Кралят

29

Естествено, че беше Селена.

В мига, в който чу почукването на вратата, Трез си пое дълбоко дъх и… да, уханието ѝ я предхождаше, струеше под вратата.

Тялото му начаса се втвърди, пенисът му се удължи върху долната част на корема му, напирайки под одеялото.

Отпрати я – обади се част от него. – Ако ти е останала поне някаква почтеност, отпрати я…

Това едва ли беше най-подходящият довод. В крайна сметка, нали обмисляше да обрече родителите си на смърт – колко скаутски дух можеше да му е останал…

Трез нареди на ума си да престане да буксува. В този момент имаше такава нужда от кръв, че нямаше да разбере нищо. Първо да се нахрани. Щеше да мисли след това.

И така – обратно към „господи, моля те, не Селена“.

Проблемът бе… кой друг би могъл да дойде? Не беше виждал друга Избраница в това място освен нея и Лейла, която бе вън от играта. А ако не се възползваше от вената, която щеше да му бъде предложена, единствената друга възможност бе да отиде в клуба и да изреди половин дузина човешки жени… което му звучеше точно толкова съблазнително, колкото и перспективата да пие мазут.

Да не забравяме и факта, че в настоящото му изцедено състояние това може би нямаше да се окаже достатъчно. И още нещо интересно? Не мислеше, че изобщо е в състояние да се изправи и да се обуе. Как, по дяволите, щеше да се добере до „Желязната маска“ и…

Откъм вратата отново се разнесе тихо почукване.

Трез пъхна ръка под завивките, намести ерекцията си така, че да лежи възможно най-хоризонтално… и допирът го накара да стисне зъби.

Трябва да го направиш с нея – каза си той. – Веднъж и никога повече.

– Селена… – Мамка му, звукът от името ѝ, откъснало се от устните му, го накара да се почувства така, сякаш ръката му отново бе върху пениса.

О, чакай, той изобщо не я беше извадил отдолу.

Докато Селена отваряше вратата, Трез сложи ръка върху одеялото и ѝ заповяда да остане там.

Пресвета Богородице, майко Божия… ако можеше да цитира ченгето от Бостън.

Изглеждаше прелестно, както винаги, с белите си одежди и вдигнатата коса, ала гладът му я превърна в трансцендентално видение… което го удари право там долу. Хълбоците му се извиха, пенисът му се молеше за нещо, каквото и да било, от нея.

Лоша идея, помисли си той.

И наистина – Селена се поколеба на прага, оглеждайки се наоколо, сякаш бе усетила с какво е зареден въздухът.

Това бе последният му шанс да я отпрати.

Той не се възползва.

– Затвори вратата. – Гласът му беше толкова нисък, че се изкриви.

– Ти страдаш.

– Затвори я.

Щрак.

Запалена беше само една лампа, онази до отоманката, и масленожълтата светлина сякаш действаше като звукова бариера – всички шумове в стаята сякаш се усилиха, а тези отвън затихнаха.

А може би се дължеше на цвета на очите ѝ.

Докато се приближаваше, тя вдигна ръкав, оголвайки бялата си китка. В отговор вампирските зъби на Трез не просто се издължиха, а направо изскочиха от горната му челюст… и господи, как само копнееше за онова, което тя щеше да му предложи. Искаше гърлото ѝ… искаше я гола под себе си, зъбите му – впити в шията ѝ, докато пенисът му…

Трез простена и отметна глава назад, стиснал одеялото в юмруци.

– Не се тревожи – побърза да каже тя. – Ето, пий от мен.

Въпреки въздуха в стаята, Трез усети, че не му достига кислород, докато дишаше накъсано през полуотворената си уста.

А после пръстите ѝ докоснаха ръката му и той отново прос­тена, мъчейки се да се отдръпне. Стиснал зъби, той прекрасно си даваше сметка, че това е много лошо.

– Селена, не мога… не мога да го направя…

– Не разбирам.

– Трябва да си вървиш… – По дяволите, едвам успяваше да говори. – Върви си или ще…

– Пий – рязко го прекъсна тя. – Трябва да пиеш…

– Селена…

– Трябва да вземеш вената ми…

– …трябва да си вървиш.

Говореха един през друг, без да стигат доникъде, докато Селена не взе нещата в свои ръце. За миг Трез си помисли, че умът му погажда номера, ала не… стаята наистина се изпълни с миризмата на прясна кръв.

Беше порязала китката си.

Огромна грешка.

Трез изрева и се хвърли върху нея… и то не към китката ѝ. Пръстите му пуснаха намачканата завивка и като я сграбчи за раменете, той я преметна през скута си и я сложи върху дюшека.

Секунда по-късно вече беше отгоре ѝ, одеялото – смачкано между тях, китките ѝ – притиснати към възглавниците до главата ѝ.

Един поглед в шокираните ѝ очи го накара да замръзне. И все пак не бе в състояние да я пусне.

Дишаше като парен локомотив, тялото му беше кораво, мускулите му потръпваха.

– Мамка му – простена той и отпусна глава.

Слез от нея – нареди на тялото си. – Слез от нея, по дяволите…

Отне му няколко мига, докато забележи, че нещо се полюшва под него. А после осъзна, че е тя. Тя… се движеше под него, и то не в опит да се измъкне. Очите ѝ, преди малко разтревожени, сега бяха замъглени, устните ѝ – полуотворени, гръбнакът ѝ – извит в дъга.

Тя го искаше. Уханието ѝ нахлуваше в ноздрите му, кръвта ѝ препускаше във вените ѝ, разгорещена като неговата.

– Селена – простена той. – Съжалявам…

– За какво? – дрезгаво каза тя.

– За това.

Зъбите му се впиха дълбоко в шията ѝ, кръв окъпа езика му и се стече по гърлото му. А докато той пиеше от нея, тялото му се движеше с мощни тласъци, в отчаян опит да се добере до сърцевината ѝ под намачканото одеяло, пенисът му пулсираше, търкането още повече влошаваше нещата.

Докато пиеше жадно, в гърдите му отекна ръмжене и изпълни въздуха със звука на мъжко животно, което получаваше онова, от което се нуждае… или поне част от него. И може би не беше толкова лошо, че бе така прегладнял за кръв. В противен случай сексуалната нужда може би щеше да надделее.

Докато само пиеше от нея, все още можеха да се върнат назад.

Само една стъпка по-далеч и щяха да бъдат…

Моя, обяви един глас дълбоко в него.

Моя.

* * *

Беше си мислила, че е подготвена за това. Мислила си бе, че е готова да се качи в стаята му, да се приближи до леглото му, да го остави да пие от китката ѝ. Предположила бе, че е готова да изпълни задълженията си и да запази за себе си тайната, че го желае.

Вместо това беше поразена. От отприщеното му могъщес­тво, от начина, по който се бе впил в гърлото ѝ… от сексуалното отчаяние, с което тя се нуждаеше от него. И не беше само това. Докато беше прикована под огромната му тежест, докато усещаше тласъците на бедрата му над себе си, докато знаеше, че пие от вената ѝ, тя не се боеше от статуите в гробището там горе. Как би могла да се страхува от тях в този миг? Не и когато тялото ѝ беше в това състояние, не и когато ръцете и краката ѝ, самата ѝ сърцевина бяха отпуснати и горещи, жадуващи да го приемат.

Отвори очи и погледна към тавана над мургавите му рамене.

– Вземи ме – простена тя в ръмженето му. – Вземи ме…

В отговор пръстите му се плъзнаха до дланите ѝ и се преп­летоха с тях, обгръщайки, а не пленявайки, докато пиеше от вената ѝ, а наболата брада по бузата му я драскаше леко. Тласкана от неосъзнат инстинкт, Селена разтвори крака и начаса тласъците на тялото му го насочиха право към копнеещата ѝ до болка сърцевина, то се стремеше напред, отъркваше се в нея… ала някак неопределено, смътно. Тя го искаше фокусирано.

Искаше и двамата да бъдат голи, докато той го прави.

Само че не бе в състояние да помръдне. Трез я беше приковал към леглото и невъзможността да получи това, за което копнееше, още повече изостри глада, надигнал се в нея, нуждата ѝ беше още по-отчаяна, защото не можеше да я удовлетвори. Опитът ѝ да оттласне ръцете му беше обречен, нейната сила бе нищо в сравнение с неговата.

– Още – простена тя; гръбнакът ѝ се изви, гърдите ѝ се нап­регнаха до болка, сърцето се блъскаше в тях.

Всяка глътка кръв, изтръгната от вената ѝ, всяко всмукване на устните му я довеждаше още по-близо до ръба на някаква пропаст… и тя никога досега не бе искала толкова отчаяно да падне. Въпреки че нямаше идея какво я очаква на дъното, не можеше да си представи, че е възможно да се издигне още малко, без да се разпадне на късчета.

Ала грешеше.

А после Трез спря.

Изруга и се отдръпна от нея с огромно усилие… но дори така не отиде далеч. Извадил зъби от вената ѝ, той отпусна глава и сякаш цяла вечност остана така. Докато езикът му не близ­на раните ѝ, за да се затворят.

Не може да е свършило – трескаво си помисли си Селена. – Не може…

– Съжалявам – гърлено каза той.

– Моля те… моля те – дрезгаво отвърна тя. – Не спирай…

Това го накара да вдигне рязко глава. И, прескъпа Скрайб Върджин, беше великолепен. Плътните му устни бяха полуотворени, тъмните му очи – премрежени, по бузите му беше избила червенина, едновременно заситен и гладен за още, мъжкото животно в него беше нахранено само донякъде.

А Селена прекрасно си даваше сметка коя част липсваше.

И все пак, когато се опита да посегне към него, ръцете ѝ си останаха уловени в желязна хватка.

– Вземи ме – умоляваше тя. – Там долу… нуждая се от теб там…

– Исусе Христе! – Той изплю думите и се отдръпна толкова рязко, че почти се хвърли от леглото.

Когато се изправи на крака, за миг като че ли не бе сигурен къде е, но после отиде в банята и затръшна вратата след себе си.

Селена усети, че я облива студ. И то не само защото тялото му вече не я покриваше. Беше срам. Унижение.

Но как можеше да сгреши така?

Нужни ѝ бяха няколко опита, преди да успее да седне. Когато най-сетне се надигна от възглавниците, оправи разрошената си коса и притвори двете половини на робата си. Обърна се и погледна мястото, където беше лежала. Кръвта ѝ беше яркочервено петно върху белите чаршафи.

Китката ѝ все още кървеше там, където я беше порязала, и тя се погрижи за тази рана със собствения си език. След това преметна крака над ръба на леглото. Струваше ѝ се, че са прекалено слаби, за да издържат тежестта ѝ, ала нямаше друг избор, освен да им заповяда да ѝ служат.

Приближи се до затворената врата на банята и сложи ръка върху дървото. От другата страна се чуваше тежкото му дишане.

Отвори уста с намерението да се извини за дързостта си и да се сбогува… пое дълбоко дъх…

Миризмата на възбудата му бе все така силна и Селена се намръщи. Той още я желаеше. Защо тогава…

Поне унижението ѝ можеше да отслабне малко.

– Трез?

– Съжалявам.

Опита бравата и установи, че не е заключено, но когато понечи да отвори, той излая:

– Не! Недей…

Миризмата на възбудата му се засили и тя надникна. Беше в другия край, облегнат на умивалника, отпуснал ниско глава. И каквото и мъчение да изживяваше в ума си, тялото му очевидно бе съвсем наясно какво иска.

Ерекцията му беше… също толкова невероятна, колкото и останалата част от него.

– Затвори проклетата врата! – изрева той.

Само че Селена нямаше да го послуша. Не и след посещението ѝ в гробището там горе. Не и след като едва тази сутрин си бе напомнила какво я очаква. Тялото ѝ едва бе поело по пътя към смъртта, но тя отлично знаеше, че след като ставите започнеха да скърцат, времето бе жизненоважно.

Това може би бе единствената възможност, която щеше да има някога с мъж… и тя наистина го искаше. Всъщност би желала Трез дори и ако бъдещето вече не ѝ дишаше във врата.

А тялото му копнееше за нейното. Беше очевидно.

Поради всички тези причини Селена отвори напълно вратата.

– По дяволите – изруга той под носа си, а после, по-силно: – Селена, моля те.

– Искам го.

Трез поклати глава.

– Не, не го искаш.

– Искам… теб.

– Не можеш… за бога, Селена, аз те нараних.

– Не си.

Той погледна над изваяните мускули на ръката си. Зелените му очи грееха.

– Не ме притискай точно сега. Няма да ти хареса това, което ще стане.

– Искаш да те моля ли?

Огромното му тяло се олюля, сякаш бе изцедила силата му, вместо да му влее още.

– Не ни го причинявай, Селена. Не и тази нощ.

Тя се намръщи.

– Тази нощ?

Той посегна към една кърпа и я уви около бедрата си.

– Просто си върви. Наистина съм ти… благодарен, че ми даде онова, от което се нуждаех. Ала точно сега не мога да го направя.

И той ѝ обърна гръб – просто си стоеше там и се взираше в голата стена.

Селена придърпа реверите на дрехата си още по-плътно.

– Какво те измъчва…

– За бога, бездруго се каня да го начукам на родителите си, окей? Не искам да добавя и теб към този списък.

– За какво говориш?

Когато не получи отговор, Селена се приближи до него. Плат­нените подметки на обувките ѝ не издаваха никакъв шум и когато го докосна по рамото, той подскочи.

– Трез…

Той се обърна рязко и едновременно с това се дръпна назад, блъскайки се в стената.

– Моля те…

– Говори с мен.

Трескавите му очи обходиха лицето ѝ, раменете, тялото ѝ.

– Точно сега не искам да говоря. Искам…

– Какво? – прошепна тя.

– Знаеш какво… проклет да съм… но те желая. Така че наистина трябва да се махнеш.

Взираха се един в друг сякаш цяла вечност. А после тя реши да вземе нещата в свои ръце.

Когато посегна към лентата на кръста си, ръцете ѝ трепереха. Тя развърза панделката и остави парчето плат да падне на пода. Освободена, одеждата ѝ се разтвори, разкривайки средата на тялото ѝ, натежалите ѝ до болка гърди уловиха двете половини и ги задържаха.

Ала женствеността ѝ се разкри пред очите му, които се спуснаха надолу… и останаха там.

Устните му се разтвориха, вампирските му зъби отново се издължиха и този път Селена бе тази, която се олюля, когато сърцевината ѝ отговори, още повече разцъфвайки между краката ѝ, изпращайки зов.

На който Трез отговори, като падна на колене.

Селена не бе сигурна какво очаква, но определено не бе това, което последва.

Той вдигна ръце, плъзна ги под двете половини на робата ѝ и ги сложи на кръста ѝ. Първото ѝ впечатление бе за топлина… последвано незабавно от наелектризиращо усещане, сякаш искри преминаха от него в нея през широките му длани.

Беше толкова висок, че главата му стигаше точно под гърдите ѝ… единственото, което Селена се сещаше да направи, бе да прокара ръце по меките му ситни къдрици…

Този порив изчезна миг по-късно, когато устните му докоснаха улейчето между гърдите ѝ. А после корема ѝ. Надолу към пъпа.

Трез се облегна на пети, докато се спускаше все по-ниско, а тя… Той наистина ли щеше…

Селена простена и едва не изгуби равновесие, когато той докосна връхчето на голата ѝ женственост с устни; единственото, което я задържаше изправена, бяха ръцете му около кръста ѝ.

Допирът му беше мек и нежен, лицето и носът му се отъркваха в нея, устните му целуваха външната страна на гънките ѝ.

Тя искаше още.

И тъкмо когато се опитваше да оформи някакви думи, езикът му потъна в нея, сякаш за да я опознае, нахлуването беше така лениво, че тя не се стресна от непознатото му усещане. А после той се отдръпна и пак влезе, за да я вкуси отново.

Беше започнал да мърка.

Селена се приведе напред и като сложи ръце на раменете му, разтвори крака още по-широко… и едновременно с това усети, че губи търпение заради усилието да се задържи изправена – искаше цялото ѝ внимание да бъде погълнато от Трез и онова, което той правеше с нея. Да се тревожи за равновесие и…

Той реши този проблем, като я вдигна и я положи върху меката кожена постелка пред ваната.

Отдавайки се напълно на случващото се, независимо къде щеше да я отведе то, Селена вдигна ръце над главата си и изви гръбнак; гърдите ѝ щръкнаха и двете половини на одеждата ѝ се разтвориха, разкривайки тялото ѝ пред погледа му.

– Мамка му – с усилие изрече той, когато очите му се плъзнаха от върха на главата ѝ към твърдите ѝ зърна… по плоския корем и надолу към женствеността и краката ѝ.

Тъмната му ръка изпъкваше ярко на фона на бледата ѝ кожа, докато се спускаше в ленива милувка от ключицата към една от гърдите ѝ. Когато я улови в шепата си, Селена простена и гръбнакът ѝ се изви, коленете ѝ се вдигнаха нагоре… и се разтвориха.

Кърпата падна от тялото на Трез, разкривайки красотата на гладкото му тяло и огромната му мъжественост.

– Вземи ме – нареди му тя. – Научи ме.