Светлината, която изгубихме

LXVI

ОНАЯ ЗИМА, НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЛЕД КАТО ЛИЪМ навърши две годинки, цялото семейство се тръшна болно. Налегна ни ужасна простуда и Вайълет цяла седмица не ходи на детска градина. Стана апатична, непрекъснато се държеше за мен, а сърцето ми се свиваше, щом започнеше да кашля — от гърдите й излизаше нещо като грохот. И на теб щеше да ти се къса сърцето, Гейб. Тя имаше толкова печален, толкова окаян вид. Ани нито за миг не се откъсваше от нея. Дарън също не беше добре и като за капак сделката, която движеше, не вървеше така гладко, както той очакваше. Това го направи сприхав — и с мен, и с децата.

На четвъртия ден от епидемията трите с Вайълет и Ани лежахме сгушени на дивана и гледахме „Заблести!", а Лиъм играеше на пода с любимото си дървено влакче. Дарън крачеше из апартамента с финансовия отчет на някаква компания в ръце и четеше в движение. На третата или четвъртата обиколка подметна: „Носът на Лиъм тече".

— На кухненската маса има кърпички — отвърнах. Той спря и ме погледна.

— Аз работя — каза. — Ти си им майка.

— Моля?! — възкликнах, докато Вайълет бършеше сополивото си носле в пуловера ми.

— Аз работя — повтори той.

Забих поглед в него. Понякога, като изтърсеше нещо подобно, се замислях това ли е наистина човекът, за когото се омъжих. Не се случваше често, но все пак се случваше. И почти винаги ставаше дума за отглеждането на децата и моята роля на съпруга и майка в семейството.

Така че се надигнах от дивана, като взех и Вайълет с мен, донесох кърпичките от кухнята и изсекнах Лиъм.

По-късно същата нощ се събудих от плача на Лиъм. Съвсем наскоро го бяхме прехвърлили от бебешката кошарка в легло, но той все още не беше разбрал, че може и сам да слиза от него през нощта. Погледнах към Дарън. И той лежеше полубуден, с едва-едва отворени очи.

— Лиъм плаче — казах.

— Чувам.

Имах чувството, че главата ми е пълна с памук.

— Отиваш ли?

Това всъщност не беше въпрос.

— Ъхъ — измърморих, надигайки се от леглото. Вайълет стоеше пред вратата на Лиъм.

— Той ме събуди, мамо — каза, докато ме следваше вътре.

— И мен — отговорих и го вдигнах от леглото. — Сега защо не се върнеш да спиш?

— Може ли да остана? — попита тя. Чувствах се прекалено изтощена, за да споря.

— Добре — казах, после се обърнах към Лиъм. — Какво не е наред, миличък?

Усетил се вече в ръцете ми, плачът му премина в скимтене. Избърсах сополите по лицето му.

— Много голещо — каза, все още с треперлив гласец. Опрях устни в челото му, както направих и с Дарън оная Коледа преди години. Аз обаче също бях болна и не можех да се доверя на чувствителността на устните си. Премерих му температурата. 38,5 градуса. Изпъшках.

— Добре, малкият — казах. — Това няма да ти хареса, но пък ще се почувстваш по-добре.

Под зоркия поглед на Вайълет впръсках със спринцовка тайленол в гърлото на Лиъм и пъхнах отвора на бебешката чаша между устните му. Той беше твърде болен и изтощен, за да се съпротивлява дълго. Преглътна, после се закашля.

— Знам, миличък — казах. — Никак не е забавно да си болен.

— Не е забавно да си болен — повтори като ехо той, долната му устна лекичко трепереше.

Вайълет се закашля и закри устата си с лакът, както я бяха научили в детската градина.

Двамата представляваха окаяна картинка; аз самата се чувствах по същия начин.

— Какво ще кажете тая нощ да спим в едно легло? Вайълет кимна и се покатери на леглото при Лиъм. Аз също се пъхнах под завивката и сложих главата на Лиъм върху рамото си, надявайки се това да облекчи дишането му.

— Обичам те, мамо — пророни той, докато затваряше очи.

— И аз те обичам — каза Вайълет, сгушвайки се от другата ми страна.

— Обичам ви и двамата — уверих ги, — чак до небето и обратно.

И тогава си помислих за теб, Гейб. От известно време не се бях сещала за теб. Точно в този момент обаче, както си лежах, в съзнанието ми изплува денят отпреди по-малко от година, когато заедно правихме курабийки, а ти ми поправи пералнята. Спомних си чувството, когато си представих, че това можеше да бъде нашият общ живот. Питах се как би постъпил ти с две болни деца вкъщи. Дали би ме заместил, за да си поспя, докато утешаваш разплаканото дете? Дали би ги взел в нашето легло — цялото семейство със сополиви носове и температура? Определено не би ме оставил да се справям сама, да секна носове и да впръсквам тайленол в гърлата. Това го знам със сигурност.

Тази нощ, прегърнала двете си деца, сънувах теб на мястото на Дарън. Двамата приготвяхме гофрети за Вайълет и Лиъм. Ти пак беше с оная нелепа корона. И всички носехме еднакви коледни пижами.

На сутринта приписах този сън на високата температура. Но всъщност не тя беше виновна.