Кралят

53

В крайна сметка Рот подписа шибаната прокламация за разтрогване.

Това, което му помогна да се реши, беше пръстенът на майка му върху кутрето му: рубинът беше символ за тържествения обет, който Бет му беше дала, и го накара да се замисли за всичко, което тя бе сторила за него. За да се обвърже с него, тя му бе отдала вярата, сърцето, бъдещето си – на него и на неговите братя, на неговите традиции, неговите обичаи… обръщайки напълно гръб на човешката си страна, дотам, че вече не поддържаше никакви връзки с хората, нямаше нищо освен него и братята му, работата му – превзела живота и на двама им.

Вярно, беше спечелила много. Но също така бе изгубила всичко, което бе познавала някога. И го беше направила заради него. Заради тях.

В този миг най-важното не беше престолът. А това, да се окаже на нейната висота – трябваше да подкрепи своите думи с подписа си. Въпреки че ненавиждаше всичко това – от арис­тократите и шайката копелета до усещането за загуба, което идваше с този шибан лист хартия – той трябваше да удържи на думата, която беше дал на Бет.

Нейните традиции бяха също толкова важни, колкото и неговите.

Ако не подпишеше? Щеше да се отнесе към нея със същото неуважение, с което и Съветът.

А това наистина бе най-логичният начин да заобиколят глимерата.

Едно чудесно малко „да-ви-го-начукам“ в отговор на техните машинации.

– Къде е химикалката? – изръмжа той.

Рив я сложи в десницата му, а с другата ръка той стисна дланта на Бет.

– Къде трябва да се подпиша?

– Ето тук – задавено отвърна тя. – Точно тук.

Рот я остави да насочи върха на химикалката към мястото, където трябва да беше редът, и надраска името си.

– А сега какво? – попита, след като го стори.

Рив се изсмя гадно.

– Ще навия това малко писъмце на руло и ще го завра там, където слънце не огрява. – Разнесе се шумолене на пергамент. – Насрочили са „коронясването“ за полунощ. Срамота е, че ще се наложи да чакам дотогава. Хайде, Сакстън, имаш нужда да хапнеш нещо. Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще припаднеш.

Рот се обърна към безмълвното неподвижно множество.

– Е, смятате ли да ядете, или не?

Тишината в миг бе заменена от разговори, сякаш братята му знаеха, че има нужда вниманието да бъде отклонено от него. Той улови ръката на Бет.

– Да се махаме от тук – каза дрезгаво.

– Слушам.

Бързо и решително неговата шелан го отведе от шума и храната и когато долови дъх на горящо дърво, Рот се досети, че отиват към библиотеката.

– Легни, Джордж – каза тя, спирайки, доколкото Рот можеше да прецени, малко преди прага. – Знам, знам, че не искаш да седиш тук сам, но се нуждаем от минутка.

Права беше, помисли си Рот, и като пусна кучето, продължи сам, протегнал десницата си напред. Когато докосна полицата на камината, му се прииска да можеше да види огъня – щеше му се да разрови нещо горещо и да го накара да запращи.

Разнесе се тихо щракване и той разбра, че Бет бе затворила вратата.

– Благодаря ти – каза тя.

Той се обърна.

– Да ти се връща.

– Всичко ще бъде наред.

– Ако говориш за шайката копелета, аз не бих бил толкова сигурен. Несъмнено ще опитат нещо друго. Спечелихме малко време, но не сме разрешили проблема.

Господи, горчивината в гласа му изобщо не му беше присъща. Ала тази ситуация го беше променила.

Слава богу, че баща му беше мъртъв… нещо, което никога не си бе представял, че ще си помисли.

Зад него, Бет се притисна в тялото му, ръцете ѝ се плъзнаха по раменете му и разтъркаха напрегнатите му мускули.

– Церемонията беше прекрасна.

Рот се разсмя.

– Елвис наистина се справи отлично.

– Знаеш ли какво обикновено правят хората, след като се венчаят официално?

– Какво?

Обвила ръце около кръста му, тя мина пред него и като се повдигна на пръсти, го целуна по шията. И я виж ти – настроението му моментално започна да се подобрява.

– Консумация – измърмори тя. – Според традицията мъжът и жената трябва да скрепят уговорката си, ако разбираш какво се опитвам да ти кажа.

Рот понечи да се усмихне… но после си спомни кога за пос­леден път бяха заедно… и при какви обстоятелства.

– Сигурна ли си, че си готова след… е, сещаш се.

– Повече от сигурна.

За да му го докаже, тя се отърка в него и Рот изруга. Внезапно прегладнял до смърт, той все пак обузда дивата си страна, докато навеждаше глава, за да целуне съпругата си по устните.

– Вдигни ме – въздъхна тя.

Рот се подчини, а тя вдигна роклята си до кръста и обви крака около хълбоците му.

– Не носиш бельо – простена той.

– Исках да съм готова за това.

– Исусе, радвам се, че не знаех… щях…

Не си направи труда да довърши. Вместо това, докато тя се държеше за врата му, той пъхна ръка между тях и разкопча панталона си. Пенисът му начаса изскочи на свобода, пулсиращ и горещ; той се намести малко по-надолу, намери сърцевината ѝ…

– Мамка му! Ами ако си бременна? – избъбри на един дъх и се отдръпна. – По дяволите…

– Бременните жени правят секс. Наистина.

Бет се протегна и засмука долната му устна, а после я гризна с вампирските си зъби.

– Освен ако не се опитваш да ми кажеш, че не ме искаш.

Рот се олюля в елегантните си обувки.

– Как ли пък не.

Разреши всякакво колебание, като проникна в нея бавно, откривайки целта си нежно, без да бърза. Бет като че ли не изпитваше никаква болка, ала той нямаше намерение да рискува; улови дупето ѝ в шепи и започна да я движи нагоре-надолу.

– Обичам те – прошепна в косата ѝ. – Завинаги.

Докато тя мълвеше същото в ухото му, Рот усети как го жег­ва параноя и отнема част от пожара в тялото му.

Дали баща му бе казвал същите думи на майка му?

А той знаеше как бе свършило това.

Изневиделица предупреждението на Ви отново прозвуча в ума му, видението за бялото поле и бъдещето в ръцете му. Какво…

– Рот – прошепна съпругата му. – Върни се при мен. Съсредоточи се върху мен, тук и сега…

Рот изстена покорно, пропъди всякакви глупости от главата си и направи това, което тя му беше наредила – отдаде се единствено на усещането от тласъците си в нея. Оргазмът беше спокоен, вълна, която дойде и се оттегли с цялата гръмотевичност на летен бриз. Но докато свършваше в своята жена и усещаше контракциите ѝ около себе си, той му се стори по-силен от всички други, които бяха разтърсвали топките му.

Не искаше да се отделя от нея.

Никога.

* * *

След като излезе от спалнята на Селена, Трез отговори на позвъняването… но така и не можа да вмести дори едно „ало“.

– Къде си, по дяволите – изплю думите палачът на кралицата. – И къде е онова, което ми обеща.

Трез стисна очи.

– Идвам.

– Не се ебавай с мен.

Връзката прекъсна.

– Трез? – повика го Селена от стаята. – Всичко наред ли е?

Не. Ни най-малко.

Как така вече бе станало дванайсет часът?

Трез отвори вратата широко.

– Аха. Обаче трябва да вървя.

Ругаейки под носа си, той отиде право при панталона си и го нахлузи с рязко движение… а когато топките му се закачиха в ципа, нарочно дръпна по-силно; от болката, изригнала в таза, му прилоша.

Това малко обаждане на С’Екс беше напомняне за всички причини, поради които идеята да дойде тук беше адски тъпа.

Девствена.

Мамка му.

Докато пъхаше ръка в ръкава на ризата си, изведнъж съвсем ясно си даде сметка за Селена, която седеше безмълвно в леглото.

Девствена.

Като по даден знак всички онези жени, които бе чукал в миналото си, се завърнаха, изпълвайки пространството между тях двамата. А след това му хрумна щастливата мисъл за онези, които щеше да осигури на С’Екс малко по-късно днес.

– Това повече няма да се повтори – каза той, посочвайки леглото.

И веднъж бе прекалено много.

Лицето на Селена не издаваше абсолютно нищо, ала отговорът беше в уханието ѝ – тъга струеше от всичките ѝ пори.

И все пак тя срещна погледа му.

– Както желаеш. Но ако промениш мнението си, знай, че ще бъда тук.

Човече, тя сякаш беше изтъкана от желязно самообладание, приковала поглед в него, сякаш го предизвикваше да стои надалече от нея.

Неговият самоконтрол не беше толкова добър. Ала ситуацията, в която се намираше, беше толкова лоша.

Ай Ем вече се намираше в опасност. Ако Селена се замесеше с него?

Не искаше тя да се озове в неговия ад.

А що се отнасяше до Фюри – чувстваше се отвратително, задето не му казваше нищо. Още един начин, по който накърняваше честта ѝ… но нищо добро нямаше да излезе от подобно разкритие.

– Трябва да вървя – промърмори той.

– Както желаеш.

Страшно му се искаше да престане да го казва.

Излезе от стаята, като почти се препъваше; изобщо не си спомняше как слезе по стълбите, как прекоси тъмната къща и се озова насред светлия, затрупан от сняг страничен двор. Затвори очи, но трябваше да мине известно време, преди да се съсредоточи достатъчно, за да се дематериализира.

В крайна сметка все пак успя да се добере до „Комодор“, приемайки физическите си очертания зад контейнера за боклук край задния вход. Когато се показа иззад него, мъжете, които тъкмо разтоварваха доставка от промишлени количества почистващи препарати, не му обърнаха никакво внимание, не му обърна внимание и куриерът, който минаваше с колелото си по задната уличка.

За сметка на това, на осемнайсетия етаж го очакваха предостатъчно души.

Трез изруга в мига, в който слезе от асансьора.

Ай Ем се бе облегнал на вратата с нехаен вид и убийствен поглед. А до него? Курвите, които Трез беше уредил за С’Екс.

Палачът на кралицата вероятно чакаше на терасата отвън. Или кръстосваше апартамента, бесен, след като беше влязъл с взлом.

Трез напъха ръце в джобовете си… никакви ключове. По дяволите.

Забравил ли ги беше? Или се търкаляха на пода в спалнята на Селена?

Мамка му.

– Търсиш ли нещо? – провлачи брат му.

– Здрасти, шефе – подхвърли една от проститутките.

– Шефе…

– Какво става…

Жените заговориха една през друга, като в същото време повдигаха напомпаните си гърди и наместваха сутиените си. И трите носеха дрехи, за които, строго погледнато, не можеха да ги арестуват, но всичко бе възможно най-късо, най-впито и най-изрязано.

Не че щяха да останат облечени още дълго.

– Нека аз – промърмори Ай Ем и извади месинговия си ключ.

Отвори вратата, кимна на момичетата да влязат и докато те минаваха покрай него, той присви очи срещу брат си.

– Какво правиш, по дяволите?

– Опитвам се да оправя нещата – изсъска Трез. – По единствения начин, който можах да измисля.

С тези думи той мина покрай брат си и пристъпи в хола. И наистина – досущ като злия дух, какъвто беше, палачът чакаше от другата страна на стъклената врата, а черните му одежди се развяваха на студения вятър.

Трите проститутки го забелязаха и се вкамениха – като омагьосани, а може би изплашени до смърт. Или пък и двете.

– Дайте ми минутка, дами – каза Трез, докато отиваше към плъзгащата се врата на терасата. – Ще ви го изпратя в спалнята ей там, надолу по коридора.

– Окей, шефе – отвърна момичето, което стоеше най-отпред.

Трез изчака и трите да излязат от стаята, преди да пусне С’Екс да влезе… и добре, че го направи, защото палачът действително беше бесен и само дето не съдра качулката, докато я смъкваше от главата си.

След това размаха пръст в лицето на Трез и излая:

– За в бъдеще гледай да си точен. Или споразумението ни отпада.

Тъкмо когато Трез се канеше да му се озъби в отговор, Ай Ем се намеси:

– Имахме ангажимент с краля – нещо, от което нямаше как да се измъкнем и което няма да се повтори.

Черни пламтящи очи се обърнаха към брат му.

– Погрижи се да е така.

Ай Ем отново кимна; изражението му беше измамно спокойно – издаваше го единствено потръпването на лявата му вежда… мамка му, когато това свършеше, на Трез му предстоеше да изслуша сериозно конско.

Страхотно. Още нещо, което да очаква с нетърпение.

С’Екс вдигна ръка към черната брошка на гърлото си. Голяма колкото юмрука на воин, тя бе инкрустирана с черни камъни, около които се извиваше метал… и когато я свали, одеждите му се свлякоха на пода.

Разкривайки най-обикновен впит потник и черен войнишки панталон.

Онова, което изобщо не можеше да се нарече най-обикновено, беше всичко останало у него – всеки сантиметър от кожата на мускулестите му ръце и широките плещи беше покрит с бели ритуални татуировки. Но дори и така все още можеше да мине за човек.

Което беше добре за проститутките.

– Въпреки закъснението ти – процеди С’Екс, – направих услуга на всички ви.

– Значи, родителите ни са живи? – попита Трез.

– А, да, това също. Но ще изгубят жилището си – по нареждане на кралицата. Когато я видях за последен път, майка ви беше получила нервен пристъп, защото ѝ прибираха бижутата. – По лицето на палача бавно се разля усмивка. – Нейно Величество истински се наслаждава на страданието им. Ако не знаех, че не е така, щях да си помисля, че си го планирал съвършено.

– Каква е услугата?

– Известно време Нейно Величество ще бъде заета с неща, които нямат отношение към вас.

Трез присви очи.

– В смисъл?

– За около девет месеца.

– Извинявай, какво? Не разбирам какво…

– Бременна е.

За миг Трез спря да диша. А после, след като заповяда на дробовете си отново да се заловят за работа, погледна към брат си.

– Как, по дяволите, е станало?

– Мислех, че от всички ти най-малко се нуждаеш от обяснения за това, как се правят бебетата.

– Но нали съпругът ѝ умря преди десет години?

– Аха. Толкова жалко. – С’Екс изпука кокалчетата си. – Падна лошо.

– Е, чие е тогава?

В усмивката на С’Екс имаше нещо лукаво.

– Случи се чудо.

Мили… боже.

С’Екс кимна.

– Моментът е особено подходящ за вас, защото ще бъде принудена да изчака и да види дали пак ще е дъщеря. И ако се окаже, че е, ще трябва да се разчетат звездните карти, за да се разбере коя от двете ще бъде следващата кралица. Естествено, ако е син, ти си прецакан. Но ако не е, за теб може и да има шанс – в крайна сметка ти беше обещан на тази дъщеря. Ако някоя друга наследи престола, ти си свободен.

Ай Ем изпусна бавно дъха си.

– Това е… адски добра новина. Потенциално.

– Ала все още си ми длъжник – изръмжа С’Екс. – От сега нататък ще трябва да се грижиш за мен… или аз ще се погрижа за вас двамата.

– Не се тревожи за това. – Трез повдигна панталона си; в главата му бушуваше буря. – Всичко, от каквото се нуждаеш.

– Е, така вече ми харесва.

Исусе… това променяше всичко. Или поне би могло.

Далеч по-добро решение, отколкото той би могъл да измисли.

Обсидиановите очи на С’Екс се насочиха към коридора, по който бяха изчезнали момичетата, и Трез си заповяда да се със­редоточи.

– Две правила.

Палачът го погледна.

– Мисля, че не те чух правилно.

Трез се приближи на сантиметри от него и го погледна право в очите.

– Правилата са следните: няма да ги нараняваш. Грубият секс е окей, стига те да са съгласни, ала никакви постоянни белези. И не може да пиеш от тях. Това са единствените ми ограничения и те не подлежат на обсъждане.

Със сенките винаги трябваше да поставиш граници. Особено със сянка като палача.

– Чакай малко, те да не са твои? – попита С’Екс.

– Да.

– Мамка му, защо просто не каза така? – С’Екс му протегна ръка. – Имаш думата ми. Нищо постоянно и никакво пиене на кръв.

Какво облекчение, помисли си Трез, докато здраво стискаше протегнатата ръка.

– Но ти ги давам за толкова дълго, колкото поискаш. Както и апартамента, разбира се. Когато ти се прииска нещо свежо? Знаеш къде да ме откриеш.

Палачът се усмихна и понечи да се отдалечи, ала Трез го сграбчи за ръката.

– И още нещо – те са човешки жени. За тях вампирите са просто измислица… и трябва да се погрижиш да си остане така, ако искаш това да продължи.

С’Екс изглеждаше отегчен.

– Е, добре. Но иначе би било далеч по-забавно.

Той излезе от стаята и тежките му стъпки отекнаха по коридора, а после се разнесоха гласове, след което – звук от затваряне на врата.

Трез отиде право при бара, въпреки че беше едва обед, и извади бутилка бърбън „Мейкърс Марк“. Изобщо не си губи времето с чаша – направо от бутилката бе достатъчно добро за него.

Докато алкохолът изгаряше гърлото му, на път към стомаха му, той си помисли, че би трябвало да изпитва по-голямо облекчение. Но разбира се, все още не беше извън всякаква опасност.

А преди около половин час беше отнел целомъдрието на една достойна жена.

И нищо не можеше да промени това.

– Девет живота. – Ай Ем се приближи и протегна ръка.

Трез му подаде бутилката с бърбън.

– Все още не…

Далечният стон, който се разнесе в този миг, беше женски. Също като онзи, който го последва.

– Ще ги има едновременно. И трите – промърмори Ай Ем.

Картината, изникнала изведнъж в съзнанието на Трез – палачът по гръб, с една от жените, обкрачила хълбоците му, а другата – лицето му, докато в същото време пръстите му бяха заети с третата – накара Трез да вземе бутилката обратно и да я надигне.

По дяволите, помисли си той, можеше само да се надява, че ще съумее да не изостава от апетита на С’Екс.