XLVIII

ВЪПРЕКИ ЧЕ ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ИЗДИРВАХ реални житейски истории за „Иска се цяла галактика", с които опитвах да представя колкото се може повече проблеми, отколкото се може повече страни и култури, за да послужат на сценаристите като база за различните епизоди, самата аз не бях стигала по-далече от Европа. Ето защо двамата с Дарън решихме да прекараме медения си месец в Турция. Исках да чуя призива за молитва от минаретата. Исках да видя поне малка част от една от страните, които проучвах. И още щом пристигнахме, започнах да си водя бележки. Видях на улицата жени с покрити глави, които разговаряха с друга, чиято коса падаше свободно по раменете. И веднага на коляно, върху използвано билетче, си записах да предложа подобна сцена в следващия ни епизод, но изпълнена от извънземни, разбира се.

— Стига си писала! — обади се Дарън. — Нали сме на меден месец! Работата остана в Ню Йорк. Откакто сме тук, нито веднъж не съм се обадил в офиса, а ти непрекъснато драскаш нещо и си мърмориш под нос.

Спрях да пиша насред думата.

— Моята работа е важна за мен — отвърнах. После обаче си спомних какво ти бях казала, когато се обади. — Ние, двамата, обаче сме по-важни. Спирам. — И наистина го направих.

Въпреки това не престанах да си мисля какво ли щеше да е, ако на това пътуване бяхме ти и аз. Ти не би ме спрял да записвам — вместо това щеше да предложиш още идеи. Двамата заедно щяхме да се оглеждаме за най-добрата гледна точка за снимка — както правехме, обикаляйки из Манхатън, докато не се протрият подметките на кецовете ни.


СВАТБЕНОТО НИ ПЪТЕШЕСТВИЕ С ДАРЪН НИ ОТВЕДЕ в Кападокия и ние попаднахме сред пейзаж, който приличаше на лунен. Малко преди зазоряване полетяхме с балон, който се издигна нависоко точно навреме, за да видим изгрева. Гледката беше изключителна — водовъртежи от розово, оранжево и пурпурно — а ръцете на Дарън бяха сключени около мен, топлеха ме и ме караха да усещам любовта му насред небесното величие. Аз обаче не спирах да мисля за ония жени. Щеше ми се да бях поговорила с тях, да ги разпитам за живота им и какво биха искали да знаят американските деца за Турция.


ПО-КЪСНО ДВАМАТА С ДАРЪН се озовахме на място, наречено долината Дервент. Дарън се зачете в пътеводителя. „Дервент, или Долината на въображението, е покрита със скални образувания, които имат формата на хора и животни. Отделете време, за да разберете какво виждате вие в техните очертания."

Стоях до него и виждах пред себе си камила, делфин и змия в шапка.

— Според мен онова, там, прилича на Дева Мария — каза той, сочейки към една скална колона. — А вие какво мислите, госпожо Максуел? — Наричаше ме госпожа Максуел по време на цялото пътуване, което отначало ми се виждаше сладко и забавно, после обаче взе да ме дразни. Казах му, че съм приела неговата фамилия само в личния си живот, но в работата продължавам да бъда Луси Картър. Така ли фигурирам в указателя на твоя телефон? Или промени името ми, когато двамата с Дарън се оженихме? Твоят шеф ми казва Луси Картър-Максуел. Всъщност ти също ме наричаш така. Предполагам, че по този начин си ме възприемал.

Загледах се в скалата, която сочеше Дарън, търсейки да съзра фигурите на майка и дете, очертания на воал.

— Виждам само човек, който държи фотоапарат — казах.

Загрузка...