слава богу, че Дарън беше в другата стая.

Не е за вярване как тялото ми откликна на чисто физическо ниво. Още откакто те срещнах е така. Очаквах — дори може би се надявах — все някога да се промени. Но така и не стана.

Само като зърнах името ти, и стомахът ми се сви на топка. Отворих имейла. Част от мен си даваше сметка, че идеята не е никак добра, аз обаче знаех, че въпреки всичко ще отида на среща с теб. Исках да те видя, да разбера какво става. Също така бях наясно, че трябва да го обсъдя с Дарън. Не да му искам разрешение, но щеше да ми е криво, ако не му кажа.

Изражението му остана съвсем спокойно, като го уведомих, че току-що съм получила имейл от бившия си. Е, спокойствието му леко се пропука, щом разбра, че с теб ще се видим на питие, но бързо му мина.

— Ще ми кажеш ли, като се уговорите за срещата? — попита.

— Разбира се — уверих го.

— А после ще дойдеш ли тук?

Нямах намерение да преспивам с теб. Нито да оставам до късно. Но въпреки това предчувствах, че ще искам да съм сама тая нощ. Давах си сметка обаче, че трябва да направя малък компромис. Заради Дарън. Защото го обичах.

— Естествено — отвърнах.

Той, изглежда, остана доволен от отговора и разговорът ни тръгна в друга посока. За новото гадже на Алексис — сърфиста, когото беше срещнала миналия уикенд на плажа Дитч Плейнс. За трите сватби, които предстояха това лято — все на негови приятели — и дали да наемем кола и така да отидем до Филаделфия за сватбата на Брад и Трейси, или пък да пътуваме с влак, а из града да се придвижваме с такси. Докато приказвах с Дарън, не давах вид какво ми е, но мислено цялата бях устремена към телефона да видя имам ли отговор от теб. Да разбера кога точно ще се срещнем. Ето затова беше по-добре да не знам нищо за теб. Очакването направо ме съсипваше.

В ЧЕТВЪРТЪК СУТРИНТА четири пъти смених тоалета си. Отначало се спрях на рокля, която падаше свободно и правеше тялото ми безформено. Смятах, че така ще удържа нещата на платонично ниво. После обаче пак се погледнах в огледалото. Не се бяхме виждали повече от година и не исках да си помислиш, че съм се запуснала. Затова си сложих нещо по-тясно. После обаче реших, че така изглежда, сякаш прекалено съм се старала върху външния си вид. Ето защо избрах летен панталон и блуза с презрамки. След това обаче се сетих, че ти ме харесваш с пола. И си сложих тясна пола, копринена блуза без ръкави и обувки на висок ток. С този тоалет се чувствах уверена, преуспяла и владееща положението. Така се обличах, когато предстоеше да правя презентация в офиса. Изправих си косата с преса и отделих повече време за бретона.

Тоя ден в работата едва успявах да се съсредоточа. Трябваше да прегледам сценариите за най-новите епизоди на „Иска се цяла галактика", но се наложи да прочета единия четири пъти, докато разбера за какво става дума.

След работа бавно поех към „Паца Ноте". Пристигнах няколко минути по-рано и се чудех дали да не продължа да обикалям из квартала, но после реших да вляза и запазих две места на бара. Ти ми изпрати съобщение от блекберито си, че закъсняваш, което беше необичайно за теб, затова си поръчах чаша вино. Вече я бях преполовила, когато влетя като вихрушка от трапчинки и извинения.

— Колко е хубаво да те видя, Луси — прегърна ме. Отвърнах на прегръдката ти също толкова поривисто и установих, че миришеш като едно време. Според науката ароматите са най-прекият път за отключване на спомените. Абсолютно го вярвам. Докато притисках лице към ризата ти, сякаш се катапултирах обратно в миналото.

Ти най-накрая ме освободи от прегръдката си и дълго ме оглежда.

— Направо ми идва да те изям — каза. — Изглеждаш… великолепно. Харесва ми прическата ти.

Усетих как се изчервявам.

— Благодаря — отвърнах. — Ти също. — Наистина беше така. През тая година беше поотслабнал и структурата на лицето ти беше станала по-видима. Косата ти все още се виеше на къдри, но сега те бяха по-къси и по-стегнати. Имаше загар и косъмчетата по ръцете ти бяха изсветлели.

Така се бях прехласнала по теб, че изобщо не помня за какво говорихме оная вечер. А ти? Сигурно сме приказвали за моето предаване, за твоята работа, за нашите семейства. Помня единствено усещането, че съм истински жива. Сякаш всяка молекула в тялото ми беше будна, нащрек, вибрираща. Всички останали усещания бяха останали на втори план, потиснати, защото ти седеше насреща и се усмихваше така, сякаш за теб съм единственият човек на света.

Нямах намерение да изневерявам на Дарън и не мислех, че ще се стигне дотам, но бях леко разочарована, защото ти даже не се пробва. Например целувка, която плавно преминава от бузата към устните, или ръката ти, поставена небрежно върху моето бедро. Понякога се питам какво би станало, ако беше опитал. Дали нещо щеше да се промени? Дали всичко би се променило?

Дарън си позволи само веднъж да ми прати есемес — просто да се обозначи — и аз си дадох сметка какво му е, като знае, че съм с теб. Как в този момент най-вероятно си е вкъщи и се безпокои. Каква ирония — точно тогава нямаше за какво да се притеснява. Основанията за тревога се появиха едва по-късно; дотогава обаче изобщо не би му минало през ум, че ще легна с теб, така мисля. Той смяташе, че съм напълно и единствено негова. Но никога не ме е имал цялата.