Кралят

14

Никое друго място в центъра на Колдуел не можеше да се сравнява с „Комодор“. Висока двайсет етажа, луксозната постройка се издигаше над река Хъдсън. Апартаментите в нея бяха просторни, обзаведени със свръхмодерни кухни и бани. Прозорци, които стигаха от пода до тавана, гарантираха, че изгледът в четирите посоки е също толкова неделима част от декора, колкото и всички мебели и украси на собствениците; говореше се, че известни личности ги използват, когато искат да си починат от Манхатън.

На покрива дори имаше площадка за кацане на хеликоптери.

Ай Ем слезе на осемнайсетия етаж и свърна надясно. След около стотина стъпки спря пред вратата, на която пишеше 18А и отключи месинговото резе, което с брат му бяха монтирали, когато се нанесоха пред пет години.

Стъпките му из огромния апартамент не вдигаха почти никакъв шум, въпреки че върху полираните подове нямаше килими; модернистичната мебелировка бе минимална – не само като стил, но и като количество.

По дяволите… гледката бе все така невероятна. Особено така, посред нощ, без никакви светлини вътре. Това бе вечерното лице на града и всичко блещукаше: плетеницата от светлинки по фасадите на небостъргачите, двойните сводове на двата мос­та, ивиците от червени стопове и бели фарове, които се движеха покрай брега там долу.

Толкова лесно бе да забравиш, че сърцето на Колдуел е мръсно място, в което има толкова бедност, колкото и богатство… ако не и повече. Тук горе, откъснат от реалността, далеч от виещите сирени и вонята на боклуци, бе лесно да повярваш в тази дезинфекцирана версия на града.

Ала Ай Ем не беше глупак.

Той запали осветлението и отиде до плъзгащите се стъклени врати, извеждащи на терасата. Отвори една от тях и студен порив на вятъра нахлу в стаята, раздвижвайки застоялия въздух. Посетителят му щеше да дойде чак след един час, но той искаше да е сигурен, че мястото ще изглежда обитавано. Отиде в отворената кухня и създаде дискретно безредие, като сложи няколко чисти чинии в сушилнята до умивалника и разпиля по плота… я да видим… една-две лъжици. Полупразен пакет престоял чипс. Списание за мъжка мода, което прелисти и остави отворено на страница с палто, което Трез би харесал.

След това се зае да свари кафе.

С брат му нямаха никакво намерение да се върнат тук когато и да било, но Ай Ем бе задържал мястото, без да го изпразни от мебелите, защото бе важно с’хийб да не заподозрат, че са се преместили. Последното, което искаха, бе отряд, изпратен да ги издири. Особено ако по някакъв начин той цъфнеше в имението на Братството…

Ай Ем се обърна рязко към стъклената врата. На терасата отвън една фигура се бе материализирала като призрак от черната нощ, а одеждите ѝ плющяха от силния вятър.

– Добре дошъл – извика Ай Ем към първосвещеника с глух глас. – Подранил си.

Окей, кой от тях двамата беше изгубил представа за времето?

Фигурата се приближи до прага, движейки се така овладяно и плавно, че сякаш се рееше над земята.

– Поканен ли съм? – разнесе се сух глас.

Сърцето на Ай Ем пропусна един удар.

Мамка му, това не беше правилният жрец.

С всички тези одежди, покриващи посетителя от глава до пети, беше предположил, че знае кой стои насреща му.

Това бе по-лошо. Много по-лошо.

Екзекуторската качулка би трябвало да му го подскаже.

– Е, Ай Ем? – Буквално можеше да чуе отвратителната му усмивка.

– Да, влез – покани го Ай Ем, докато пъхваше незабелязано ръка под палтото си и откопчваше кобура, в който беше неговият глок. – Никога не съм си мислил, че ще те видя в къщата си.

– Интересно. Не подозирах, че си толкова наивен. – Мъжът трябваше да наведе глава, за да влезе. – Не е ли това домът и на твоя брат?

Мамка му, единственото, за което Ай Ем бе в състояние да мисли, бе Мрачния жетвар.

Но разбира се, убитите от С’Екс, палача на кралицата на сенките, можеха да напълнят цяло гробище. А и той сякаш бе създаден, за да сее смърт. Висок бе близо два метра и петнайсет и тежеше поне сто и трийсет килограма… най-малко. А гласът, който долиташе изпод качулката? Неподправена злина.

– Чух, че никога не си канил Анслай да влезе – каза той, затваряйки плъзгащата се врата зад себе си. – Трогнат съм.

– Недей. Всъщност върховният жрец смяташе, че това място е прекалено омърсено от контактите ни с човеците. Кафе?

– Сякаш сме на среща? – За разлика от върховния жрец, С’Екс не понасяше правилата на кралския двор, нито пък формалностите, които се съблюдаваха между членовете на с’хийб. Разбира се, върховната им господарка не го държеше до себе си заради чара му. – И да, защо не. Приятна ми е идеята да ми прислужваш.

Ай Ем скръцна със зъби, но премълча. С’хийб бяха вдигнали залога хилядократно, изпращайки С’Екс вместо жреца, така че нещата вече бяха започнали зле.

Заобиколи гранитния плот и извади две чаши от стъкления шкаф, като се надяваше копелето да не го пие с мляко. Докато кафе машината бълбукаше и съскаше, последното, което Ай Ем очакваше, бе С’Екс да се приближи и да седне на високото столче, без преди това да е огледал мястото.

За съжаление, това вероятно означаваше, че вече го е направил.

– Значи, с брат ти сте били доста заети напоследък. – С’Екс сложи масивните си ръце върху плота и се опря на тях. – Е, така ли е?

– Имаш ли нещо против да свалиш това нещо от главата си? – Ай Ем се взираше право в мрежестата материя, която закриваше лицето му. – Искам да видя очите ти.

– Колко романтично.

– Ни най-малко.

– Нали си даваш сметка, че изобщо не си в положение да изискваш каквото и да било?

– Ти ненавиждаш да носиш тази качулка. Не се преструвай.

– За разлика от някои други, на мен дългът не ми тежи.

– Глупости.

Кратката пауза, която последва, говореше, че май все пак бе успял да докосне някаква струна. Но това не трая дълго.

– Кафето е готово. Донеси ми моето, ако обичаш.

Ай Ем се извърна, така че другият да не види стиснатата му челюст.

– Захар?

– И така съм достатъчно сладък.

Да бе.

Ай Ем донесе двете чаши.

– Сламка обаче не мога да ти намеря. Съжалявам.

С’Екс откри лицето си, отмятайки качулката с бързо, сигурно движение… въпреки че тя трябва да тежеше близо петнайсет килограма.

И да – това, което се показа отдолу, бе точно каквото Ай Ем си го спомняше. Тъмна, тъмна кожа. Проницателни черни очи. Глава, обръсната с церемониалните фигури. Бели татуировки върху гърлото, покриващи всеки сантиметър от него.

И между другото – това изобщо не беше мастило. А отрова – инжектирана по такъв начин, че когато умъртвеше кожата, тя се „обезцветяваше“. За да докажат мъжествеността си, повечето мъже си правеха една малка татуировка на ръката… и дни наред бяха болни. Ала никой, абсолютно никой не носеше нещо, сравнимо с това на С’Екс.

Копелето беше чудовище. Особено когато се усмихнеше – защото по някаква причина (вероятно прекомерният тестостерон) кучешките му зъби винаги бяха напълно издължени.

– Доволен ли си сега? – провлачи той.

– Едва ли бих избрал точно тази дума. – Ай Ем отпи от чашата си. – Е, на какво дължа тази чест?

Или ритник в топките.

С’Екс се подсмихна лекичко… което бе по-гадно и от истинската му усмивка.

– Значи, с брат ти сте били заети.

– Това вече го каза.

– Отбих се тук един-два пъти. Нищо особено – просто реших да намина. Напоследък никакви ви няма. Заети сте с жените?

– Работим.

– Денонощно, значи. Хмм… за пари ли се тревожите? Имате ли нужда от заем?

– Не и от теб. Не мога да си позволя твоя процент.

– Напълно си прав. – Черните очи се присвиха срещу неговите. – Е, къде сте?

– Наблизо. А сега тук, очевидно.

– Не мисля, че вече живеете тук.

– Тогава защо седиш върху нещо, което ми принадлежи?

– Обзалагам се, че ако отида в стаята ти, дрешникът ще е празен.

– А аз предполагам, че влизането с взлом е част от твоите „отбивания“… освен ако не си променил стила си.

С’Екс се облегна назад и скръсти ръце под робата си.

– Колко грубо би било да вляза тук и да започна да душа наоколо. Направо немислимо.

– Искаш да кажеш, че не си го сторил? – Ай Ем извъртя очи. – Нима?

– Не съм. А може би лъжа. Като теб за това, че все още живеете тук.

– Може би просто си идвал, когато ни е нямало.

– Окей, да вземем тази вечер. Защо си с палто? Защо лъжиците върху плота са чисти? А списанието? От миналия месец. И все пак – отворено, сякаш сте го „чели“. – Той дори направи жеста за кавички. – А един отворен пакет чипс не прави пълен килер.

По дяволите.

– Модните списания не са ли контрабанда в Територията?

С’Екс отново се усмихна.

– Нейно кралско Величество се грижи да съм доволен. Какво да ти кажа?

Или това, или дори кралицата се страхуваше от него.

Ай Ем притвори клепачи.

– Говори.

– Мислех, че точно това правя. Или използвахме езика на знаците, без да съм го забелязал?

Ала после палачът изведнъж стана сериозен; намръщи се над чашата си, без да помръдва на стола.

И колкото по-дълго траеше мълчанието, толкова по-странна ставаше ситуацията. С’Екс не беше от онези, които си губят времето и съвсем не беше търпелив… обикновено копелето беше решително като верижен трион.

Ай Ем чакаше по две причини. Първо – имаше ли друг избор? И второ – след всичкото това време вече бе свикнал.

Благодарение на Трез с неговите простотии, Ай Ем притежаваше диплома по „нищо-не-мога-да-направя“.

С’Екс отново премести очи към него.

– Върховният жрец идва, за да ти съобщи, че времето на Трез изтече. Кралицата иска онова, което ѝ беше обещано, и дъщерята е готова да го приеме. Оттук нататък всяко забавяне ще има сериозни последици. Така че, вярвай ми, като ти казвам – ако знаеш как да накараш брат си да се подчини, направи го. Сега.

– Ще ти заповяда да го убиеш, нали? – мрачно каза Ай Ем.

Палачът поклати глава.

– Още не. Ще започна с родителите ви. Първо майка ви. След това – баща ви. И няма да е приятно. – Погледът му не трепваше нито за миг. – Наредено ми е да я завържа и най-напред да ѝ обръсна главата… след това да я изнасиля и да я накълцам, така че кръвта ѝ да изтече бавно. Баща ти ще трябва да гледа, а онова, което ще му причиня след това, ще бъде още по-ужасно. Ако изобщо ги почиташ, говори с брат ти. Доведи го в Територията. Накарай го да постъпи правилно. Тя няма да спре, докато не го получи… и нека сме наясно – изобщо няма да се поколебая да си свърша работата.

Ай Ем подпря ръце на плота и се приведе напред. Връзката с родителите им беше… сложна, ако можеше да заеме един термин от фейсбук. Но това не означаваше, че ги иска мъртви и/или поругани.

Докато С’Екс се изправяше и слагаше екзекуторската си качулка, Ай Ем се чу да казва:

– Не докосна кафето си.

– Може да си го отровил – сви рамене палачът. – Не поемам рискове с никого… съжалявам.

– Умно. – Ай Ем го огледа преценяващо. – Но разбира се, ти си истински професионалист.

– И репутацията ми е напълно заслужена, Ай Ем.

– Знам. – Ай Ем изруга под носа си. – Отлично съм запознат с работата ти.

– Не натискай спусъка ми. Аз нямах родители, а ми се ще да бях имал. Тази задача определено не ме привлича.

– По дяволите, не зависи от мен. – Ай Ем сви ръце в юмруци. – А ако трябва да съм откровен, не съм сигурен дали Трез ще го бъде грижа. Той ги мрази.

С’Екс поклати глава.

– Това не е добра новина. За никого от вас.

– Какво, дяволите да го вземат, ѝ пречи да си намери някой друг?

– Ако бях на твое място, не бих задавал този въпрос. – С’Екс се огледа наоколо. – Приятно местенце, между другото. Точно по мой вкус… а и гледката страшно ми харесва.

Странният му тон накара Ай Ем да присвие очи. Мамка му…

– Разбираш го, нали?

– Кое? Защо някой би поискал да се махне от Територията? Да има собствен живот? – Изведнъж лицето му се превърна в маска. – Нямам представа за какво говориш.

С тези думи палачът се обърна и се отправи към плъзгащата се врата с изяществото на хищник, а одеждите му се развяваха зад него.

– С’Екс.

Той погледна през рамо.

– Да?

Ай Ем взе кафето на госта си, поднесе го към устата си и го изпи на една голяма глътка, въпреки че то изгори гърлото му.

Когато върна чашата върху плота, палачът му се поклони.

– Притежаваш повече достойнство от мнозина, Ай Ем. И именно затова дойдох. Всъщност те харесвам… не че това ще ти помогне от тази вечер нататък.

– Оценявам го.

Палачът се огледа, сякаш за да съхрани спомени за по-късно.

– Когато се върна при с’хийб, ще се опитам да забавя нещата, но оттук нататък зависи от теб. Примката може и да е надяната около врата на брат ти… ала ти си този, който ще трябва да го заведе там, където му е мястото.

– Нали си наясно, че не е чист.

– В смисъл?

– Чукал е човеци. Цял куп.

С’Екс отметна глава назад и се разсмя.

– Силно се надявам. Ако аз живеех във външния свят, със сигурност щях да го правя.

– Обзалагам се, че кралицата ти не мисли по същия начин.

– Тя е и твоя владетелка… и на твое място не бих залагал на тази карта. – С’Екс насочи показалец към него от другия край на стаята. – Ще го накара да премине през пречистването и ако оцелее (а това изобщо не е сигурно), той никога няма да бъде същият. Вярвай ми – дръж си устата затворена, когато става дума за любовния му живот. И още нещо – Анслай не знае, че съм идвал. Нека си остане нашата малка тайна, става ли?

След като палачът излезе на терасата и изчезна в нощта, Ай Ем се приближи и затвори вратата. После отиде до бара в другия край на отвореното помещение и си сипа бърбън.

Козът на Трез май изобщо нямаше да се окаже толкова силен, колкото той си мислеше – пристрастеността му към секса явно нямаше да има отблъскващия ефект, на който се надяваха.

Страхотно.

А ако С’Екс не се беше появил, за да го предупреди да държи сексуалните подвизи на брат си в тайна? Господ знае какво би могло да се случи.

За пръв път чуваше за пречистващия ритуал, но не беше трудно да се досети какво представлява.

Едно нещо беше сигурно – никога и през ум не му беше минавало, че ще е задължен на студенокръвния екзекутор. Ала ето че той май не беше единственият, когото ограниченията на Територията задушаваха.

Въпросът бе – сега какво? И разполагаше с десетина минути, за да се оправи с цялата тази гадост, преди да пристигне първосвещеникът.