Светлината, която изгубихме

LVI

ОНОВА ЛЯТО ДВАМАТА С ДАРЪН СЕ НАКОНТИХМЕ за първи път от много време и отидохме на сватбата на Гевин. Почти не го бяхме виждали след раждането на Вайълет и едва познавах годеницата му.

Дарън подсвирна възхитено, когато се появих в дневната с тъмносиня рокля с дълбоко деколте.

— Секси мамче — възкликна. Усмихнах се.

— Хайде да потегляме, хубавецо.

Трябваше да пристигнем по-рано от останалите гости, защото Дарън беше шафер. Гевин ни посрещна весело.

— Ето че и аз открих моето момиче като от картинка — каза през смях.

Не се бях сещала за това от години — как навремето, като се запознахме, ме нарече момиче като от картинка.

— Какво всъщност означава това? — попитах.

— Нищо сериозно — побърза да се намеси Дарън. После се обърна към Гевин. — Е, човече, какво се иска от мен?

Двамата се отдалечиха, а аз тръгнах към групата съпруги и приятелки на останалите шафери, които стояха скупчени около поднос с шампанско. Много хитро измислено. Типично за Гевин.

ПО-КЪСНО НА СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО се озовах на бара до Гевин. И двамата бяхме пили доста. Всички гости вече бяха попрекалили с алкохола.

— Ама, наистина — взех да подпитвам, — какво значи това „момиче като от картинка"?

Той се разсмя.

— Дарън ще ме убие, че съм ти казал, но онова лято той си направи списък точно какво гадже търси. Ти отговаряше на всички точки. Брюнетка. Завършила университет от „Бръшляновата лига". От Бруклин. Между двайсет и две и двайсет и пет. Израснала на Източния бряг. С хубаво тяло. Останалото вече не го помня. С две думи, сякаш беше слязла от картина, затова те кръстихме.

— Момиче като от картинка — довърших вместо него.

— Точно така! — провикна се Гевин и чукна чашата си с „Джони Уокър" в моята водка с мартини, после отпи.

Такова нещо звучеше съвсем в стила на Дарън, така че не би трябвало да съм изненадана. Но сега любовта му към мен вече ми се виждаше някак по-малко истинска и спонтанна, някак предварително изчислена. Не ми хареса усещането — все едно бях приравнена до списък с критерии, които трябваше да покрия.

Дарън се зададе отнякъде.

— Току-що научих, че съм била измислена на хартия — посрещнах го. — Добре че не съм няколко сантиметра по-висока, иначе щях да бъда дисквалифицирана.

Той се разсмя.

— Човек нищо няма да намери, ако не знае какво точно търси. — Шотовете, които беше обърнал с останалите шафери, го бяха направили по-небрежен към думите. И по-шумен. — Онова лято търсех теб.

— Или някоя като мен — отвърнах. Аз също не внимавах много с приказките.

— Стига, исках точно теб — каза той, обви ръка около талията ми и ме придърпа към себе си. — Списъкът просто ми помагаше да се съсредоточа върху жените, които си заслужават.

— Жените, които си заслужават?! — повторих като ехо.

— Хайде и ти сега! — Той обърна поредния шот, който му подаде Гевин. — Ела да танцуваме.

Оставих се да ме отведе на дансинга. Щом се завъртяхме във вихъра на туиста обаче — и двамата го танцувахме ужасно — взехме да се заливаме от смях и мрачните ми мисли за списъка с идеалното гадже се разсеяха. Но напоследък много мисля за него. Ако тогава и аз си бях направила списък, ти и Дарън едва ли щяхте да покриете всички критерии. А ако Дарън направи такъв списък сега, аз едва ли ще съм неговото момиче като от картинка.