Светлината, която изгубихме

LIX

КОЛКОТО И ДА БЕШЕ ЛОШО БЕЗСЪНИЕТО по време на бременността, след нея положението се влоши още повече — Лиъм беше вече на четири месеца и нито веднъж през живота си не беше спал по-дълго от четири часа. Аз вече приличах на зомби. Най-сигурният начин да го приспивам беше, като го накърмя. Което ще рече, че имах излишък от време да следя новините през телефона си.

В десет без петнайсет вечерта на 2 май, докато хранех Лиъм, се получи автоматично съобщение, че същата вечер президентът ще направи обръщение към нацията.

— На каква ли тема ще бъде според теб? — попитах Лиъм.

В отговор той само продължи да суче зърното ми.

Към единайсет, когато Лиъм отново беше в детското си креватче, прегледах статиите в различните медии. В единадесет и тридесет и пет седях в дневната и слушах президента Обама да казва:Добър вечер. Днес мога да съобщя на американския народ и на целия останал свят, че САЩ проведоха операция, при която беше убит Осама бин Ладен, лидер на „Ал Кайда", терористът, отговорен за убийството на хиляди невинни мъже, жени и деца.

На секундата влязох в Туитър да видя какво туитваш — бяха ретуитнати снимки на твои колеги от ликуването пред портите на Белия дом. Не изпитах радост от смъртта на Бин Ладен, по-скоро облекчение. Чувствах се вече цяла, сякаш неговата смърт е запълнила пъзела, останал недовършен от 2001 г. Според мен и с теб беше така. Един от туитовете, вече лично твой, гласеше: „Днес светът е по-добро място, отколкото беше вчера #Операция „Тризъбецът на Нептун".

Наблюдавах как продължаваш да пускаш още снимки, линкове към статии, реакции на политици и журналисти.

Отворих кутия за директен обмен и ти пратих съобщение. „Чак не мога да повярвам", писах.

„Знам — написа ти в отговор. — Имам чувството, че оста на Земята се е изместила."

Аз също.