Светлината, която изгубихме

LIII

ПРЕДСТАВЯМ СИ ОПРЕДЕЛЕНИ МОМЕНТИ ОТ МИНАЛОТО така ясно, все едно мога да се върна назад и да възпроизведа всичко дума по дума; после обаче идват дълги отрязъци от време — дни и седмици — които се сливат в едно. Месеците след връщането ми на работа, когато Вайълет беше още бебе, са ми като смътно петно. Почти не спях, подготвях две нови шоу програми, цедях с помпа кърмата си в работата и се стараех да прекарвам колкото може повече време с Вайълет. Вече почти не влизах във фейсбук, само когато трябваше да постна задължителните снимки „5 месеца", „6 месеца", „7 месеца". Така че пропуснах вашите снимки с Алина. Изпуснах развоя на цялата ви връзка. Ако не бях толкова заета, сигурно щеше да ми направи впечатление, че не сме общували след събирането за годишнината от завършването, но тогава изобщо не го забелязах. По онова време се бях върнала към състоянието, при което ти нямаше значение; в състоянието отпреди телефонното ти обаждане в деня на сватбата ми.

После, както поствах снимките на Вайълет „8 месеца" и лайквах фотосите от пътуването на Джулия до Амстердам, пред очите ми изведнъж попадна иконка на малко сърце в прозорчето за новини. „Гейбриъл Самсън се сгоди за Алина Александров." Отдолу имаше ваша снимка — ти беше прегърнал красива жена със златистокестенява коса, широко разположени лешникови очи и огромна усмивка. Стомахът ми стана на топка. „Това не би трябвало да те засяга — казах си. — Ти си омъжена, имаш дете, двамата не сте се виждали повече от година и не сте заедно повече от пет години." Въпреки това ме засегна. Всичко се беше променило. В тази снимка видях моето „би могло". Видях пътя, по който не поех.

Прекарах цял час, разглеждайки снимките ви от почивката в Хърватия. Никога не съм ходила в Хърватия. А ето те после теб в Китай, на върха на Великата китайска стена. След това в Египет, танцуваш с Алина, която е облечена в пола на кючекчийка от яркочервен шифон, обшита със сребърни парички. Стъписа ме ревността, която породи този ваш живот у мен. Аз също исках да изкача Великата китайска стена; аз също исках да танцувам кючек в Египет.

Ти отново се беше установил в Багдад, изглежда, тя също — работеше за „Гардиън". Влязох в сайта на вестника и прочетох всичките й статии. После пуснах името й в търсачката на Гугъл и разгледах нейната страница в Уикипедия. Там имаше линк към твоите страници и ъпдейт за годежа ви, явно прибавен наскоро.

Пуснах в търсачката моето име. Аз нямах страница в Уикипедия. Дарън също. После Вайълет започна да плаче и аз изгасих компютъра. По-късно обаче ти написах кратък имейл: „Поздравления!".

Ти не отговори.