Кралят

55

Като всички големи смени в живота, слънцето и луната не обръщаха никакво внимание на драмите, които се разиг­раваха на земята, разписанието им – напълно незасегнато от променящите се съдби там долу.

Беше доста след полунощ, когато Рот се събуди до своята шелан в брачното им легло, обвил ръка около кръста ѝ и взел едната ѝ гърда в шепата си. За миг се зачуди дали всичко това наистина се беше случило – периодът ѝ на нужда, онази гадост от страна на Съвета, техният отговор.

Може би всичко бе просто един кошмар.

Сгуши се по-близо до Бет, като внимаваше да държи възбудата си настрана. От сега нататък щеше да остави неговата лийлан да започва всеки сексуален контакт, поне докато не разберяха дали е бременна. А ако беше… е, не беше сигурен какво щеше да прави тогава…

Господи, наистина ли мислеше така?

– Буден си – каза Бет.

– Откъде знаеш? – промълви той в косата ѝ.

Тя се обърна в ръцете му.

– Просто знам.

Останаха да лежат така сякаш цяла вечност. Господи, как само му се искаше да може да я види… но вместо това се задоволи да прокара пръсти по чертите ѝ.

– Как се чувстваш? – попита той.

– Победоносно. – По гласа ѝ усещаше, че се усмихва. – Господи, обичам Ривендж. Наистина го занесе в Съвета.

Когато Рот не отговори, тя въздъхна.

– Това е нещо хубаво, Рот. Наистина.

– Да, така е. – Той я целуна по устата и се отдръпна. – Умирам от глад. Яде ли ти се нещо?

– Всъщност… не. Не съм гладна, но трябва да е време за Първото хранене. Освен ако не сме го проспали?

– Мисля, че е минало. А вие го наричате закуска, нали така? – Рот стана от леглото и отиде да пусне Джордж от банята. – Съмнявам се, че някой друг е буден. Партито продължи до пет следобед.

Когато отвори вратата на банята, кучето го посрещна възторжено, нашийникът му дрънчеше, опашката му се удряше в касата на вратата, в крака на Рот, в стената, докато обикаляше в кръг и се усмихваше така, че се разкиха.

– Рот?

– Здравей, моето момче. – Той коленичи пред кучето. – Какво става, голямото ми момче? Кой е голямо момче…

– Рот.

– Да?

– Да идем на работа, след като се нахраниш.

– Опитваш се да ме накараш отново да се метна на коня? – Той погали гладката глава на ретривъра и кучето кихна.

– Аха.

Рот потърка лице.

– Душ. Храна. След това ще говорим.

– Искаш да кажеш – ще работим.

Добрата новина, предполагаше той, бе, че в банята никой нямаше да очаква нищо от него. И докато се пъхваше под струята още преди да се е стоплила, и сам не знаеш защо бърза. Тази негова жена щеше да го ръчка, докато той не се върнеше на трона и не се зариеше в бумащина.

С тази перспектива, надвиснала над него, би трябвало да се мие на чешмата и да използва ветрило, за да се изсуши…

В първия миг не беше сигурен какво чува. Ала после, над шума от душа, разпозна звуците от напъни за повръщане.

Изскочи от мраморната кабина толкова бързо, че едва не се хлъзна по гладкия под.

– Бет! Бет…

– Добре съм – обади се тя.

Рот се втурна към отделното помещение на тоалетната и като разпери ръце, започна да опипва наоколо. Намери своята шелан на колене пред чинията; с едната ръка придържаше косата си назад, а с другата се беше подпряла на седалката.

– Ще доведа доктор Джейн.

– Не, няма…

Поредица напъни за повръщане я прекъснаха и докато стоеше над нея, на Рот му се искаше той да бе този, който се напъва и дави.

– Майната му – изруга и препъвайки се, тръгна към телефона…

Само дето апаратът иззвъня, преди да бе успял да вдигне слушалката, за да набере номера на клиниката в подземието. Мамка му, може би жената на Ви също бе започнала да чете мисли.

– Джейн?

– Ъъъ, не, господарю, Фриц е.

– А, слушай… можеш ли да ми изпратиш…

– Рот, престани. Добре съм – разнесе се гласът на Бет точно зад него.

Той се обърна рязко. Миризмата ѝ определено не говореше за медицински проблем… а тонът ѝ беше подразнен, не уплашен.

– А…

– Кого искате да ви изпратя? – попита икономът от другата страна на линията.

Бет отново се намеси:

– Рот, сериозно. Недей да безпокоиш жената, окей? Нищо ми няма.

– Тогава защо повръщаше?

– Моля? – каза Фриц. – Господарю?

– Не ти – промърмори Рот. – Или тя ще дойде, или…

– Добре, добре. Ще сляза в клиниката – отстъпи най-сетне Бет. – Нека само се облека преди това.

– Идвам с теб.

– Така и очаквах.

Рот изруга и се зачуди как ли ще преживее това – Бет или беше бременна и в такъв случай той щеше да прекара в неистов страх… колко? Осемнайсет месеца? Или пък не беше и тогава трябваше да ѝ помогне да преживее разочарованието си.

Или пък… можеше и да изгуби бебето.

Това беше третата възможност… господи, сега той бе този, на когото му се повдигаше.

– Благодаря, Фриц – каза в телефона. – След малко слизам…

– Господарю, само исках да ви уведомя, че тази вечер в къщата ще има работници.

– Работници?

– За билярдната стая. Щетите бяха… значителни. Настилката на пода трябва да бъде напълно подменена, но добрата новина е, че успях да наема онези, които са я правили, и го координирах с Тор. Мислех, че го е обсъдил с вас.

– Бяхме малко заети.

– Но не се тревожете, господарю. Взели сме всички необходими предпазни мерки. Майсторите бяха проверени от Вишъс, а братята ще са наблизо, за да надзирават работата. Боя се, че нямаме друг избор, ако искаме отново да използваме стаята.

– Всичко е наред. Не се тревожи.

– Благодаря, господарю.

Рот затвори телефона и се съсредоточи върху проблема със своята жена. Отиде до дрешника и нахлузи кожен панталон и впит потник.

– Да вървим – заяви, след като сложи твърдия повод на Джордж.

– Рот, нищо ми няма… – Пауза, а после: – О, мамка му.

Стъпки минаха забързано покрай него на път към тоалетната.

Съвсем спокойно Рот се върна при телефона… и каза на иконома да го свърже с доктор Джейн.

* * *

Трудничко ѝ бе да спори със съпруга си дали да отиде на лекар, или не, при положение че не можеше да вдигне глава от тоалетната чиния. Всеки път щом си помислеше, че пристъпът е отминал, Бет ставаше и се връщаше в спалнята… само за да се озове коленичила на мраморния под две минути по-късно, напъвайки се безуспешно да повърне.

– Няма причина да съм на легло – недоволстваше тя, вперила поглед в тавана над леглото им.

Когато Рот не отговори, тя обърна глава върху възглавницата и го изгледа сърдито. Той седеше в долния край на леглото с изпънати рамене и стисната челюст, огромното му тяло беше неподвижно като скала.

– Добре съм – добави тя.

– Аха.

– Очакват ни няколко страшно дълги месеца, ако се тревожим всеки път когато нещо ме заболи.

– Току-що се опита да си повърнеш черния дроб.

– Не съм.

– Значи, беше панкреасът?

Бет скръсти ръце на гърдите си.

– Усещам, че ме гледаш сърдито – каза Рот.

– Така е. Това е нелепо.

Почукването, което се разнесе в този миг, бе съвсем тихо. Също както и последвалото „Може ли?“.

– Влез. – Рот се изправи и протегна ръка, изчаквайки доктор Джейн да дойде при него.

– Здравейте – поздрави ги тя, докато пристъпваше в стаята… а после забави крачка и се огледа наоколо. – Мили боже, ама че спалня!

– Всичко е прекалено, нали? – каза Бет.

– Истинско ли е? – ахна Джейн, докато се здрависваше с Рот. – Искам да кажа… рубините и изумрудите? По стените?

– Да, истински са. – Рот сви рамене, сякаш не беше кой знае какво. – Бяха част от съкровищницата в Древната страна. Дариъс нареди да ги инкрустират тук.

– На това му се казва пищни тапети. – След тези думи доктор Джейн насочи вниманието си към Бет и се приближи усмихната, готова да се залови за работа. – Разбрах, че ти е станало лошо.

– Добре съм.

– Не, не е – намеси се Рот.

– Да. Съм.

Доктор Джейн сложи старомодната си лекарска чанта върху нощното шкафче и се прокашля.

– Е, защо все пак не проверим как си? Можеш ли да ми кажеш какво се случи?

Бет сви рамене.

– Повърнах…

– Поне двайсет пъти – намеси се Рот.

– Не беше двайсет пъти!

– Добре, трийсет…

Доктор Джейн вдигна умиротворително ръце и погледна първо единия, а после другия.

– Хм… знаеш ли какво бих искала да направя, ако нямаш нищо против, Рот? Какво ще кажеш да си поговоря с твоята шелан на четири очи … Не те изхвърлям, просто ми се струва, че ще е най-добре, ако двете с нея останем насаме за малко.

Рот сложи ръце на кръста си.

– Тя повърна. Поне десет пъти. Ако иска да замаже случилото се, много добре. Но фактите са такива.

– Окей, благодаря ти за информацията. Наистина го оценявам. – Джейн се усмихна. – Хей, знаеш ли какво ще помогне? Ако слезеш долу и ѝ донесеш солени бисквити и джинджифилова лимонада от кухнята.

Рот придоби буреносно изражение.

– Даваш ми работа, за да се отървеш от мен.

– Като обвързан мъж, знам, че искаш да се грижиш за нея. И смятам, че ако ѝ се повдига, малко солени бисквити и джинджифилова лимонада ще ѝ се отразят добре.

– Нали си наясно, че мога да повикам Фриц?

– Да, разбира се. Ала можеш също така да го направиш сам и лично да се погрижиш за нея.

Рот просто си стоеше там, намръщен и стиснал зъби.

– Знаеш ли какво, Джейн – мисля, че прекарваш прекалено много време с Рейдж.

– Защото те манипулирам? – Усмивката на лекарката стана още по-широка. – Може би. Но ако тръгнеш сега, ще се върнеш мноооого преди да съм свършила.

Като продължаваше да си мърмори под носа, Рот подсвирна на Джордж и улови твърдия му повод.

– Няма да се бавя.

Предупреждение, ни повече, ни по-малко.

Ала все пак излезе.

Доктор Джейн изчака вратата да се затвори зад гърба му, преди да обърне спокойните си очи обратно към Бет.

– Е, нека позная – мислиш, че си бременна.

Бет зяпна.

– Ами аз…

Лекарката продължи с по-мек тон:

– Няма да го урочасаш. Уверявам те, че да го изречеш на глас, няма да промени нищо. Просто искам да знам какво става в главата ти.

Бет сложи ръце върху окръгления си корем.

– Не знам… чувствам се малко глупаво. Но никога досега не ми е прилошавало по този начин. Сякаш… не става дума за стомаха ми. Сякаш на цялото ми тяло му е лошо. А Лейла започна да повръща веднага щом спонтанният аборт се размина.

Доктор Джейн кимна.

– Така е. Ала преди да сме отишли твърде далеч в сравненията между вас двете, искам да ти напомня, че всяка бременност е различна. Дори и при една и съща жена. Разбира се, ти току-що премина през периода си на нужда, така че може би действително си бременна. Но вероятно е твърде рано, за да знаем със сигурност.

– Точно това си мислех и аз. И все пак… Не знам… като че ли приемам всичко това за знак. А всъщност може и да не значи, нищо.

– Е, ще ти кажа едно. Това, че във вените ти има човешка кръв, допълнително усложнява нещата и ще направи диагностицирането и грижите за теб по-трудни. Поради което исках да си поговорим откровено. Според мен ще е добре двете с теб да решим кой и как искаш да се грижи за теб, в случай че си бременна. Аз на драго сърце ще ти помогна, но това не е в моята област. Лейла например отиде при Хавърс…

– Не мога да се появя там. Рот ще настоява да е до мен при всеки преглед, а никой няма да повярва, че сме се разделили, ако го видят заедно с мен… бременна. Последното, от което се нуждаем, е да ни обвинят в измама.

– Съгласна съм. И имам идея.

– Каква?

– В Колдуел има прекрасна гинеколожка. В болницата всички говореха за нея. Страшно я бива с особените случаи и специалните грижи. Според мен е добре Мани да се свърже с нея и да види дали би могла да те приеме като частен пациент. С мен и Елена от вампирската страна и с нея – от човешката, както и с всичкото оборудване, ще се чувствам далеч по-спокойна.

Бет кимна.

– Да, мисля, че идеята е добра.

– Страхотно. Веднага се заемам. А междувременно ще те прегледам тук и ще ти дам нещо за гаденето…

– Честна дума, сега съм добре. Като че ми става лошо само когато се изправя.

– Окей, но нека поне ти премеря кръвното, става ли?

– Щом настояваш.

Докато протягаше ръка, Бет бе обзета от моментен пристъп на невярващо изумление. Възможно ли бе всичкият онзи секс да е подействал?

Да е изпълнил истинската си биологическа функция?

Доктор Джейн сложи маншета на апарата за кръвно и докато той се стягаше около ръката ѝ с обичайните пуфтящи звуци, Бет неволно се замисли за всички инвазивни процедури, които ѝ престоят, ако действително беше бременна. Ултразвук. Прег­леди. След като цял живот бе в отлично здраве, не бе сигурна как ще се справи с всичко това.

Ала вече нямаше връщане назад.

Разнесе се съскащ звук, докато доктор Джейн гледаше малкия циферблат и слушаше през стетоскопа си.

– Съвършено. Нека ти премеря и пулса. – Тя сложи пръсти върху китката на Бет и след малко кимна. – Да. Съвсем добре.

След това се облегна назад и се загледа в нея.

– Това е лекарски поглед – каза Бет, внезапно уплашена.

– Извинявай, по навик. – Доктор Джейн прибра апарата в чантата. – Ето как стоят нещата. Мога да избера агресивен подход и да направя цял куп изследвания, но кръвното и пулсът ти са отлични, цветът ти е добър, а в момента не повръщаш. Искам да поизчакаме малко… стига да не кървиш там долу.

– Не. Изобщо.

– Чудесно. Засега ще изчакаме, но само ако ми обещаеш, че промени ли се нещо, веднага ще ми съобщиш.

– Съгласна…

Рот нахлу в стаята, следван от Фриц.

– Господи – каза Бет при вида на онова, с което се бяха натоварили. – Това цяла каса джинджифилова лимонада ли е?

– Две – оповести съпругът ѝ. – Останалите са в коридора.

Доктор Джейн се засмя и се изправи.

– За момента жена ти е съвсем добре. Но ми обеща да се обади, ако това се промени… а имам чувството, че ако тя не го стори, ти ще го направиш.

Рот кимна.

– Можеш да си заложиш задника, че е така.

Бет извъртя очи, но дълбоко в себе си всъщност нямаше нищо против, че е толкова настоятелен. Съпругът ѝ щеше отлично да се погрижи за нея… независимо дали носеше детето му, или не.

И това беше истинска любов.