Кралят

52

Докато гледаше как Селена пие от вената му, Трез нямаше нищо против, че бе зарязал случващото се в Колдуел заради това.

Беше в клуба и довършваше разни изостанали счетоводни задачи, когато получи съобщението, че всички трябва да се съберат в къщата. Начаса се отправи към имението… очаквайки да види Селена. Когато тя не се появи, той си каза да не се впряга, да я остави да дойде, когато тя реши, дрън, дрън, дрън.

Беше издържал около минута и половина, преди да се изнесе, оставяйки Ай Ем да стои във фоайето с мрачен вид и Прок­летия котарак (както бе започнал да нарича животното) в ръце.

В мига, в който се озова в имението на Рив, разбра, че Селена е там, и се възбуди… но това се изпари в мига, в който я откри в къщата насред някакъв пристъп. Но разбира се, кога ли се беше хранила за последен път…

Изневиделица пенисът и топките му изреваха при мисълта, че тя споделя нещо толкова интимно, колкото храненето, с някой друг, и за да се върне на страната на ангелите, той се съсредоточи върху подръпването от китката си, гледката на устните ѝ върху кожата му, това, че именно той се грижеше за нея в този миг.

Но докога ли, почуди се част от него.

– Млъкни. – Очите ѝ се вдигнаха към неговите и той поклати глава. – Не, не ставаше дума за теб.

Прокара пръсти по косата ѝ, дивейки се на разликата между тях, колко меко бе всичко у нея, как ухаеше на пролетен въздух, макар навън да беше зима, колко дълги бяха ресниците върху бледите ѝ бузи, когато затвори очи.

Би могъл да остане така завинаги.

Ала най-сетне тя го пусна и се отдръпна. А после дойде ред на мъничко мъчение – розовият ѝ език се показа и близна раничките върху китката му, затваряйки ги… и карайки пениса му да се втвърди.

Тя лежеше в ръцете му, очите ѝ – замъглени под тежките ресници, разфокусирани от задоволеност.

– Не съм спирал да мисля за теб – тихо каза Трез. – Нито за миг.

– Да?

– Да. – Той кимна и докосна долната ѝ устна с палец. – И не само защото нещата между нас… останаха недовършени.

Усмивката ѝ би го накарала да се пльосне по задник, ако вече не беше седнал.

– Така е.

Господи, обожаваше покоя, който цареше тук. Нямаше оглушителна музика, нямаше тълпи човеци, никакъв натиск от външния свят… нито пък от с’хийб. Нито дори братята и техните шелани, колкото и страхотни да бяха. Само те двамата.

Ерекцията му стана още по-голяма и той беше принуден да премести бедрата си под главата ѝ. А после се чу да казва:

– Искам да правим любов. Още сега.

Господи, наистина ли го беше изръсил просто така? И все пак в този миг всички причини да мисли трезво му се струваха неимоверно далечни, едва доловим гръм от нощно небе, което в момента бе ясно и обсипано със звезди.

Поне докато по лицето ѝ не пробяга сянка и ленивата насита не отстъпи място на съмнение, от което му се прииска да се срита в топките.

Ала вместо да се отдръпне, тя вдигна ръка и докосна лицето му.

– Искам го.

– Сигурна ли си?

Господи, толкова беше корав. Прекалено корав, за да постъпи правилно.

Когато Селена кимна… той разбра, че и двамата са изгубени.

– Моля те – прошепна тя дрезгаво. – Избави ме от мъките ми, потуши огъня в мен.

Ръката ѝ се плъзна надолу по тялото му и спря върху ципа му… и Трез замалко да получи оргазъм, тук и сега; топките му се стегнаха, пенисът му напираше зад панталона толкова нас­тойчиво, че той изскърца със зъби.

Първата му мисъл бе да я има тук и сега. Лоша идея.

Нямаше да спре дори ако някой влезеше.

С прилив на сила, Трез се изправи, като я държеше в прегръдките си, подкрепяйки я грижливо.

– Къде е спалнята ти?

– На горния етаж. В задната част.

Носейки я в обятията си, той изкачи скърцащите стъпала, които отвеждаха до втория етаж, и се отправи към покоите точно над кухнята. Отвори вратата с ритник и се озова в стая, пълна с викториански мебели – тежки, махагонови, с много извивки. А по средата – впечатляващо дървено легло, съвършената рамка за Селена, когато я постави върху кадифената завивка.

След това се плъзна по тялото и я обкрачи, като внимаваше да не отпусне тежестта си върху нея.

– Искам… да те видя.

Селена посегна към колана на робата си, но той я спря.

– Не, бих искал… аз да го направя.

Коланът беше също толкова бял и мек, колкото останалата част от одеждите ѝ и докато тъмните му ръце разхлабваха лентата, Трез облиза устни. Разтвори двете половини на пищната материя, без да бърза, за да се наслади на онова, което го очакваше.

– О, да…

Погалени от хладния въздух, зърната ѝ се втвърдиха още повече.

Неспособен да се сдържи, Трез се наведе и близна едно, взе го в уста, без да престава да сваля дрехите ѝ. След това се пог­рижи за другото зърно, докато ръката му се плъзваше надолу към бедрата ѝ.

Уханието ѝ го заля и пенисът му още по-настойчиво опъна панталона, мъчейки се да се освободи.

Господи, при звука на нейния стон, едва не рухна безсилно. Ала много бързо се съвзе – докосна я между краката, откри горещата ѝ влажна сърцевина и потърка връхчето ѝ. А когато Селена заби нокти в раменете му, той се усмихна до гърдите ѝ.

– Свърши за мен – простена той, докато смучеше зърното ѝ.

Като по даден знак тялото ѝ се изпъна и подскочи, притискайки се до гърдите му, а той се зае с устата ѝ, прониквайки с език в нея, докато ръката му ѝ помагаше да се носи върху вълните на оргазма. Когато всичко свърши, тя рухна на леглото, дишайки тежко.

– Моля те… – Гласът ѝ се прекърши. – Знам, че има още.

– Мамка му, да… искам да кажа… по дяволите.

Знаеше, че трябва да подбира думите си по-грижливо, и се зарече да внимава какво излиза от устата му.

С едно рязко движение Трез свали ризата си, а после и панталона, и ги захвърли, без да го е грижа, че се озоваха върху една от колоните на леглото.

– Ти си… великолепен.

Думите ѝ го накараха да замръзне и той потърси очите ѝ… но тя не гледаше към лицето му. Ни най-малко. Очите ѝ бяха приковани по-надолу и когато хвърли бърз поглед натам, Трез се увери, че възбуденият му пенис стърчи гордо, готов да свърши това, за което бе повикан.

– Може ли да те докосна? – срамежливо попита тя. Само дето вече посягаше към него бледата ѝ ръка…

Ръмженето, което се изтръгна от гърдите му, бе толкова силно, че огледалото до вратата се разклати; той се отпусна настрани.

– Внимателно… о, господи…

Щеше да свърши, особено когато тя го помилва…

– Исусе – изстена Трез и прехапа долната си устна.

Селена се изправи на колене, тежките ѝ гърди се полюшваха, косата ѝ висеше от разхлабилия се френски кок. Улови го в двете си ръце и подхвана сигурно движение, нагоре-надолу, нагоре-надолу, стигаше до главичката му и отново се спускаше по ствола. И докато тя се грижеше за него, хълбоците му ѝ помагаха, ритъмът ставаше все по-бърз.

Внезапно, с едно рязко движение Трез я повали по гръб и отдръпна ръцете ѝ от тялото си.

– Но аз искам да…

Той я прекъсна с уста, езикът му се плъзна между устните ѝ.

– Искам да свърша в теб.

Усмивката ѝ беше невероятно сексапилна, очите ѝ искряха.

– А после ще мога да изследвам всяко частица от теб?

– Господи, ще ме убиеш.

Трез се намести върху нея и тя разтвори крака, за да му направи място.

– Ти си единствената в мислите ми – чу се да казва.

И я виж ти, този път миналото си остана в миналото… вероятно защото беше прекарал часовете, откакто бяха разделени, мислейки за нея върху пода на онази баня, извиваща се под устните му, жадна за още. Да, отчаяното желание да проникне в нея, да я има, да свърши в нея, бе по-силно от всичко, което мразеше у себе си. Този път нищо нямаше да попречи това да се случи.

Особено след като през времето, което бяха прекарали разделени, той си бе напомнил нещо много съществено:

Тя също бе познала много мъже.

То беше част от работата ѝ… въпреки че го болеше да мисли за това. Като Избраница, която задоволяваше нуждата от кръв на други, тя бе сексуално обучена и мъжете, които бяха пили от нея, я бяха имали. Такъв беше установеният ред.

И колкото и това да го потискаше, то вероятно ги поставяше на равни начала… въпреки че сексът, който тя беше правила, бе част от свещена роля, която спасяваше животи. При него бе ставало дума за почти болестно пристрастяване.

Минало време – помисли си той. – Много добре.

Улови се в ръка, насочи пениса си и преодоля разстоянието, което ги делеше; притисна се в нея, простенвайки, когато откри правилното място… подкрепи главата ѝ с ръце и когато очите им се срещнаха, видя, че тя спря да диша, сякаш се приготвяше за размера му.

– Ще го направя бавно – промълви и я целуна нежно.

Гласът ѝ, когато отговори, бе едва доловим шепот.

– Благодаря ти.

Докато проникваше в нея, тя бе странно неподвижна, очите ѝ бяха затворени, вампирските ѝ зъби се бяха прибрали. А единственото, на което Трез бе способен, бе да съзерцава колко е красива на фона на кървавочервената завивка, с пламнали бузи и разпиляна по възглавницата черна коса.

– Толкова си стегната – с усилие изрече той. – Господи.

– Не спирай.

– Няма…

– Направи го, просто го направи.

Трез се намръщи, мислейки си, че това е странен начин…

Стана толкова бързо, че беше невъзможно да го спре: Селена сграбчи хълбоците му, прикова го на място и с всичка сила се изтласка напред, принуждавайки го да преодолее преграда… която не би трябвало да е там.

Тя изохка от болка и в това нямаше никакъв смисъл.

– Какво, по…

Така и не довърши изречението. Не можа да довърши дори мисълта си. Да бъде обгърнат така плътно от нея, бе повече, отколкото можеше да издържи, и оргазмът, който се надигаше в него, най-сетне изригна, изливайки се в тялото ѝ.

В отговор Селена обви крака около дупето му, разтърсена от въздишка, докато той се опитваше да сдържи тласъците си до минимум. Девствена? Девствена…

И тогава си спомни думите ѝ в банята… Вземи ме, научи ме.

Девствена.

Отдръпна се толкова рязко, че тя потръпна… а той едва не се озова не само вън от леглото, но и вън от стаята.

Стомахът му се сви при вида на кръвта върху бързо спадащата му ерекция.

– Селена… Исусе, защо не каза нищо?

Тя извърна очи от неговите и се загърна с одеждите си. Дори оправи колана си, преди да се надигне върху възглавниците.

– Желаех те. Все още те желая. Съвсем просто е.

Трез посегна да разхлаби вратовръзката, която го задушаваше… и си спомни, че е чисто гол.

– Не е просто – каза дрезгаво. – Изобщо не е просто.

Последното, от което се нуждаеше, бе още една жена, за която да е задължен да се ожени: ако Фюри като Примейл му наредеше да го стори? Какво, по дяволите, щеше да прави?

Особено при положение… че се влюбваше в Селена.

* * *

Докато Трез стоеше гол в другия край на стаята, Селена си помисли, че не такова беше намерението ѝ.

Ала правилно бе постъпила, като си замълча. В последната секунда реши да не му казва… именно поради тази причина.

– Как… как… защо… – Заекването не беше добър признак. – Мислех, че си обучена като ерос.

– Така е.

– Как тогава си девствена?

– Не бях използвана по този начин.

Трез вдигна ръце с раздразнение.

– Защо аз? – А после изруга. – Имам предвид…

– Както ти казах, исках да бъда с теб. Все още го искам. – След жегването на болка, бе почувствала само миг на загатнато удоволствие… а искаше да опита повече, да научи още за физическата любов.

Уловил главата си в ръце, Трез просто си стоеше там.

– Исусе.

– Просто за да съм сигурна, че сме наясно – отривисто каза тя, – не очаквам нищо от теб. Ако за това се тревожиш. Няма да има никакво обвързване.

Не и с бъдещето, което я очакваше. Макар че, като се имаше предвид как изглежда Трез, то така или иначе, не беше особено вероятно…

– Сигурна ли си, че и Примейлът ще мисли по същия начин?

Селена вирна брадичка.

– Кой ще му каже? – Това като че ли го спря и тя сви рамене. – Няма да съм аз. А в къщата няма никой друг. Значи, ако ти не му кажеш, той никога няма да научи.

Всъщност и сама не беше сигурна как ще постъпи Фюри, ако научи… строго погледнато, след като беше правила секс с друг, извън Примейла или някой от братята, тя би трябвало да бъде низвергната. Ала трудно бе да си сигурен колко от старите традиции бяха оцелели в тези нови времена.

Не че имаше значение. Нейните дни бяха преброени.

И именно затова, когато Трез спря, почувствал колко е стегната, тя бе взела нещата в свои ръце. Твърдо бе решила да не изпусне този шанс, особено след онова, което се беше разиграло в кухнята на долния етаж.

Внезапно си помисли за онази, на която той бе обещан… и усети, че я жегва болка в гърдите.

– Не се тревожи – каза изтощено. – Няма какво да се направи.

– Аз все пак имам чест – сопна се той.

– Не исках да те засегна.

Трез затвори очи и промълви:

– Не бива да се извиняваш.

– Не виждам какъв е проблемът. Тялото си е мое и мога да го дам комуто поискам… избрах теб, а ти също ме желаеше.

При тези думи клепачите му се повдигнаха.

– Аз те нараних.

– Това, от което ме заболя, бе, че спря.

Трез поклати глава.

– Ама че бъркотия.

– Според кого?

– Не знаеш и половината. – Но поне се приближи и седна на леглото. Отново взе главата си в ръце и изпусна силно дъха си. – Не трябваше да бъда аз, Селена. Всеки друг, но не и аз.

– Отново ти повтарям – не смяташ ли, че единствено аз имам право да преценя това?

– Но ти не ме познаваш.

– Знам достатъчно. – Та нали ѝ беше казал за човешките жени. За родителите си. За това, че е обещан на друга. Какво друго би могло да има?

– Не. Ти не…

В стаята се разнесе звук и на Селена ѝ отне миг, докато осъз­нае, че звъни телефон.

– Това някакъв шибан майтап ли е! – изръмжа Трез и посегна покрай нея към възглавницата. Там, очевидно изпаднал от джоба на панталона му, който се бе озовал върху колоната на леглото, лежеше мобилния му телефон с екрана нагоре.

Той провери номера… и погледна към часовника.

– Колко е… о, мамка му.

– Какво има? – попита тя.

– Трябва да отговоря. – Той се огледа наоколо, сякаш търсеше място, където да се усамоти. – Ей сега се връщам.

Селена загледа как се отдалечава по коридора… голото му тяло беше великолепно и докато очите ѝ се плъзгаха по гърба му, се опита да прецени дали изобщо някога отново ще има възможност да бъде с него.

Затваряйки очи, тя се отпусна по гръб и усети болка ниско в таза, която я нямаше преди.

Да, беше я заболяло. Ала не толкова, че да я накара да съжали… или да не иска да го направи отново.

Само дето нещо ѝ нашепваше, че това не беше част от нейното бъдеще.

Трябваше да му каже.

Ала нямаше как да върне това решение назад.