Кралят

33

Сола затвори очи и се потопи още по-дълбоко във вътрешността на джакузито. Водата се надигна, покривайки всичко, освен шията и главата ѝ, и топлината я накара да осъзнае колко студено ѝ е било до този миг – не само на повърхността на кожата, а чак до мозъка на костите.

Докато гледаше голото си тяло в мътната светлина, имаше чувството, че е откъсната от него. Не беше глупачка и знаеше каква е причината – това, че бе оставила някакъв престъпник да я опипа, за да може да спаси живота си… въпросът бе, как да отново да си възвърне връзката със себе си?

Знаеше едно сигурно решение.

Ала той я беше оставил сама тук горе.

Господи, толкова ѝ беше трудно да последва съвсем разумния съвет на Асейл. Да се преструва, че онези часове, онзи страх, ужасът… че нищо от това не беше съществувало, ѝ се струваше също такова предизвикателство, колкото и да го преживее. Но какъв друг избор имаше? Не можеше да диша същия въздух като баба си, докато всичко, което бе направила и видяла, все още беше така живо пред очите ѝ.

Отново погледна надолу към тялото си и размърда крака. През развълнуваната вода виждаше как превръзката около бед­рото ѝ се разкривява и отново се оправя. Сола протегна ръка и я свали. Знаеше, че не бива да мокри раната и шевовете, и все пак…

Какво, по дяволите, беше онова място, където Асейл я бе завел, за да я лекуват? Там очевидно играеха големи пари, личеше си по сложните огради и порти, по медицинското заведение, по всички онези хора. Умът ѝ се бе опитал да намери някакво обяснение, ала единственото заключение, до което стигаше, беше държавна агенция.

Въпреки че Асейл го бе отхвърлил със смях, тя не се сещаше за никакво друго обяснение.

Но той не я беше арестувал.

Сола затвори очи и се запита как ли бе успял да я открие. И какво бе сторил с Бенлоис. Мамка му, онази кръв по лицето му, около устата…

Кой ли щеше да поеме контрола над Колдуел сега?

Много ясно.

Извади ръка от водата и отметна косата си назад. Беше се навлажнила и от топлината по врата си Сола започна да се изпотява.

Господи, толкова бе тихо.

Вече почти от десет години живееше в онази къща с баба си и бе свикнала с шумовете на квартала – минаваха коли, лаеха кучета, деца викаха, докато тупкаха баскетболни топки по алеите в дворовете си. Тук? Единствено водата, плискаща се по стените на ваната, когато тя размърдаше крака… а и знаеше, че тишината не се дължи само на факта, че наоколо няма други къщи. Това място беше построено като крепост и си имаше своите трикове. От много висок калибър.

Мислите ѝ се върнаха назад, към нощта, когато за първи път бе дошла тук по искане на Бенлоис. Задачата ѝ бе да шпионира Асейл и неговия замък… и онова, което бе открила, я обърка. Странните холографски завеси. Охранителните камери. Самият Асейл.

Може би просто мислеше прекалено много. Може би Асейл и приятелчетата му просто изключително държаха на сигурност­та и уединението си от останалия свят…

Сола затвори очи, пропъди всякакви мисли от главата си и се отпусна във водата. Можеше да включи струите, но тялото ѝ и така беше преживяло предостатъчно…

Изведнъж цял куп чувства изплуваха на повърхността, прекалено много, за да ги овладее.

Тя подскочи толкова рязко, че водата плисна и опръска тавана.

– По дяволите.

Колко време щеше да мине, преди отново да се почувства нормално? Колко нощи, изпълнени с паника, разсеяност, докато се хранеше, скришен плач?

Излезе от джакузито, взе си пухкава бяла хавлия от плота и потръпна, когато усети допира ѝ върху тялото си. Сякаш нервите ѝ бяха в състояние на пълна тревога, ветропоказатели, улавящи всяко подръпване на меката материя, всяко подухване от отдушниците за отоплението над нея, всяка тръпка от водата, изпаряваща се от кожата ѝ.

– Красива си.

Мокрите ѝ стъпала изскърцаха по пода, когато се обърна рязко към прага. Асейл стоеше в сенките – неясно, тъмно присъствие, което я караше да се чувства повече от гола.

Очите им се срещнаха и между тях сякаш протече електричество.

А после тя пусна кърпата.

– Нуждая се от теб.

В начина, по който той изпусна дъха си, имаше усещане за поражение, ала Сола не я беше грижа. Усещаше напрежението във въздуха между тях и знаеше, че не е само от нейна страна.

– Сега – нареди тя.

– Как бих могъл да кажа не – прошепна той с онзи свой силен акцент.

Приближи се до нея и взе лицето ѝ между широките си топли длани… и какво облекчение бе, когато се наведе и докосна устните ѝ със своите, успокоявайки я, докато я възбуждаше. А после я вдигна в обятията си и я отнесе в спалнята.

Положи я върху пухената завивка с невероятна нежност, сякаш имаше опасност тя да се пръсне на късчета… и наистина беше така. Дори докато тялото ѝ отвръщаше на допира му, като се отпускаше, превърнало се сякаш в течност, тя бе на ръба на това, да се разпадне.

Ала това щеше да помогне.

Сола придърпа раменете му към себе си, докато той лягаше до нея… сякаш се боеше, че ако се почувства пленена по някакъв начин, може да изпадне в паника. Само че тя искаше тежестта на тялото му да я прикове; искаше да почувства как той я притиска към дюшека, измествайки спомен с действителност, променяйки съзнанието ѝ със своето докосване.

Сола го притегли върху себе си и разтвори крака, за да му направи място. Начаса ерекцията зад панталона му се насочи право към сърцевината ѝ, вълнената материя одраска чувствителната ѝ кожа и я накара да простене… по хубав начин.

Той отново я целуна и този път езикът му проникна в устата ѝ, докато дланите му потърсиха гърдите ѝ. Беше по-благотворен за болките ѝ от водата в джакузито, особено когато бедрата му започнаха да се отъркват в нея, милвайки най-съкровената ѝ част със своята, макар и още скрита зад пластовете дрехи, усилвайки възбудата ѝ постепенно, без да бърза. А когато зърната ѝ се втвърдиха почти до болка, той като че ли разбра точно от какво се нуждае – откъсна се от устните ѝ и с целувки си проп­рави път до тях.

Езикът му лениво обходи първо едната, а после другата… преди да вземе връхчето ѝ между устните си и да го подръпне.

Гърбът на Сола се изви от насладата и тя отметна косата му назад, заровила пръсти в гъстите им вълни… докато вдигаше поглед към огледалото над леглото.

И го видя как я люби.

– О, Марисол… наслада за очите… – Клепачите му бяха натежали, когато повдигна глава и плъзна очи по тялото ѝ. – Ти си въплътената мечта на мъжа.

Едва ли. Тя бе по момчешки слаба; нямаше ханш, а гърдите ѝ едва се нуждаеха от сутиен… и все пак сега, в мъждивата светлина, върху това кръгло легло, под жадния му поглед, тя бе пищна като която и да било жена на планетата, сексапилна и готова да бъде дарена с наслада от своя мъж.

Въпреки че Асейл всъщност не беше неин.

Той отново наведе глава към нея и се залови с гърдите ѝ, докато пръстите му се спуснаха към ханша и се плъзнаха по външната страна на бедрото ѝ. Нагоре-надолу, той милваше крака ѝ, докато смучеше зърното ѝ и се отъркваше внимателно в нея…

А после ръката му се насочи между краката ѝ, измествайки все още облечената му ерекция, плъзна се по влажната ѝ женственост един, два пъти… а после я потърка.

Улови устата ѝ със своята в мига, в който пръстите му потънаха в нея, там долу.

За частица от секундата Сола потръпна и се вкамени, сякаш тялото ѝ си бе спомнило последния път, когато това се бе случило.

Асейл начаса прекъсна всичко; лицето му, взиращо се в нейното, потъмня застрашително.

– Колко лошо те нараниха?

Сола поклати глава. Не искаше да отива там, не и когато облекчението бе толкова близо, че можеше да го докосне.

– Марисол. Колко лошо?

– Нали искаше да забравя, че изобщо се е случило?

Асейл притвори очи, сякаш изпитваше болка.

– Не искам да бъдеш наранена… никога. А най-малко – по този начин.

Господи, беше красив; прекрасните му черти – обтегнати в агония заради нея.

Тя вдигна ръка и изглади челото му, изтривайки бръчките, които се бяха вдълбали там.

– Просто бъди с мен. Нека бъде само за теб, а не за… никой и нищо друго. Ето от какво се нуждая сега.

* * *

Всеки път когато Асейл си помислеше, че тя е престанала да го изненадва, неговата жена го отвеждаше на друго, още по-дълбоко ниво. В този случай мисълта, че някой мъж бе осквернил нейното свещено тяло… пресвета Скрайб Върджин, мозъкът му буквално изключваше от прилива на агресия и агония.

И все пак само едно нейно докосване бе достатъчно, за да го отклони от насилието.

– Не спирай – прошепна тя и зарови лице в шията му.

Невинното ѝ действие начаса задейства порива за хранене у него; вампирските му зъби се издължиха, желанието да я маркира, като вземе вената ѝ, беше почти толкова силно, колкото и твърдата му решимост да не допусне тя да разбере какъв е всъщност.

И така вече бе травматизирана предостатъчно…

Ръцете ѝ се вдигнаха към ризата му и я измъкнаха от панталона. А после се заеха с колана.

Само че той отказваше да отвлекат вниманието му. Не и докато не научеше…

– Какво ти стори? – настоя той.

Марисол се вкамени и част от Асейл се запита защо я притиска, особено след съвета, който самият той ѝ беше дал.

– Направих каквото трябваше, за да му отвлека вниманието – с усилие каза тя. – А после го стиснах за топките.

Асейл изпусна дъха си.

– От моята ръка трябваше да умре.

– За да защитиш честта ми?

Когато я погледна, беше станал мъртвешки сериозен.

– Абсолютно.

Очите на Сола сякаш бяха приковани от неговите.

– Ти си истински джентълмен под всичко това.

– Убих Бенлоис – чу се да казва Асейл. – По начин, който го накара да страда.

Клепачите ѝ се притвориха за миг.

– Откъде знаеше, че именно той ме отвлече?

– Проследих те в нощта, когато проникна в къщата му.

– Значи, си бил ти. – Сола поклати глава. – Готова бях да се закълна, че там има някой. Но не бях сигурна. Исусе, направо ме удряш в земята, когато става дума за проследяване.

– Защо отиде там? Чудех се.

Усмивката ѝ беше пълна с ирония.

– Защото ми нареди да престана да те следя… и отказа да ми плати цялата сума, която ми дължеше. Искам да кажа, аз бях готова да спазя своята част от уговорката, ала нещо го подплаши. Ти?

Асейл кимна и отново взе устата ѝ, опивайки се от усещането ѝ, от вкуса ѝ.

– Дотук беше с това в живота ти.

– С кое?

– Този вид работа.

Тя отново се вкамени, но само за миг.

– Съгласна съм.

Господи, ето какво бе имал нужда да чуе, без сам да си дава сметка – от мисълта, че тя ще бъде в безопасност, му се зави свят и трябваше да примига няколко пъти, за да се съвземе.

В мига, в който замайването му премина, той смъкна трескаво дрехите си и те се свлякоха на пода. И ето че кожа докосна кожа, но макар да бе застанал над разтворените ѝ бедра, коравият му като скала пенис нямаше нищо против да почака.

Когато най-сетне се намери пред входа на женствеността ѝ, Асейл знаеше, че довърши ли започнатото, ще бъде изгубен завинаги. А може би се лъжеше. Може би беше изгубен от нощта, когато я видя за първи път в снега.

Докато проникваше бавно в нея, докато усещаше как, извито в дъга, тялото ѝ се притиска до гърдите му, докато гледаше как очите ѝ се притварят от наслада, му се прииска никога да не се бяха срещали. Колкото и хубаво да бе това, той не се нуждаеше от слабост като нея в живота си. Ала също като рана, поръсена със сол, тя се бе запечатала завинаги в кожата му.

Поне щеше да остане тук с него и да бъде в безопасност.

Това беше едничката му утеха.

С бавни, внимателни движения Асейл влизаше във влажната ѝ топлина и отново излизаше, пенисът му беше милван от всички страни. Трябваше да стисне зъби и да стегне таза си, за да поддържа равномерния ритъм… искаше да ускори темпото, все по-бързо и по-бързо, но това беше изключено.

И все пак знаеше точно какво иска Марисол – използваше го като гумичка, с която да изтрие случилото се, и той бе повече от готов да го направи.

Всичко, което тя поискаше…

Сола се намести, обгръщайки го с крака, извивайки се, така че той да проникне още по-дълбоко. Един тласък по-късно и тя се вкопчи в раменете му с всичка сила. Беше близко, толкова близко.

– Нека го направя – каза той в косата ѝ. – Отпусни се и аз ще те уловя.

Тя отметна глава назад и впи нокти в него; тялото ѝ се нап­регна и Асейл замръзна, усетил потръпването около своята възбуда, леките подръпвания, които още повече го разпалваха.

Зарови лице във врата ѝ с намерението просто да е по-близо, да усеща повече от нея, да отговаря още по-добре на нуждите ѝ.

Ала тя помръдна неочаквано, тялото ѝ се изви в дъга, промени положението си… и шията ѝ се притисна в устата му… в кучешките му зъби.

Одраскването беше незначително. Вкусът ѝ в устата му – тъкмо обратното.

Преди да успее да се спре, зъбите му потънаха още по-дълбоко.

Неговата Марисол простена и сложи ръце върху хълбоците му, придръпвайки го към себе си, сякаш искаше да продължи онова, което беше спрял.

– На противозачатъчни съм – долетя гласът ѝ нейде от много, много далеч.

Замаяният му ум не знаеше какво означава това, ала звукът на гласа ѝ бе достатъчен, за да го накара да се върне към действителността. Той близна раната ѝ, като едновременно я затвори и взе още от кръвта ѝ… въпреки че бе толкова малко в сравнение с онова, което жадуваше.

– Продължавай – каза тя. – Моля те… не спирай…

За миг Асейл бе изкушен да я разбере погрешно и да я ухапе наистина, да пие от нея, както трябва. Но нямаше да го нап­рави без разрешението ѝ. Изнасилването можеше да вземе най-различни форми… а насилието си беше насилие, особено когато само единият от двамата участници извличаше удоволствие от него.

Ала щеше да довърши секса.

Ръцете му я уловиха още по-сигурно и той отново поде тласъците си – ту потъваше в нея, ту се отдръпваше, потъваше и се отдръпваше, а хълбоците му се полюшваха.

В последния миг излезе и свърши върху корема ѝ, конвулсивните спазми изливаха миризмата му върху кожата ѝ.

Колкото и да копнееше за още (и възнамеряваше да я има отново, още сега), нямаше да довърши акта в нея, докато тя не научеше цялата истина за него. Едва тогава би могла наистина да реши дали го иска за любовник. С устни до ухото ѝ, той прошепна.

– Искаш ли още…

Разтърсващият стон, който се откъсна от нея, бе съвършеният отговор. Преди звукът да бе затихнал, преди ноктите ѝ отново да се забият в хълбоците му, а краката ѝ да притиснат долната част на тялото му към нея, той пак се раздвижи, сексът беше овладян от уважението му към нея и въпреки това – още по-разтърсващ заради сдържаността.

Асейл за първи път бе с жена по този начин.

След дълги години, в които беше правил секс, имаше чувството, че за първи път най-сетне е с някого.