Светлината, която изгубихме

XIII

ПОНЯКОГА ВЗЕМАМЕ РЕШЕНИЯ, които за момента изглеждат най-правилните, но от дистанцията на времето става ясно, че са били грешка. Някои решения обаче си остават верни, независимо колко време е минало. Макар всички да ме увещаваха да не го правя и макар да знаех какво ще последва, аз и досега не съжалявам, че в оня снежен януарски ден се пренесох при теб.

— Той не ти ли каза, че иска да замине? — попита Кейт, докато седяхме на натруфените столове в нашето малко сепаре с по чаша кафе пред нас.

— Само дето не се знае кога — възразих. — Пък и още не си е намерил работа. Може да мине време, докато успее. Но даже да се хване някъде, кой знае колко ще остане. Нищо не пречи да заминава за кратко, а после пак да се връща.

Кейт ме изгледа така, както сигурно гледаше колегите си в юридическата фирма; този поглед казваше без думи: „Чуваш ли се какви ги приказваш?! Нима очакваш някой да повярва на това?".

— Но дори да си намери работа още следващия месец — продължих, — и да отсъства с години, пак ще искам да сме заедно колкото може повече време преди заминаването му. Така де, краят на света може да настъпи утре. Или да ме блъсне камион и да умра след седмица. Затова живея с мисълта само за днешния ден.

— Лу — подхвана Кейт и прокара пръсти по колието със сребърни мъниста от „Тифани", което Том й беше подарил. Вече не го сваляше от врата си. — По дефиниция да живееш с мисълта само за днешния ден, означава да не правиш планове за бъдещето. А вероятността краят на света да настъпи утре или да те блъсне камион, е нищожна. Но вероятността Гейб да си намери работа като фотожурналист отвъд океана и с това да ти разбие сърцето, е съвсем реална. В момента се опитвам да ти помогна да прецениш рисковете. По-малко рисковано е да останеш при мен.

Струваше ми се ужасно досадно да защитавам избора си пред всички. Провела бях съвсем същия разговор и с мама предишната вечер. Както и с брат си Джейсън преди няколко дни. Единствено Алексис ме подкрепяше, но даже аз си давах сметка, че от всичките ми приятелки нейната преценка подлежи на най-голямо съмнение. Вече ми се губеше бройката на мъжете, с които беше преспала — тя се водеше единствено от мотото „защо пък не, по дяволите".

— Там е работата, Кейт — казах, — че вече съм вътре и с двата крака, независимо дали живея с Гейб, или не. Така че по-добре да се порадвам на времето с него, докато все още е тук.

Кейт помълча за момент, после ме прегърна.

— О, Лу — каза. — Ще продължавам да те обичам, каквото и да стане, но. по-добре намери начин да си бронираш сърцето. Защото имам лошо предчувствие.

Кейт, разбира се, имаше право. Но вече беше късно да променя траекториите — твоята, моята, нашата. И продължих да отстоявам решението си. До ден-днешен стоя зад него. Никога не съм се чувствала така истински жива като през тия пет месеца, когато живяхме заедно. Ти стана повратна точка в живота ми, Гейб. Радвам се, че така решихме. То беше плод на нашата свободна воля, независимо какво ни готвеше съдбата.