Светлината, която изгубихме

LXXIII

ИМА НЕЩА, КОИТО ЗНАЕМ, БЕЗ ДА ГИ ОСЪЗНАВАМЕ.

Трябваше да го разбера още когато заспах в леглото на Лиъм в осем и половина вечерта, както му четях „Дадеш ли курабийка на мишлето".

Трябваше да го разбера, когато цикълът ми закъсня с пет дни, после с десет.

Аз обаче не си давах сметка, докато не се събудих с усещането, че ще повърна, преди да стигна до банята. И посегнах към кошчето за боклук край нощната си масичка.

— Боже — възкликна Дарън и подскочи в леглото. — Болна ли си?

Изтрих устата си с ръка, докато мозъкът ми бързо подреждаше всички парченца от пъзела.

— Май съм бременна — простенах. — Има ли някакви тестове за бременност по шкафовете?

Вързах здраво найлоновия чувал в кошчето за боклук, докато мислено пресявах фактите. Броях седмиците. Сигурна бях, че не съм в овулация онзи следобед с теб, а по-късно и с Дарън същия ден. Но изглежда съм грешала. Цялата пламнах, когато една-единствена мисъл завладя съзнанието ми: „Чие е това дете?".

— Ама, чакай, ти сериозно ли? — попита Дарън.

— Сериозна съм като пражка дефенестрация[51]— отвърнах, стараейки се да не давам израз на обзелия ме шок. На ужаса.

Дарън изскочи от леглото и ме прегърна силно.

— Това е фантастично — възкликна. — Ще напълним цялата къща с малки човечета! Знаеш, че винаги съм искал още. Новата къща явно ни е талисман.

— Сигурно — отговорих, но бях на обратното мнение, а мозъкът ми работеше трескаво.

„Дали да му кажа? Да не му ли казвам?" Ако му кажех, дали щеше да ни напусне? Или ще ме изрита? Няма ли това да подпали семейната ни черга? Не можех да му кажа. Но ако детето бешетвое? Как бих могла да допусна той да отгледа твоя син?

— Пак ще повърна — казах на Дарън и се втурнах към банята.

Не можех да повярвам, че ми се случва. Приличаше на сапунен сериал.

Знаех, че планираш скоро да се върнеш в Ню Йорк и реших да изчакам. Не се налагаше да ти го съобщя веднага. Не и по телефона. Поне засега.

Ще ми се да бях решила друго. Ако знаех, че не ни остава много; ако знаех, че накрая ще свършим тук, по този начин, щях да те потърся още тогава. Как ми се иска да върна времето и да ти позвъня. Може би тогава всичко това изобщо нямаше да ти се случи.